Руският възпитаник взривява кораби и английски лордове, Стамболийски лично го вади от затвора.

Русия.Николаевската военноморска школа. Широката аула на академията е събрала цвета на руската аристокрация. Елегантни дами, между които изпъкват някои велики руски княгини, министърът на марината - почетен член на имперския двор, както и мнозина висши морски офицери и генерали от сухопътните войски, облечени в своите блестящи униформи, заемат първите редове. Поводът за тази грандиозна сбирка е раздаването на годишните дипломи и връчването на специалната награда за първенеца на випуска.

Пред публиката се изправя стар беловлас адмирал, който с висок глас съобщава:

- Антон Макариевич Прудкин! За този

блестящ успех

началството в знак на особена милост ви предоставя правото сам да изберете бъдещото си местоживеене.

Сред бурни аплодисменти от строя се отделя младо, двадесетгодишно момче, с обло красиво лице, оживено от хубави подвижни очи и едва наболи мустачки. Антон, носещ привичния балкански дух и жажда за авантюри, наследени от майка му - българка, смайва височайшите гости с решението си. Той не избира престижните постове в Балтийската или Черноморската флота, нито офицерската длъжност към министерството на марината - длъжности толкова мечтани и престижни. Първенецът се спира на търговския флот и само след няколко дни, осигурен с двойни пътни и дневни, се впуска в тежко 20-дневно пътешествие към бреговете на Източна Индия - пътешествие с неочакван попътен вятър, който ще го отведе до градоначалническия пост в българската столица.

На борда на парахода със седемдесетчленен екипаж "Александър Невски" Прудкин се запознава с двама англичани - Хенри Ървинг и Джон Кинксли, тръгнали към устието на р. Ганг да дирят приказно богат роднина на преклонна възраст, чийто единствен наследник е Хенри Ървинг. Антон бързо се сближава с тях и наумява да се присъедини към тяхната авантюра. Разразила се неочаквано

буря

дава нов тласък на събитията и променя съдбата на целия екипаж, а също и плановете на тримата млади мъже. Ураган отклонява кораба от предначертания курс и го запраща в масивен подводен риф. Параходът потъва със светкавична скорост, повличайки със себе си немалка част от екипажа. Оцелелите, сред които са и Прудкин, и двамата англичани, се добират със спасителните лодки до самотна черна скала в открито море. Там прекарват три дни в отчаяни опити за спасение. Лодките са отвлечени от вълните. Преминаващите кораби, които капитанът се мъчи да привика с револверни изстрели, не ги забелязват. Алтернативен план за спасение няма, а последните запаси от вода и храна са вече изчерпани. В този критичен момент един от обречените сваля дрехите си, прекръства се и се хвърля в поутихналата вода.

Разнася се шепот

- първият не устоял на мъчението, е решил сам да сложи край на живота си. Но в следния миг мъжът се показва на повърхността и с енергични движения се понася към едва забелязващо се в далечината островче. Едно име - името на Прудкин - се понася от уста на уста като име на месия, изпратен от небето.

И Антон наистина успява. Достигнал сушата, той размахва ризата си и бива забелязан от преминаващ параход. Корабокрушенците са спасени, а младият офицер заедно с англичаните се отправят към имението на заможния роднина Ървинг. Там ги очаква нова изненада. Богаташът е в отлично здраве, току-що сдобил се с по-млада съпруга и открито негостоприемен. Той не само е променил завещанието си в полза на новата си невеста, но и унижава гостите си, настанявайки ги в слугинските бараки. Тази постъпка дълбоко накърнява честолюбието на Прудкин и в него избухва непотушимо

желание за мъст

Антон е отдавна посветен и добре обучен в "атентаторския занаят" от един стар революционер-анархист, когото той посещава през време на отпуските си от морската школа. От него знае и основното правило - винаги да върши всичките си работи сам, никога да не взема съучастници в големите и народни дела.

Ето защо Прудкин иска от Хенри, племенника, един килограм пироксилин и запалка с къса медна жица. Под воала на нощта се вмъква в кабинета на лорд Ървинг и поставя взривоопасното вещество в кошчето за хартия. След това отрязва кабела от електрическия звънец, разголва жиците и ги съединява с краищата на проводника, който се подава от поставената върху пироксилина запалка. Замаскира деянието си с хартии, а сетне се качва на тавана и пробива със свредел дупка, за да наблюдава какво ще стане на сутринта.

Всичко протича по план. Лордът влиза в кабинета си, преглежда кореспонденцията и когато натиска електрическия звънец, за да повика прислугата, избухва гигантски взрив.

Изгледал пъкленото представление през дупката в тавана, Прудкин използва суматохата, за да оседлае един жребец и веднага потегля на път.

Озовавайки се в Калкута след много дни, той

обръсва мустаците си,

за да не бъде разпознат. Качва се на първия руски кораб и през Бебелмандебския провлак, през Червено море и Суецкия канал, през Босфора и Дарданелите стига бреговете на своята втора родина - България. Установява се за кратко във Варна, а сетне става втори капитан на един от параходите на Българското търговско параходно дружество.

