30-40% от хората в активна възраст в света имат стеатоза, или омазняване на черния дроб. Нормално в него мазнината е 3-4%. Стеатоза има, когато тя е над 10% (установена с чернодробна биопсия). Омазняването може да стигне и 60-70%.

“С тази диагноза се спекулира - казва д-р Радин Цонев, гастроентеролог в болница “Токуда”. – Тя не бива да се поставя без достатъчно изследвания.”

Стеатозата е обратимо състояние. Когато чернодробните ензими са нормални, се налага само промяна в хранителния режим. Ако болестта премине във втората си степен (стеатохепатит), мастните капки се увеличават и инфилтрират чернодробните клетки. Тогава започват и ензимните отклонения – увеличават се ензимите АСАТ, АЛАТ и това говори за възпаление.

Станаха “модерни” т.нар. неалкохолни стеатохепатити, тъй като хората с наднормено тегло и повишени ензими стават все повече. Когато не се вземат мерки, се стига до крайния стадий – стеатоцироза. Процесът е бавен, над 20 години, и рядко се случва. Обикновено пациентът не доживява до цирозата, защото болестта е метаболитна и има увеличение на триглицеридите и холестерола. Тези болни обикновено умират от инсулти и инфаркти.

Стеатозата обикновено е съпътствана с висок холестерол, триглицериди и пикочна киселина. Може да има и промени в кръвната захар, което говори за т.нар. периферна инсулинова резистентност. Тогава въглехидратите не се усвояват и се превръщат в мазнини.

Първата мярка е

диетичен режим с

малко въглехидрати

Те са основен фактор за нарушаване на глюкозния толеранс и повишаване на кръвната захар. Налага се също болният да отслабне.

Има и друг вид стеатоза. У нас алкохол се пие системно, всяка вечер! Това води до алкохолна стеатоза, алкохолен хепатит и алкохолна цироза. Те процентно са повече от стеатозите заради нарушена обмяна. При алкохолна стеатоза се налага спиране на алкохола и лечение като при другия вид стеатоза.

Има и стеатоза в резултат на строги диети и гладуване. Тогава мазнините се трупат в черния дроб като в депо. Понеже организмът гладува, той се запасява с тях.

Медикаменти като кортикостероиди също може да доведат до стеатоза, както и захарният диабет в по-напреднал стадий.

При диагностиката първи са ехографското изследване и неинвазивните методики. Фиброскенът е апарат, който замества чернодробната биопсия, а фибромакстестът е биохимично изследване – взема се кръв, за да се изследват специфични белтъци и да се прецени степента на увреждане на черния дроб. Точността е близо до тази на биопсията.

Когато няма достатъчно информация от тези два неинвазивни теста, може да се прибегне до биопсия, която бе златен стандарт допреди 1-2 г., уточнява д-р Цонев. Тя дава прецизна информация какво се случва в черния дроб, каква е мастната инфилтрация, за да се определи степента на стеатоцирозата и стеатохепатита.

Жените около менопаузата поради хормонален дисбаланс пълнеят и са по-уязвими за стеатоза и стеатохепатит. От 40 години нагоре стойностите на холестерола и триглицеридите започват да се увеличават.

Има и генетично обусловени състояния на липидната обмяна, свързани с висок холестерол. Млади и слаби хора са с високи стойности, което се е предало от родителите и е предпоставка да развият стеатоза. Има и хора с наднормено тегло, но с нормален холестерол и триглицериди.

Лечението започва с диета, ограничаване на въглехидратите, мазнините и повече движение. Пие се метформин, който подобрява усвояването на захарите и намалява инсулиновата резистентност. Той помага да се свалят килограми, като ускорява метаболизма. Стимулира и функцията на черния дроб - улеснява излъчването на натрупаните мазнини в него. Отделно се прилагат хепатопротектор и витамин Е като универсален антиоксидант, тъй като при стеатохепатита има оксидативен стрес.

Поради притискането от мазнините чернодробната клетка започва да страда от хипоксия – недостиг на кислород. Когато мастните капки са довели не само до увеличаване на АСАТ и АЛАТ, а и до увеличаване на холестазните ензими, тогава започват да се потискат и жлъчните каналчета в черния дроб и се изписва и урзодезоксихолева киселина.

Човек може да усеща тежест вдясно под ребрата, но може и да няма никакви симптоми. Дори цироза може да се развие без симптоми, тъй като черният дроб не боли. Това е смисълът на редовните прегледи, казва д-р Цонев. Добре е да се правят изследвания на чернодробни ензими 1-2 пъти в годината, да се проверяват холестеролът и триглицеридите, пикочната киселина, да се прави ехография. Това важи за всички от 20-годишна възраст нагоре.