На този ден през 1941 г. Съветският съюз провежда поредната си антибългарска операция. В страната ни навлизат незаконно няколко въоръжени групи от терористи изпратени от Кремъл. Край Добрич са спуснати с парашути две групи – всяка една от по 5 души. Официалната комунистическа пропаганда ги наричаше „инструктори за партизанското движение“. Истината е, че става дума за обучени и школувани терористи – българи, приели чуждото съветско гражданство и поставили се в услуга на чуждата държава СССР с цел – дестабилизиране на България.

Днес, 76 години по-късно, улици и читалище все още – за наш национален срам, носят името на единия терорист - Груди Филипов. А гимназия е именувана на името на парашутиста-терорист Атанас Дамянов. След 9.IX. 1944 г. на повечето терористи комунистите издигнаха паметници. Такъв е паметникът на терориста Стоян Палаузов в село Светлен. По принцип това е характерно за комунистическата "признателност". Терорист ли е – паметник му вдигат. От медиите преди няколко години научих, че правнукът на терориста Филипов – Иван Филипов, инспектор от РПУ -Гълъбово, е арестуван с обвинение за "изнудване на фирми". С други думи, ясно е къде пада крушата.

Историята е учител. Русия – държавата, която десетилетия правеше „износ“ на „революция“, на „тероризъм“ и която финансираше, подкрепяше, подкрепя и днес, омразни на народите комунистически и диктаторски режими в цял свят, сама доживя да изпита ужаса на тероризма. Случи се това на този ден –13 септември през 1999 г., когато в Москва бе взривен 8-етажен жилищен блок. Загинаха 124 души.Каквото повикало, такова се и обадило. Друг е въпросът, че и досега витаят съмнения около този терористичен акт. Съмнения, че Кремъл сам си го е организирал, за да има повод за нова война срещу гордата Чечения.

На 13 септември винаги си спомням за Надя Дункин. На този ден през 1994 г. тя бе убита по изключително жесток начин. Беше убита, защото бе главен свидетел по „Делото за лагерите“. Година след нейната смърт делото за виновниците за създателите на лагерите и извършителите на престъпленията в тях през 50-те и 60-те години на миналия век, бе прекратено „поради липса на свидетели“. „Замитането на следите“ – една от основните цели на кадрите на БКП и ДС, продължава и днес. Депутатите си затварят очите. А извънпарламентарната опозиция си играе на „ на си ти куклите, дай си ми парцалките”. Мила родна картинка!