Книгите са забранени и подлежат на изгаряне в един неопределен град. Тоталитарното общество в него насърчава масовата култура и потребителското мислене. Малка група се противопоставя, като всеки член научава наизуст някоя книга, за да я направи достъпна за следващите поколения. Такъв е в най-общи щрихи сюжетът на един от най-известните романи на създателя на бестселъри Рей Бредбъри - "451 градуса по Фаренхайт". Никой не желае да публикува творбата му през 50-те, когато в САЩ върлуват шпиономанията и ловът на вещици.

С прогресивното си мислене пръв вижда потенциала на историята един ценител на изкуството и на живота, който остава в историята като най-големия познавач на красотата във всевъзможните й женски форми - създателят на списание "Плейбой" и основател на издателската империя Playboy Enterprises Хю Хефнър.

Отличният вкус и нюх на този американски бунтовник с амбиции да се опълчи на всички сексуални и социални табута проличават още с първия брой на списанието, което ще се превърне в задължителна необходимост на поколения мъже. Напук на дълбоко консервативните порядки и пуритански норми по онова време, тепърва прохождащият Хефнър

обещава да “задоволи” потребностите

на всички свои читатели и особено на тези с чувство за хумор, изтънченост и необходимост от пикантност.

И го прави - на корицата на дебютното издание от декември 1953 г. той избира онзи блян, които ще "зарежда с вдъхновение" във всяко отношение не само мъже, но и жени за десетилетия напред - Мерилин Монро. Тя предопределя феноменалния му успех, той я коронясва за безсмъртна икона на сексапила.

Затова не е изнедващо, че Хефнър пожелава да се отдаде на вечен покой, като легне да звездата, родена като Норма Джийн Мортенсън.

Прочутият американски издател издъхна в своето митично имение "Плейбой" на 91 години, заобиколен от своите близки. На частна семейна церемония той бе погребан в гробищния парк "Уестууд вилидж" край Лос Анджелис до гроба на Монро, мястото до който си купува още през 1992 г.

Наследството на Хефнър ще отиде при децата му - Кристи, Дейвид, Марстън и Купър, като част от него е предвидено и за университета на Южна Калифорния и няколко благотворителни организации. Последната му съпруга плеймейтката Кристъл Харис не фигурира в подялата на състоянието, но пък ще се сдобие с луксозно жилище за 7 млн. долара в Холивуд, както и сумата от 5 млн. долара, гарантирани й от предбрачното им споразумение. Основателят на "Плейбой" се ожени за Харис навръх Нова година (2013), след като дата за сватбата имаше още през юни 2012 г., но тогава булката се отказа.

В крайна сметка тя става третата жена на Хефнър, който има зад гърба си още два брака: с Милдред Уилямс (1949-1959) и с Кимбърли Конрад (развеждат се през 2010 г. след дълга раздяла).

Домът на Хеф, както го наричат приятелите му, създаден като оазис на удоволствието, остава в ръцете на съседа му Дарън Метропулос. Той купи имението на "зайчетата" за 100 млн. долара през 2016 г. с уговорката издателят да остане там до смъртта си.

Но ако има и друг рай за Хефнър

след живота му в изобилие на земята, той може би ще е завръщането завинаги в неговата най-паметна и любима година, когато всичко за него все още е предстояло.

"Бях на 16 и току-що бях започнал да осъзнавам възможностите на това да си жив. Беше период на огромно творчество: рисувах карикатури, пишех текстове, пиеси, радиопредавания, песни, какво ли не. Беше нещо като микрокосмос, репетиция за последващия ми живот. В това лято се влюбих в едно момиче. Беше много романтично и много сладко", споделя той пред "Венити феър" през 1993 г.

С изключителния си живот Хефнър се превръща в безсмъртна легенда с безспорен принос, който не се изчерпва с мъжкарските му завоевания - все пак твърдеше, че е спал с над 1000 жени и почти всички модели от кориците на "Плейбой". Армията му от сексапилни палави "зайчета" следва неговия поход в извоюването на сексуалната революция, еманципацията на женствеността и освобождаването от закостенели и дискриминационни социални предразсъдъци и ограничения. Някак обаче

в сянката на великият плейбой остава изявеният филантроп,

политически активист и дори алтруист.

Дори в последните си дни през септември Хефнър призовава с редица постове в социалната мрежа туитър към набиране на средства за нанесените щети от ураганите “Харви” и “Ирма”.

"Баща ми живя необикновен и въздействащ живот на медиен и културен новатор и ръководна фигура на някои от най-значимите социални и културни движения на нашето време, като проповядваше свобода на словото, гражданските права и сексуалната освободеност", заяви Купър Хефнър.

