Пак там щяха да развиват кариери Петър Стоянов, Росен Плевнелиев и Румен Радев, в София остават Георги Първанов, Иван Костов и Симеон Сакскобургготски.

Политическото развитие на България можеше да бъде различно. Хипотезата за историческо развитие на княжеството и Източна Румелия без Съединението нямаше да промени управлението на Стефан Стамболов, който е роден във Велико Търново. Той щеше да е български премиер. Но земеделецът Александър Стамболийски би бил министър-председател на Източна Румелия. Може би нямаше да има трагичната съдба да бъде убит от активистите на ВМРО.

Трудно е да се каже дали щеше да се е случил военният преврат от 19 май 1934 г., след като Кимон Георгиев щеше да е гражданин на Източна Румелия?

В по-ново време емблематичният ляв премиер Жан Виденов щеше да липсва от списъка с български министър-председатели. Друг щеше да е на негово място. Ако беше влязъл в партийните среди и да се издигне до правителството, това щеше да е в родния му Пловдив, а не в княжевската София.

Дали щяха да фалират 15 банки в онези години, може само да се гадае. Ако и тогава беше изнесено зърното, България щеше да помага на съседната си страна.

Без съмнение Иван Костов и Симеон Сакскобургготски биха запазили мястото си в историята като премиери на България. Желю Желев пак би бил първият демократично избран президент, защото той е от Шумен, който попада в границите на княжеството. Докато пловдивчанинът Петър Стоянов може би никога нямаше да стане държавен глава на Източна Румелия.

Същото се отнася и до Росен Плевнелиев, който е родом от Гоце Делчев, тогава в границите на Османската империя. Но и наследникът му Румен Радев е представител на Източна Румелия - семейството му е от Димитровград. Единственият президент с два мандата - Георги Първанов, обаче остава в княжеството.