l Съзнателният ум е само върхът на айсберга, а манипулаторът е подсъзнанието

l Мозъкът постоянно пътува във времето

"Обсегът на несъзнателния ум надхвърля контрола на телата ни. Той моделира живота ни много по-издълбоко."

Това пише Дейвид Игълман, невроучен в Станфордския университет, в своята книга "Мозъкът: Това си ти".

Авторът, който също така е сценарист и водещ на тв поредицата на ВВС "Мозъкът", задълбава в енигмата, която се крие в човешката глава.

Според него личността и животът на отделния индивид зависят от задкулисната работа на нашия мозък. Всеки път, когато на някого му хрумне идея, той смята, че активно е участвал в нейното създаване. В действителност обаче,

за да се стигне

до обявлението "Еврика!",

несъзнателният ум е работил много повече - обединявайки спомени, изпробвайки нови комбинации, оценявайки последиците. Всъщност идеята е изплувала на повърхността от дълбоките води на подсъзнанието.

Още Зигмунд Фройд стигнал до убеждението, че съзнателният ум е само върхът на айсберга на нашите психични процеси, докато далеч по-голямата част от онова, което движи мислите и постъпките ни, лежи скрито от погледа.

Мозъкът ни постоянно извлича информация от заобикалящата го среда и я използва, за да управлява поведението ни, но често пъти влиянията около нас остават "невидими".

"Да вземем ефекта "прайминг", при който едно нещо оказва влияние върху възприемането на друго - пише Игълман. - Ако например държите топла напитка, вие ще опишете отношенията си с някои роднини по-благосклонно; когато държите студена напитка, ще изразите мъничко по-лошо мнение за отношенията си. Защо става така? Защото мозъчните механизми за оценяване на междуличностната топлота се припокриват с механизмите за оценяване на физическата топлина, така че едната влияе на другата. Резултатът е, че вашето мнение за нещо толкова фундаментално като отношенията ви с майка ви

може да бъде манипулирано според това дали пиете

чая си горещ,

или с лед. Аналогично, когато наоколо ви се носи смрад, вие вземате по-сурови морални решения... Друго изследване показало, че ако седите на твърд стол ще сте по-непреклонни в преговорите по някаква бизнес сделка; седнали на мек стол, ще сте по-отстъпчиви".

Несъзнателният ум определя и между кои хора може да се породи любов. Човек обикновено не може да посочи защо е привлечен повече към един партньор, отколкото към друг, най-вероятно защото просто няма достъп до причината.

Каква обаче е ролята на съзнанието?

"Аз си представям съзнанието като главен изпълнителен директор на голяма, разраснала се коорпорация с хиляди подразделения и отдели, които си сътрудничат, взаимодействат и конкурират по различни начини...", обяснява невроученият.

Така, макар че

"шефът" има достъп до много малко подробности

от всекидневното управление на компанията, все пак има съзнание за дългосрочната й перспектива.

В хода на живота нашият мозък се пренаписва сам, за да си създаде схеми, посветени на дейностите, които практикуваме - било то ходене, хранене, шофиране, плуване или жонглиране. Тази способност да се гравират програми в структурата на мозъка е един от неговите най-впечатляващи трикове. Така тези умения могат да се използват без замисляне - без съзнателно усилие, - а това освобождава ресурси, позволявайки на съзнателното Аз да обърне внимание на други задачи.

Въпросната автоматизация обаче си има последствия - новите умения слизат под обсега на съзнателния достъп. Това, което се случва под капака вече остава неясно за вас - не знаете как го правите. Иначе казано - минавате на автопилот. Прибирате се с колата от работа към дома по познатия маршрут и после нямате спомен от пътя.

"Съзнателното ви аз, частта, която се е събудила сутринта - вече не е шофьорът,

а в най-добрия случай возещ се пътник",

разяснява Игълман. Автоматизираните умения имат интересна последица - опитите за съзнателна намеса в тях обикновено влошават резултатите им.

Алпинистът Дийн Потър - допреди да загине неотдавна - изкачвал всякакви скали без въже и осигурителна екипировка. Още от 12-годишен бил посветил живота си на катеренето, а практиката вградила в мозъка му голяма прецизност и умелост. За да извършва катераческите си подвизи, прехвърлял контрола на подсъзнанието си. Да, но какво ще се случи, ако останете на автопилот твърде дълго и съзнанието не се задейства?

Една вечер Кен Паркс, на 23 години, просто заспива у дома си, докато гледа телевизия. Тогава живеел с петмесечната си дъщеря и жена си, имал финансови затруднения, семейни проблеми и бил пристрастен към хазарта. Тъща му го описвала като "кротък великан" и той се разбирал добре с нея и съпруга й. Дори смятал да обсъди проблемите си с тях на следващия ден. Когато се събудил обаче, разбрал, че ги е убил.

През нощта станал, отишъл с колата си до тяхната къща, удушил бащата на жена си и наръгал с нож майка й. След това се отправил към най-близкия полицейски участък и там казал:

"Мисля, че току-що убих някого."

Нямал спомен за случилото се.

Съзнателният му ум отсъствал от този епизод на ужаса и изследванията го потвърдили.

Под натиска на подобни факти много хора биха се запитали дали в такъв случай не сме просто марионетки, управлявани от мистериозен "странник" в главата ни. Макар невроните да следват ясни физически правила, на практика винаги ще бъде невъзможно да се предскаже с точност какво ще направи дадена личност след малко... Тази колосална сложност ни позволява да прозрем: нашият живот се управлява от сили, далеч надхвърлящи способността ни за осъзнаване и контрол.

Какво се случва зад кулисите, когато вземате някакво решение?

Стоите в магазина и се опитвате да изберете от два вида замразен йогурт, които еднакво обичате. Ментов и лимонов. На вас ви се струва просто, но вътре в мозъка ви се отприщва ураган от активност. Невроните се групират в лагери и всеки настоява на своето. Те се борят, докато едната група триумфира в това състезание. Печелившата мрежа взема всичко - определя какво ще правите по-нататък.

Защото предстоят

още и още дилеми.

В борбата всичко е от значение - физиологичното и емоционалното състояние и най-вече миналото, настоящето и бъдещето.

Всяко решение е свързано с миналите преживявания и с предвижданията за бъдещето.

И дава един красноречив пример. Представете си, че разполагате с малко свободно време и се опитвате да решите как да го оползотворите. Трябва да напазарувате хранителни продукти, но и да отметнете малко работа по важен проект, като също така искате да заведете сина си в парка. Как да решите? Сигурно бихте желали да можете да направите всичко, а после като кинопътешественик да се върнете назад във времето и да изберете най-правилното. Нямате такава способност, но... вашият мозък притежава тази сила.

"Пътуването във времето е нещо, което човешкият мозък прави постоянно - отбелязва ученият. - Ако е изправен пред решение, нашият мозък прави симулация на различните изходи, за да създаде макет на евентуалното бъдеще. В мислите си ние можем да се откъснем от настоящия момент и да отпътуваме към един свят, който още не съществува

Симулацията на някакъв сценарий в ума ми обаче е само първата стъпка. За да избера между въображаемите сценарии, аз се опитвам да преценя какво възнаграждение ме очаква във всяко от тези потенциални развития. Окончателното ми решение ще зависи от това как те се отнасят помежду си в рамките на общата валута на системите ми за възнаграждение."

Бъдещето остава изцяло зависимо от настоящето. За мозъка предстоящото е само бледа сянка на силата на сегашния момент - когато се вземат решенията.

"За да вземаме по-добри решения, е важно да познаваме не само себе си, но и всички свои себе си", категоричен е Игълман.