- Академик Дончев, подходящ ли беше вашият роман „Време разделно“ като официален подарък за френската президентска двойка?

- Не знаех. От вас научавам този факт и затова не съм готов да го коментирам конкретно. Все пак радвам се, ако е станало така, тъй като френският й превод е един от най-добрите. Неслучайно преводачът Иван Оббов получи наградата на Френската академия за най-добър превод на книга от чуждестранен автор. За съжаление почина преди да довърши превода на "Сказание за хан Аспарух..."

- Протоколният жест и посланието, което носи подаръкът, обаче бяха приети противоречиво от обществеността...

- Книгата ми е преведена на трийсет и няколко езика, но по-важното е че предизвика дебати на много високо равнище. За нея са се изказвали ласкаво дори държавни глави, както и двама папи – папа Франциск и папа Йоан Павел II. Аз лично бях много впечатлен, когато узнах, че полският глава на католическата църква е чел и познава произведението ми.

- Защо филмът по книгата се появи в разгара на т. нар. възродителен процес?

- Истината е, че филмът беше реализиран в момент, в който може да послужи за психологическо въздействие на нацията. Не мога да разбера как от един чисто литературен проблем се създаде политически такъв. Много е жалко. Така, както в миналото попречиха да се снима филм, после пък настояваха той да бъде направен.

- Имали сте покана и от генералния секретар на ООН У Тан да представите книгата си...

- Да, неприятни спомени. Имаше и такъв случай едно време – на два пъти получавах покана да екранизирам романа в САЩ. Едната покана беше скрита, а за втората направо бях предупреден, че не ми разрешават. Извиних се на американците, но те така и не можаха да разберат причината за отказа.

- Как си обяснявате подобно отношение на властта?

- С двойственост. С лявата ръка поддържаха произведението, а с дясната попречиха, то да бъде филмирано на Запад, както искаха големи световни имена. Навремето беше така. Случваха се грозни, много грозни неща в онези години. Спомням си един такъв случай, когато група членове на тогавашния Съюз на писателите поискаха от Тодор Живков да ме разкритикува публично. Той обаче отказал. Оставете човека на мира, рекъл, не мога да се обявя против някого, чиито книги са издадени в 5 милиона екземпляра и ги има във всеки български дом.

- Отговаря ли на истината записаното в доноса до Тодор Живков срещу бившия шеф на ВГУ ген. Григоров, че сте били близки приятели в миналото?

- Вярно е. Не познавам тези документи, но мога да кажа, че бяхме приятели с генерал Григоров, който беше един достоен човек. Покойник е и не ми се иска да говоря надълго за него, но пострада заради опит да помогне на свой близък.