В началото стои една мечта, подкрепена от 8000 долара, а според мнозина и много по-малко, които роднини и приятели на Хеф му дават като начален капитал за списание "Плейбой". Работното заглавие "Stag Party" (в превод "Коч парти") отпада и с днешна дата това изглежда повече от разумно. Първият исторически вече брой с Монро излиза с цена от 50 цента и без дата, защото шансът да последва втори не бил никак голям. В крайна сметка са продадени 50 000 екземпляра, а оттам насетне движението е само нагоре.

Още тогава в тези първи и особено важни месеци Хефнър публикува и романа на Бредбъри, с което прави важен принос към световното литературно богатство. Дава трибуна на още провокативни автори, без които културата изобщо щеше да е далеч по-бедна, като Кърт Вонегът, Джак Керуак и Норман Мейлър. На страниците на "Плейбои" са отпечатани и творби на Хабърт Голд и Бъд Шулберг, Владимир Набоков, Джеймс Болдуин, Джон Ъпдайк. Изключително ценни са и интервютата, които излизат през годините между горещите кадри с апетитни красавици, на култови личности като Фидел Кастро, Джими Картър, Франк Синатра, Марлон Брандо и т.н.

Самият Хеф става най-добрата реклама за своя бранд и е водещ на две нощни тв шоута през 50-те и 60-те - Playboys Penthouse и Playboy After Dark - в края на следващото десетилетие. Чрез камерите зрителите стават "участници" в суинг парти в покоите на издателя редом с най-желаните знаменитости на времето. През 1960 г. в Чикаго отваря първия си Плейбой клуб, последван от такива по цял свят. От 1980 г. заведенията постепенно започват да затварят заради нарастване на разходите. В тях обаче Хефнър

дава сцена преди всеки друг на чернокожи комици

и расово смесени музикални групи - когато въпросът за гражданските права изправя всички на нокти в САЩ.

Великият плейбой успява да предизвика събитие дори в музиката, като през 1959 г. основава един от най-емблематичните фестивали - Playboy Jazz Festival, чрез който десетилетия наред се празнува съществуването на тази магия, наречен джаз.

Визията на Хефнър също крещи, че бизнесът му, това е той самият - бохемски захапана лула и удобната копринена пижама на любовника.

В документален филм за неговата особа фронтменът на "Кис" Джийн Симънс заявява: "Покажете ми мъж на произволна възраст, където и да е по света..., който

не би дал лявата си топка, за да бъде Хю Хефнър

На 20, на 50 или на 80".

През годините феминистките искат да разкъсат прочутия плейбой, а той е убеден, че играят от един и същи отбор.

"Със сигурност не съм по-голям от женското движение. Ние сме от една и съща страна. Историята ще покаже това. Бих казал, че съм хуманист. Мисля, че феминизмът е част от нещо по-голямо, част от сексуалната революция. И "Плейбой" играеше ключова роля тук, в Америка, да тласка напред сексуалната революция. Честно казано, най-много от нея спечелиха жените. Исторически погледнато, те бяха втора класа граждани. Сексуалната революция коригира много от тези грешки", обяснява приживе Хефнър.

И все пак той не отричаше, че жените са "сексуални обекти", но благодарение на него те са получили свободата да бъдат такива, но и каквито си поискат още.

Свободата е неговият основен завет.

Хефнър не я получава в наследство, но е силно привързан към нея. Той израства в строго пуританско семейство, в което принципите са на пиедестал, а емоциите са техни роби.

"Моите хора бяха много консервативни идеалисти, а при нас чувствата се потискаха. Мисля, че приемам техния идеализъм, но не и потискането. И аз реагирах на потискането. Може дори да се твърди, че частта от моя живот, свързана с "Плейбой", е свръхреакция на липсата на любов и на симпатия към мен вкъщи", признава бъдещата звезда.

Задушаван от сдържаност в детството си, по-късно той счупва тези окови и се отдава на наслади, които описва за завист на останалите - коктейл, ордьовър, джаз от грамофона, хубава жена и разговори за Пикасо, Ницше и секс.

Философията му за сладък живот,

както стана ясно, все пак не се изчерпва с това, което се случва между парещите тела на горещи плеймейтки.

Дори майка му Грейс Каролин Хефнър, която е и първият инвеститор в неговата "съмнителна" в началото мечта, веднъж си позволила да признае, че се гордее с него. Но допълнила, че щяла да бъде също толкова горда, ако бил мисионер.

Хеф й отговорил след време: "Но майко, аз бях!"