Известни политици кръстосаха шпаги за посланието, което изпращаме с романа, към френската президентска двойка.

Протоколният подарък на семейство Радеви за семейство Макрон при официалната им визита в България - романът "Време разделно" от Антон Дончев, предизвика остра полемика. Самият автор на книгата пък научи от “168 часа”, че на произведението му е била оказана такава висока чест.

Както стана известно, по време на посещението двете първи дами са се разходили из двореца в Балчик, а когато седнали в ресторанта, Десислава Радева изненадала гостенката си с красива картина с българска шевица и две книги на френски език - "Време разделно" на Антон Дончев и "Розата на Балканите". Брижит пък подарила на домакинята порцелан от най-старата френска фабрика.

В същото време основният въпрос, поставян от критиците, а и от поддръжниците, е дали това е книгата, която е подходяща за да представи страната ни пред президента и пред първата дама на Франция?

Мненията са полярни. “Когато неграмотнoстта се превърне в дипломация, то презрението ще се превърне в политика, но към цялата страна! Ако “Време разделно” е знак за България, то “Търпението е пределно” може да се превърне в знак на един кратък мандат! Ние кого избрахме за президент?

След този подарък се чудя дали г-жа Макрон не е подарила филм за д-р Гилотен на г-жа Радева, за да върне жеста?!", написа например по този повод Мария Капон.

"Полуинтелектуалци от всички поколения като кална река се опитаха да омърсят едно произведение, което отдавна е напуснало границите на страната ни и е един от текстовете, по които светът се ориентира за българската култура", избухна на свой ред в профила си във фейсбук депутатът от БСП Александър Симов.

На пръв поглед е малко странно, че "Време разделно" се превръща в повод за оживени политически дебати, тъй като е художествено произведение, а не научно изследване и не може да замести разбирането за историята.

Твърди се, че през 1964 г. творбата е създадена само за 45 дни. Романът разказва за драматичното ислямизиране на Родопите и събитията, описани от Антон Дончев, доколкото имат претенцията да ползват исторически извори (за исторически източник, Дончев използва записките на поп Методий Драгинов от с. Корова, чийто текст на места е използван дословно), би трябвало да са се случили през 1666 г. на мястото, където е разположен град Якоруда.

Романът е екранизиран през 1988 г. от режисьора Людмил Стайков. Факт е обаче, че направения по книгата филм едва ли случайно излиза в разгара на пропагандната кампания, имаща за цел да оправдае насилствената смяна на имената на мюсюлманите у нас.

Представен е на тържествена премиера в зала 1 на НДК в началото на март 1988 г. И макар премиерата да съвпада и със 110-годишнината от Освобождението, никой в онези години не се съмнява, че с него се прави опит да се подкрепи политиката на БКП. В годините на демократично развитие автори и критици също отбелязват политическите нюанси

Така в "Енциклопедия българско кино" Александър Янакиев напомня, че “Време разделно” е създадено, за да оправдае и подпомогне възродителния процес, а кинокритикът проф. д-р Ингеборг Братоева направо нарича филма поръчков. Явно екранизацията е била наистина по партийна повеля.

За нея можем да съдим и по описаното в книгата “Следеният човек” на известния ни сценарист и кинорежисьор Веселин Бранев. В нея починалият през 2014 г. в Канада кинодеец подробно разказва как са му предложили да направи филма срещу двоен хонорар.

За изненада на соцшефа на кинематографията обаче Бранев отказал. “Впрочем киноавантюрата “Време разделно” е белег за дилетантството на тогавашните политици - те са си внушавали, че един игрален филм има мощта да съгради в чужбина положително обществено мнение по отношение на грандиозното престъпление, наречено “възродителен процес”!", пише той за мотивите си да не приеме иначе съблазнителното предложение.

Отношението към филма се пренася и към литературната творба. Според много историци описаните в романа събития никога не са се случвали из Родопите, а “Време разделно” е бил написан по поръчка на тоталитарния режим. Съществува версия, че вождовете на комунизма са използвали писателя, за да оправдаят “възродителния процес”, при който турци и помаци бяха насилствено принуждавани да сменят арабско-турските си имена с български.

