Най-богатата жена в света – собственичката на козметичния гигант “Л’Ореал”, умря на 94 години край Париж и това възроди интереса на света към нейната личност. А за житейските преживелици на богатата дама съвсем спокойно могат да се създадат няколко книги и филми. 

Лилиан Бетанкур издъхна в Ньой сюр Сен в семейното имение, обградено с вековни борове и натъпкано с безценни антики и картини от Моне, Матис, Пикасо, Миро, Пийт Мондриан.

“Тя почина спокойно в нощта срещу четвъртък”, обяви лаконично дъщеря ѝ Франсоаз Бетанкур Майерс. Двете бяха “на нож”, след като Майерс обяви в съда майка си за склеротичка, която пилее богатството за млади мъже.

Неотразима

красавица

на младини,

Лилиан оставя несметно богатство от 39 млрд. долара, обявено от сп. “Форбс” за най-голямото, притежавано от жена. Тя държеше и най-тлъстия дял от 33% в козметичния гигант. С нея си отиде част от историята на корпоративна Франция.

Наследила фирмата на 35 години, напетата французойка става директор и лице на “Л’Ореал” след смъртта на баща си през 1957 г. Но компанията управляват нейните заместници, а тя повече се вълнува от царствените появи на балове и пищни вечери, от бижута и висша мода, пише “Ню Йорк таймс”.

Баща ѝ - химикът изобретател Йожен Шьолер, започва бизнеса в кухнята си, сътворявайки първата синтетична боя за коса за любимата си съпруга Луиз. Създава компанията през 1909 г. През 1939 г. я преименува на “Л’Ореал”. Придобива марките “Ланком”, “Мейбълин”, “Хелена Рубинщайн”, “Армани козметикс” и други, слага началото на конгломерат за красота с над 77 000 работници в 170 страни. Компанията покорява азиатския пазар и е 4-а по големина във Франция.

Единственото му дете Лилиан се ражда в Париж на 21 октомври 1922 г., а 5 г. по-късно майка ѝ умира.

Отгледана е в

разкош сред

безбройна

прислуга, но и

със здрава ръка

от баща си, който я учи на любов към работата и на дисциплина. Едва 15-годишна тя започва работа във фабричните цехове, смесва ароматни съставки, лепи етикети на флаконите.

През Втората световна война и нацистката окупация Йожен се прочува като симпатизант на германците и колаборационист, поддръжник на режима във Виши. Сдобива се изгодно с имоти на евреи в Германия.

Френските фашистки организации правят сбирките си в парижкия му дом. Създава движение срещу болшевизма, еврейството и франкмасоните. След войната от съд го спасяват негови политически приятели, включително бъдещият съпруг на Лилиан Андре Бетанкур – нормандски католик, консерватор и антисемит, който се перчи със съмнително твърдение, че е участвал в съпротивата и е спасявал евреи. Поради това става кавалер на Почетния легион и министър в правителствата на Дьо Гол и Помпиду, а Митеран едва не го прави премиер.

За богатата наследница Андре Бетанкур се жени през 1950 г. и тя взема името му. Твърди се, че бракът е по сметка, но между двамата съществува привързаност и Лилиан му оказва безрезервна подкрепа в кариерата. Единствената им дъщеря Франсоаз се ражда през 1953 г.

Андре умира през 2007 г. и фамилията, която иначе държи на дискретността, е въвлечена в дълга и зрелищна съдебна сага, която французите следят като сапунена опера. Дъщеря ѝ дава на съд известния паркетен лъв - фотографа Франсоа Мари Бание, по обвинение, че измъкнал от майка ѝ 1,5 млрд. евро в пари и подаръци, като

безсрамно се

възползвал от

нейното слабоумие

За разлика от майка си Франсоаз е интелектуалка, пианистка и писателка. Омъжена е за внук на равин, загинал в Освиенцим, приема религията на съпруга си и възпитава синовете си в юдаизма.

Тя ненавижда “най-добрия приятел” на Лилиан - ексцентричния Бание, влязъл под кожата на вече възрастната и изкуфяла дама. Нарича го жиголо, твърди, че е измъквал от нея скъпи подаръци – картини от Пикасо и Матис, застрахователни полици, остров от 670 акра на Сейшелите. Бил и на “заплата” в “Л’Ореал”. Слуги, шофьори, портиери се изреждат в съда да разказват как известният денди безобразничел в дома на Лилиан, пикаел в градинските лехи, лягал в постелята ѝ с обувки,

настоявал да

го осинови и

постоянно я

крънкал за пари

Делото, на чиито заседания Лилиан не присъства, завърши през 2015 г. с присъда за Бание от 3 г. затвор, 350 000 евро глоба и 158 млн. компенсации за щети. Той обжалва, отричайки обвиненията, не влезе в затвора и не плати милионите компенсация.

По-голям бе политическият скандал след разкрития, че г-жа Бетанкур е дала 200 000 евро за президентската кампания на Никола Саркози през 2007 г. при разрешени около 5000 евро дотации за кандидатите. Според свидетели пачките били доставени в кафяви пликове. Започна разследване дали Саркози и негови съпартийци не са се възползвали от слабоумието на Лилиан, за да ѝ измъкват средства. Аферата “Бетанкур” помрачи втората половина от мандата на президента и след слизането му от власт през 2012 г. го разследваха за нелегално финансиране на кампанията. През 2013 г. обвиненията отпаднаха по липса на доказателства.

Съдебният цирк продължи с огласяване на тайни записи, направени от иконома на Лилиан Бетанкур, в които тя обсъжда с финансови съветници

укриване на данъци,

швейцарски сметки

и политически контакти. На моменти бизнесдамата показва загуба на памет, бърка имена, не помни дарила ли е остров на Бание. През 2011 г. тя е официално обявена за неспособна да управлява компанията с медицинско, че страда от деменция и алцхаймер. Година по-късно е отстранена от борда на директорите на “Л’Ореал” и публичните ѝ появи секват. Неин попечител става дъщеря ѝ, която оглавява тръст с дяловете на фирмата. Внукът Жан-Виктор поема грижата за здравето на баба си и също влиза в борда на фирмата. 

Освен контролния 33-процентов дял от “Л’Ореал” (23% собственичката прехвърли преди време на швейцарската фирма “Нестле” срещу нейни дялове) Бетанкур оставя внушително наследство от недвижими имоти и ценности. Наред с безценната сбирка картини и имението край Париж “бедното малко богато момиче”, както французите наричат Лилиан, притежаваше крайбрежна вила в Бретан, разкошно жилище на левия бряг на Сена, имоти в САЩ и други страни, острови в Индийския океан, яхти на Карибите и Сейшелите, колекция от ролс-ройси.

Тя бе известен филантроп, дари милиони за образование, музеи, медицински изследвания. След смъртта ѝ акциите на “Л’Ореал” се покачиха с 4% и деловият свят е в очакване “Нестле” да повиши дела си в компанията.

“Дъщеря ми можеше да почака да умра, вместо да се бори за придобиване на наследството със скандали”, каза наскоро в интервю царицата на козметиката. Думите ѝ говорят, че си е отишла огорчена.