Рокът е едно от чудесата на света

Хубаво е Стинг от време на време да идва насам, защото вкарва малко свеж въздух. Маха мръсотията, полепнала около нас, размножава чистите клетки, отдалечава ни от временните неща, които ни изпиват. С една стара китара и с вечно млади парчета те вкарва в някакъв упой, сред който хем можеш да полетиш, хем да се зазориш в някой ъгъл на живота.

Хубаво е Стинг да идва от време на време в България, за да ни напомня, че не всичко е мека мебел и твърди плазми, шопинг кросове и последни марки от каквото и да било. Да ни припомня, че нещата са много по-прости и че много ги усложняваме, много ги натискаме, че променяме формите им, а не трябва. И един ден това няма да ни бъде простено,а този ден май не е толкова далеч.

Хубаво е Стинг от време на време да ни гостува, за да ни спомня, че първото, най-важното нещо са мембраните на душата, параметрите на сърцето, движението на мечтите, а после всичко останало.

Под всичко останало се разбират всички неща, които ни карат да бъдем всеядни, лакоми, безкрайно напористи, вълнуващи се единствено от себе си. Всички онези работи, които ни правят някакви безсмислени атрибути на деня, на времето, но това го разбираме чак когато животът вече си е отишъл.

Добре би било Стинг и старата му китара да се появяват от време на време тук, защото поне една част от населението на тази държава има болезнена,

медицинска необходимост

от това. Тази част от българите, която все още вярва, която не си взе багажа и не си тръгна, която чете, мисли, разсъждава, мечтае, лети въпреки всичко.

Въпреки цялата чалгарщина, впила се в дънерите на градските дървета, по улиците, площадите, тротоарите, парковете, зимните и морските курорти, в паветата, в сградите. Просмукала се в отношения, взаимоотношения, в поведение, в каране на коли… навсякъде, абсолютно навсякъде. И ако някои твърдят, че вече това е минало-отминало, за пишещия тези редове това е бъдеще. Но за огромно съжаление и болка - не само за него.

Не е лошо Стинг от време на време да каца в България, за да ни напомня, че човек може да живее и без любов, но това явно няма да бъде живот, а някакво преминаване на тялото през годините, и толкова. Да ни споделя, че когато човек живее през любовта, животът му винаги ще бъде в други измерения. През нея хоризонтът винаги е по-километричен, сълзата и усмивката - по-истински, околностите на сърцето - безбрежия.

И когато я подмениш, смениш, откъртиш от себе си любовта, когато я приравниш с бит, пари,

когато си имплантираш портфейла горе,

в ляво на тялото си,

просто си малък и незначителен. Просто никога няма да видиш и усетиш светлото на светлината, сказанията в изгревите и залезите. Или казано по друг начин - без любов просто си губиш времето. Тъпа работа.

Много би било добре Стинг скоро да дойде пак и

през старата китара да ни нашепне,

че рокът е едно от чудесата на света. През него винаги ще гониш сянката си, ще чупиш прогнозите за времето, ще търсиш философията в дъждовната капка, лилавото в минзухара, синьото в есента.

Рокът е едно от нещата, през които мечтанията ти нямат край. Всичките ти крачки, движения, дишане и издишане са единствено и само да допреш с пръст желанията и копнежите си. И че ако този свят живееше през рока, щеше да бъде по-добър, по-сърдечен, по-истински и по-важен и съкровен. И ураганите щяха да бъдат по-малко, и войните, и корупцията, и схемите, и лошите хора. А те май, лошите хора, стават все повече и повече.

Така че отбивай се по-често, Стинг, малко да филтрираш въздуха.