“В разговор с мен в Хага, Антон Дончев призна, че "Време разделно" е поръчкова книга, че преди него БКП (чрез СБП) се е обърнала към други писатели, но те са отказали, а Антон Дончев се е самопредложил, макар че тогава е бил млад и неизвестен - коментира пред "168 часа" журналистката Даниела Горчева, която живее в Холандия. - Дори уточни колко пари е получил.

Така или иначе, романът "Време разделно" е писан спешно през 1963 г., за да оправдае предстоящето насилие над българите мюсюлмани, на които трябваше да бъдат променени имената, забранена религията и... изобщо да се превърнат в социалистически хора, както преди това бяха преследвани българите християни заради религията им, политическите им убеждения или класата им.

И този факт - че “Време разделно” е поръчков роман, основан на исторически фалшификат, доказан фалшификат, че е използван два пъти за оправдание на комунистическо насилие над мюсюлманите в България - първо срещу българите мюсюлмани, а по-късно и срещу турците в България, е достатъчен, за да заявя, че подаръкът, който президентът на уж европейска България ген. Радев връчи на френския президент не е просто гаф, а позор. Истински позор е да подариш на европейски държавен глава поръчкова книга, писана за да оправдае поредното комунистическо насилие.

Впрочем, академик Дончев се оплака, че му били дали малко пари навремето. Както се вижда, БКП му осребрява поръчката си вече десетилетия! Генерал Радев и съпругата му би трябвало да знаят, че Мари Врина е превела на френски Ивайло Петров. Това бе български автор, достоен за подарък на френския президент."

В Комисията по досиетата на бившата Държавна сигурност няма данни и Антон Дончев да е бил агент на комунистическите тайни служби. Иначе роденият през 1930 г. в Бургас писател е бил проверяван и срещу неговото име в списъка стои гриф “неустановена принадлежност”.

И все пак имал ли е писателят връзки с комунистическата Държавна сигурност? Безспорно. Доказва го критичен доклад от 29.09.1972 г. писан не до кого да е, а до самия Тодор Живков. Доносът е изготвен от прословутите зам.-министри на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов и Григор Шопов и е посветен на “допуснати извращения” от ген. Григор Григоров, бивш шеф на Второ главно управление на тайната служба.

В него авторът на “Време разделно” се споменава на няколко пъти като част от най-близкото обкръжение на ген. лейтенант Григоров. “Ген. -лейтенант Григоров като началник на Второ главно управление е създал на безпринципна основа връзки с Божидар Стоичков, представител на западни фирми, по това време агент на ВГУ. Какви са фактите?

Запознал се със Стоичков преди няколко години, той заедно с компанията си (писателя Антон Дончев, о. р. майор Тома Илчев, о. р. полковник Паралезов и др.) редовно са посещавали кантората му, където Стоичков ги е черпил и им е правил подаръци (уиски, цигари, химикалки, карти за игра и др.)”

И още от същия поверителен доклад: “Един от неговите най-близки приятел е писателят Антон Дончев. В компания с него, особено когато са били на вилата на ген. лейтенант Григоров, в Банкя,

Дончев обичал да критикува “нередности”, да парадира с връзките си с отговорни хора. Възхвалявал е ген. Лейтенант Григоров в негово присъствие, че е човек с големи умствени способности, че разни некадърници са се издигнали, че той е трябвало да бъде член на Политбюро на ЦК на БКП, че го държали настрана, че трябвало да търси правата си, че имало закостенели хора в нашата партия и пр.”

Разбира се, в годините на тоталитаризма дейците на изкуството неминуемо са контактували с представители на репресивния апарат и този факт е добре документиран в есетата на Георги Марков например. Големият въпрос обаче докога ще ни преследва и разделя сянката на миналото. Явно в това отношение има какво да се направи, тъй като за него се сещаме дори и когато посрещаме и държавния глава на Франция.

Използван ли е според автора му романът за политически цели, четете в печатното издание