l Засипваше Бойко Борисов с есемеси за всяка несправедливост, за всеки застрашен бръмбар и муха, но за своя живот не се погрижи

l Бореше се докрай за правдата, плачеше за всяко отсечено дърво

l Никога не ме е търсила за свой личен проблем

l Иван Славков-Батето винаги я закачаше за впечатляващия бюст. Казваше ми, че с тези две нейни акредитации никой не може да я спре

"Петя бе изчезващ вид журналист с изострено до болка чувство за справедливост. Тя беше готова на всякакви саможертви, за да си свърши работата, и се бореше докрай за всяка кауза, за правдата."

Това сподели пред "168 часа" Сашо Диков за своята дългогодишна колежка и приятелка Петя Петрова, на която бе ментор в началото на нейната кариера.

Известната тв журналистка си отиде след тежка битка с рака едва на 40 години. До края ходела в централата на ГЕРБ, където е последното й работно място. След 31 август състоянието й рязко се влошило и била приета в болница. По думите на Диков тя пазела в тайна от всички своето заболяване.

Единствено нейната майка била неотлъчно до нея.

“Познаваме се

от 20 години

и в интерес на истината Петя никога не ми се е оплаквала и не е търсила помощ и съдействие от мен за проблеми, свързани с нейния личен живот. Това бе тема табу - обяснява телевизионерът. - Тя имаше приятелства с много хора. Свидетел съм на прекрасните й отношения и с Бойко Борисов, който винаги отговаряше на всяко нейно позвъняване или есемес, а тя постоянно го търсеше, щом искаше да се разреши някаква несправедливост.

Нейни много близки приятели ми признаха, че са научили в последния момент за заболяването й. Доколкото разбрах, всичко е започнало от рак на гърдата и тя не е взела никакви мерки.

Не знам на какъв етап е разбрала за болестта. Учудвам се, че до края на юли не й личеше по никакъв начин.

Може би най-точно описа ситуацията Севдалина Арнаудова, шеф на правителствената пресслужба, която ми каза: "Не можеш да си представиш как тя се притесняваше и се обаждаше на премиера за всеки застрашен бръмбар, за всяка мушица и какво ли още не, но само за собствения си живот не можа да се погрижи.”

Първите си стъпки в журналистическата професия Петрова прави във в. "Нощен Труд", после във в. "Стандарт", а след това работи и в няколко спортни медии, докато нейната звезда не изгрява в "Канал 3". Там под зорките грижи на Диков тя се превръща в истински тайфун пред камерата. Нейният ментор е категоричен, че не познава по-съвестен човек от нея в джунглата на медийните среди у нас. Репортерката винаги изпълнявала всяка поставена задача, понякога дори с цената на огромни усилия.

“Имало е случаи, в които е плакала, тормозила се е, критикували са я, но Петя пак си е свършвала работата докрай.

При нея нямаше "не искам" и "не мога"

- разказва Диков. - Разбира се, тя бе известна и със своята впечатляваща гръдна обиколка. Няма да забравя как веднъж я пратих на някакво събитие, за което задължително й трябваше акредитация, а тя ми отвърна: "С тези две мои акредитации мислиш ли, че някой може да ме спре?"

Друга ситуация е останала в съзнанието ми, свързана с вече бившия шеф на УЕФА Ленард Йохансон, когато бе дошъл у нас в качеството си на изпълняващ тогава тази длъжност. В онзи момент изрично бе казано, че няма да дава никакви изявления. Петя обаче отсече, че ще вземе интервю. Отиде и го чака на жълтите павета пред президентството, а аз следях от студиото развоя. Щом Йохансон дойде, веднага се скупчиха около него някакви хора, тя му зададе само един въпрос, той се спря, погледна я и изведнъж започна да говори. В един момент се виждаше дори как две ръце го хващат над лакътя и го дърпат, но той се е заковал на място и обяснява ли, обяснява.

Говореха му, подсказаха му, но човекът нито слушаше, нито се интересуваше, а си държеше тирадата на Петя. Един волейболен шеф така веднъж ме игнорира напълно, когато му зададох въпрос от студиото, а той, обърнат в профил към камерата, си говори с някого. В момента, в който се даде по-общ план, се видя, че Петя е обект на цялото му внимание. Емблематични са и нейните закачки с Иван Славков-Батето."

Mедиите се скупчват около боса на БФС и БОК, който се готви да изръси поредните си култови лафове преди напечено футболно дерби.

Най-отпред в тълпата тогава е изключително надарената репортерка от "Канал 3". В характерния си безцеремонен стил Петрова засипва с въпроси Батето.

