Като се изкъпа в морето, се отказа от мерцедеса май.

Следвайки душевните пориви на българския народ, на своя исторически Юнски пленум (2017 г.), столетницата утвърди проекта си за т. нар. пропорционална смесена избирателна система, известна с партизанското име “немския мерцедес”.

Парламентът гарантирано щеше да отхвърли този мерцедес, но левицата щеше да има опорни точки за дебатите през 2021 г. Тогава Бойко Борисов ще каже: “Ние се вслушахме волята на народа, внесохме законопроект за чист и свят мажоритарен вот, но вие, социалистите, в нерушим съюз с ДПС, му отрязахте квитанцията!” На което Корнелия Нинова ще отговори: “Напротив, ние дадохме на народа немския мерцедес, а вие му отрязахте квитанцията заедно с ДПС, с което сте в тайна извънбрачна връзка!”

Така резултатът вероятно щеше да е реми. Сега обаче се оказва, че на БСП е дошъл друг акъл. Доколкото разбрах от едни близки до нея сайтове, тя вече се е отказала от “мерцедеса” и се е спряла на простата паралелна смесена система, подобна на онази от 1990 г. Ако е истина, това доказва, че на плаж се поумнява.

Все пак за народа е много важно да схване коя точно система парламентът няма да приеме, както е важно да знаем с коя точно холивудска красавица никога няма да се запознаем. Дори в несъстоялия се секс има различна сатисфакция.

Защо БСП се отказа от “мерцедеса”? Дали не се уплаши, че като чуят нещо за мерцедеси, депутатите са винаги “за”?

А може и да им се стори, че има инструкция от фрау Меркел. Така през 2003 г. депутатите приеха същия този мерцедес с квалифицирано мнозинство на първо четене, но после отидоха на плаж, там поумняха и забравиха.

И ако сега “мерцедесът” случайно мине на второ четене, още на първите избори народът ще се разбунтува възмутен, а БСП пак ще отнесе вината. За да приемеш тази система безропотно, трябва да си като германец през 1947 г. – смазан, унижен и гладен. Когато един непобеден народ като българския се изправи пред тази главоблъсканица, той ще сметне, че елитът го разиграва на “тука има – тука нема”. И ще е прав.

Немската система е наистина и сложна, и подла. Тя е диалектически противоположна и затова така се харесва на бившите научни комунисти. Ще обясня пак как работи, дано читателите схванат. Та който чете тази статия, сигурно е поне теоретичен физик.

Значи – всеки пуска по 2 бюлетини. С едната избира мажоритарен кандидат в своя район. Да речем, че тези райони са 120. С другата бюлетина гласува за пропорционални партийни листи и решава съдбата на останалите 120 мандата. Но те не се разпределят независимо от мажоритарния вот, а компенсират гласовете, които дадена партия е загубила на мажоритарните избори. И съответно наказват тази партия, която е постигнала успех с мажоритарните си кандидати. Да кажем, че една партия е получила 10% с пропорционално-листовата бюлетина. Значи накрая трябва да вземе 10% от всичките 240 мандата или общо 24. Ами ако вече е спечелила 24 мажоритарни мандата? Тогава не взема нищо с пропорционалната си листа, нула. А ако не е взела нито един мажоритарен мандат? Тогава се дават 24. Същият принцип като “тука има – тука нема”. Наказват те за успеха, награждават те за провала. За да си гарантира депутатството, партийният елит има интерес да издига в мажоритарните райони най-големите идиоти.

Друг начин да се обясни системата е, че гласовете за изгубилите в мажоритарната надпревара се прехвърлят в пропорционалния вот. А гласовете за победителите не се прехвърлят. Не по врат, а по шия. Дотук добре, ами ако партията с 10% пропорционален вот спечели не 24, а 40 мажоритарни мандата? Това вече е аномалия.

За да е справедливо, парламентът трябва да се увеличи с още 10, 15, 20 места. А ще има ли независими кандидати? Ако някой независим спечели мажоритарно, пак ще се добавят мандати. Така ще имаме парламент от 245, 260, 270 депутати. Ако пък броят остане 240, справедливото разпределение не е възможно и системата се срива.

Затова смятам промяната в намеренията на БСП за проблясък. Явно някой е обяснил, може и аз да съм. Малко ли обяснявах? Най-опасното за нея в немската система е, че мажоритарният вот е само в 1 тур. БСП така вече се простреля в левия долен крак през 2009 г. Тогава от 31 мандата не взе нито един, а при 2 тура би взела поне 5. Тази тънка разлика позволи на ГЕРБ да направи самостоятелно правителство и да се укрепи във властта за десетилетия. Тогава обясних какво ще стане, но кой да слуша?

Този път май са ме чули, щом са решили мажоритарният вот да е в 2 тура. Обаче колко пъти се спънаха в един и същ камък! И колко системи измисляха – като почнем от онази през 1990 г., минем през чисто пропорционална, после през тази с 31 мажоритарни мандата, после преференциална, после пак преференциална, но мястото на първия в листата да е гарантирано, и т.н. И всяка предпоследна система бе най-перфектната.

Сега БСП се връща в 1990 г., както Одисей се връща в Итака. Паралелната система е проста и ясна – 120 депутати се избират както си избираме кметовете - мажоритарно в 2 тура, а другите 120 - с партийни листи. Между едните и другите няма камасутра.

Разбира се, и тук има голям простор за шашми. През 1990 г. щефовете на БСП се кандидатираха и в мажоритарни райони, и в пропорционалните листи. С малки изключения те изгубиха мажоритарно, но влязоха пропорционално. Обаче блокираха някои амбициозни млади хора, които можеха да спечелят в мажоритарните райони. Някои от двойно подсигурените пък се оказаха несериозни. Например ген. Добри Джуров загуби мажоритарно в Троян, но влезе с пропорционалната листа, след което се фръцна и си тръгна от парламента. Защо изобщо се кандидатира?

Паралелната система е по-добра, но и тя е удобна за мафията. Целта на чисто мажоритарния вот е народът да си избере хора, които ще работят за него. Но в реалния живот поне 50% от избраните мажоритарно също ще са хора на мафията, както сега. Но 50% честни депутати биха могли да надделеят. При смесената система делът им спада до 25% и вече нямат шансове. Като се отчаят, имат 2 възможности – да се пропият или също да се цанят при мафията. Човешко е. Щом така и така не можеш нищо да свършиш за народа, защо да не си уредиш живота?

Но аз се размечтах и забравих, че целта не е да се приеме нова избирателна система. Целта е да се внесе в парламента нещо, което няма да мине. Целта е да се трупа актив от добри намерения, осуетени от лошите.

Единствената надежда е Слави Трифонов да направи партия, да вземе властта и да наложи резултатите от референдума. Шансовете не са велики, но засега друг изход от блатото не се забелязва.