След няколко години мирно плаване, през 1903 г. Илинденското въстание в Македония раздвижва у Антон отново позадрямалото желание за силни емоции. На своя глава той замисля да покаже на Европа, че в Турция няма никаква сигурност и техните параходи стават

жертви на атентати

в самата турска столица. За целта си избира кораба "Васкапо", който трябва да потегли от варненското пристанище в 8 часа сутринта и да пристигне в Цариград на другия ден през нощта. Прудкин създава нов хитър механизъм, който прецизно курдисва като часовник да избухне точно два часа след пристигането на кораба в цариградския пристан.

Сметките този път излизат грешни. "Васкапо" потегля с 6 часа закъснение и избухва в пламъци при Гьозикен (днешен Обзор). Потъва заедно с почти целия екипаж и пътници. Антон, който също е на борда, се спасява благодарение на изумителната си дарба да плува като риба.

Вината му за това

злодеяние

остава неразкрита и през следващите 12 години Прудкин се шири свободно из необятните морета и обикаля света като капитан на търговски кораб. Но във времето между Балканската и Европейската война той отново се увлича по опасни авантюри. Този път действа с помощник на име Сахаров и двама общественици - Дечко Заленгоров и Христо Силянов. Четиримата са увлечени в шпионаж в полза на Русия. От борда на своя параход Прудкин фотографира укрепленията на Цариград и Босфора и ги предава на руския военен аташе Яковлев. Също по заповед на Русия Прудкин подготвя и потапянето на германските броненосци "Гьобен" и "Бреслау". Този прецизно предначертан план бива осуетен от българските власти. Атентаторът е арестуван по обвинение в шпионаж и военният съд му отрежда доживотен строг тъмничен затвор.

В килията животът на немирния Антон взема нов обрат. У него се събуждат неподозирани артистични заложби. Започва да рисува, да пише, да дялка фигурки от дърво. А когато ужасът, че ще прекара остатъка от дните си в малката тъмна стаичка, бил вече се превърнал в примирение, нова светлинка пробляснала в тунела. В съседна килия на Антон се оказва лидерът на БЗНС Ал. Стамболийски. Двамата бързо се сприятеляват.

През 1918 г. избухва войнишкото въстание и Стамболийски бива освободен. На 27 септември същата година той оглавява Радомирската република и замисля Антон Прудкин за градоначалник на София. Този план не успява да бъде осъществен поради твърде скорошното разпадане на новосъздадената република, но когато през 20 г. Стамболийски оглавява самостоятелното земеделско правителство,

измъква своя

съкилийник от затвора

Антон Прудкин, галеник на съдбата, става кмет на столицата. Сега за буйния дух на военноморския отличник се отварят нови, обширни хоризонти за действие. По негово нареждане в София започват редовни нощни претърсвания и обиски. Пак упражнявайки правата на длъжността си, той заповядва един плевенски търговец, обвинен в предлагане на рушвет, да бъде разкарван из столицата, накичен с банкноти и табела на гърдите.

Името на капитана се свързва и с трагичния атентат в кино "Одеон", където падат няколко невинни жертви. Прудкин до края на дните си отрича да e имал нещо общо с тази трагедия и приписва деянието на някой си анархист Асен Павлов. Стилът на бомбеното представление подозрително напомня по-раншните му прояви. С пълно спокойствие и при разполагане с достатъчно време, в зимника на кино-театър "Одеон" е поставена адска машина в самата основа на най-широкия стълб, който държи дюшемето на салона. Устроена е цяла електрическа инсталация, която да се задейства от ложите в момента, когато трябва да се вдигне салонът във въздуха.

След "Одеон"

Прудкин взривява лично

Надежденския мост. Буйното му градоначалничество е белязано и със смъртта на един журналист. Редакторът на в. "Звезда" Петков изнася на показ твърде интимни факти от живота на Стамболийски и кмета Прудкин, който боготвори Стамболийски, решава да отмъсти. Той заръчва на известния по онова време бандит Йосиф Любенов да сплаши любопитния папарак. Но Петков се оказва невъзмутим и ни най-малко не се стряска. Тогава Любенов се отдава на стихията си и прекалява с побоя, причинявайки смъртта на невинния редактор.

Увлечен във вихъра на подобни градоуреднически "задължения", Прудкин посреща и деветоюнския преврат. Стамболийски е измъчван, сетне убит, а той самият остава известно време на свобода. Месец след падането на земеделците Антон е

изправен пред съда,

за да го помете могъщата вълна на вината, надигала се постепенно през всичките години на бурен живот, потънал в злини.

Антон Прудкин, първенецът на военноморската школа, е оправдан за смъртта на редактора Петков, осъден на доживотен затвор заради Надежденския мост и увенчан със смъртна присъда заради "Одеон".

През 1930 г. по случай сватбата на Цар Борис III смъртната присъда е заменена с доживотен затвор. На свобода размирният капитан - кмет и бомбаджия, е пуснат едва през пролетта на 1936 г.