Вече покойният спортен деятел се усмихва благо и с пръст започва да чертае схемата на играта върху впечатляващите гърди на телевизионерката.

Самата Петя по-късно обяснява пред "168 часа", че Славков е правил същото и с друга нейна колежка, но винаги щом видел нея, я питал кой номер сутиен носи. Тогава тя съжалявала, че

никога не можела

да му отговори подобаващо,

и това я потискало. И все пак Петрова не криеше, че се ласкаела, когато получавала комплименти за бюста си. Понякога този интерес към него откровено я стряскал. Веднъж на футболен мач публиката започва да крещи: "Петя, съблечи се! Съблечи се!" Репортерката решава да ги провокира и започва да откопчава ципа на якето си, но вместо да се стреснат, няколко мъже стават още по-настоятелни. Тя от своя страна веднага вдига ципа догоре.

Родената в Ловеч журналистка някога бе категорична, че в изпълнението на своите професионални задължения все пак никога не се е опитвала да кокетничи и да се възползва от преимуществата на своя пол.

"Когато съм с микрофон в ръка,

забравям всичко женско и започвам да действам

като мъж.

Естествено, понякога се захапвам с някои момичета, но това е съвсем нормално. За работата си съм готова да мина през трупове", казваше репортерката.

Когато е уволнена от "Канал 3", в знак на протест срещу нейното освобождаване Сашо Диков също напуска частната медия. "Сашо е човекът, който ме е научил на всичко в занаята", признава в онзи момент пред "168 часа" Петя.

В началото той я карал да пише и да му доказва всяка дума, която смята да изрече в ефир. Така я тренирал, за да бъде ясна за зрителите. Петрова

смятала, че я тормозел, но по-късно осъзнала,

че греши.

Благодарение на него се научила как да реагира в стресови ситуации. Той е и първият човек, на когото се обажда, когато я уволняват. Приживе тя бе категорична, че Диков само с една камера може да бие рейтинга на големите телевизии.

Самата Петрова усетила своето призвание още на 13 г., след като гледала филм за журналистка, която откривала различни нередности и била преследвана, но накрая имала своя хепиенд. Така, докато приятелките на Петя

се учели как да ловят гаджета, тя си стояла вкъщи

и пишела политическа проза.

Нямала пристрастия към партии, но се била увлякла от желанието на всички хора за промяна. Обичала да чете книгата "Мъдростта на вековете". Умеела да запомня афоризмите от страниците и да ги използва на място.

След време се премества в София и започва работа в столичен ежедневник, но й трябва време, за да влезе в час. Нейните тогавашни колеги й показват кой е Димитър Пенев, какъв е Емил Костадинов. Петрова била благодарна, че попаднала на добър колектив, и това много й помогнало. Тя винаги държала на принципа, че човек трябва да уважава колегите си и дори да ги обича като хора, за да се случва всичко по най-добрия начин.

Приживе бе горда и от факта, че през дългогодишната си практика нито веднъж не се е поддала на манипулация от властимащите.

"Мога да се закълна, че нямам от какво да се срамувам в живота си. Грешила съм ужасно много, вярвала съм на неподходящи хора и са ме предавали. Останаха ли почтени между нас?", питаше се журналистката.

Петя смятала, че българите трябва да се стараят всеки ден да живеят достойно и да се опитат да променят поне малко несправедливостите около себе си. А журналистите трябва да променят света към добро.

Заради изостреното си чувство за справедливост тя действително много тежко преодолявала ежедневните нередности, с които се сблъсквала.

Преди години

плакала за продадени 1016 декара плажна ивица

на юг от Камчия, която според член 18 на конституцията била изключителна държавна собственост. Сърцето й се късало, когато седяла на южната граница и виждала как най-ценна дървесина заминава към Гърция. Звъняла на премиера Борисов за всяко незаконно отсечено дърво. Винаги се опитвала да се намеси и да се пребори с някоя далавера, както през 2012 г., когато хващат 11 камиона с отрязани дървета без документи.

Тогава неин познат на границата й се обажда: "Пете, тук един общински съветник ни заплашва да пуснем камионите. Твърди, че ей сега щял да ни се обади министърът." Тя го заставя: "Отиди при този и му кажи, че ти се е обадил премиерът Борисов. Този да му звънне и да провери." И

така камионите

са задържани.

Понякога сред ежедневните си борби Петрова имала нужда да избяга от всичко и от София. В тези моменти винаги се скривала сред любимата си природа и сред приятели, каквито имала много. Всички те ще я запомнят като топъл, добър и безстрашен човек.

Силна личност, готова да се бори с всичко и всеки, за да служи на справедливостта и в своя дълг към нея да пренебрегне борбата за самата себе си.