България и Европа чакат Германия да поведе Кръстоносния поход срещу горивото

ЕК ни даде 18 месеца, за да се справим с фините прахови частици, 60% от които се дължат на транспорта

Франция, Испания, Холандия, Великобритания и Норвегия поетапно забраняват тези автомобили

Ще се включи ли и България във войната на Европа срещу дизела? Страната ни има 18 месеца, за да се пребори с фините прахови частици, които са в пъти над нормите и задушават големите градове. Ако не успеем, ни заплашва поредната солена осъдителна присъда.

Мотивите на Еврокомисията са, че мръсният въздух причинява смъртта на повече хора, отколкото загиват при катастрофи. Освен това повишените нива на фини прахови частици сериозно

увреждат дихателната система, водят до астми,

тумори на белия дроб, сърдечно-съдови заболявания и др.

Това е основната причина големите европейски градове като Париж, Мадрид, Мюнхен, Атина, Осло и др. да поведат кръстоносен поход срещу дизеловите автомобили. Те обявиха, че поетапно затварят центровете си за собствениците на тези коли, а след няколко години прекратяват и движението им. Холандия и Великобритания също приеха подобни забрани.

Единствената пречка пред общата европейска война срещу това гориво е Германия, чиято позиция все още е колеблива. Ангела Меркел в рамките на десетина дни промени становището си от тотална забрана на дизелите до частична, защитавайки хилядите работни места в сектора. Сега всички с нетърпение

очакват окончателната присъда

Вероятно затова и българското Министерство на околната среда поддържа балансирана позиция, признавайки, че транспортът е основен замърсител в 4-те най-големи градове. Но че не е виновен дизелът, а старият автопарк. С което подсказаха, че вероятно ще се върви към обща политика в Европа на поетапно спиране на старите димящи коли.

На въпрос на "168 часа" какво ще предприеме страната, за да избегне осъдителната присъда за мръсния въздух, от МОСВ обясниха, че мерките зависят от програмите на общините. Като от ведомството казват, че полагат всички усилия, за да улеснят кметовете при решаването на проблема с наднормените нива на фини прахови частици.

Причината за този витиеват отговор е, че МОСВ изчаква Националната програма за качеството на въздуха, която се разработва от Световната банка.

"Целта й е да идентифицира онези проблеми, с които общинските власти не са в състояние да се справят сами - съобщиха пред "168 часа" от МОСВ. - Очакваме в програмата да бъдат посочени не само източниците на замърсяване, но и приложимите мерки, отговорните институции, сроковете за изпълнение, финансирането, евентуалното създаване на финансови облекчения (включително във връзка с автомобилния транспорт) и пр." Вече имало междуведомствени групи, които трябва да решат проблемите, свързани с дизела и с отоплението на населението.

Бившият министър на околната среда Евдокия Манева смята, че МОСВ рано или късно

ще се присъедини към битката

на Европа срещу горивото.

"България категорично трябва да се включи във войната на ЕС срещу дизела - заяви тя пред "168 часа". - Това не е приумица, а битка за здравето на хората и опазване на околната среда. Многократно са публикувани данни за негативните последици от използването на фосилни горива - въглища, нефт и многобройните производни на нефта, в. т.ч. бензина и дизеловото гориво.

Сравнителният анализ на вредните емисии между двете горива показва, че дизелът е с по-неблагоприятни показатели. Особено по отношение на фините прахови частици (саждите), които при него са над 3,5 пъти по-големи. Подчертавам този показател, защото той е водещ при замърсяването на въздуха в нашите населени места и най-вече в големите градове. Именно тези частици са виновниците за редица заболявания на дихателната система."

На въпрос има ли сигурни доказателства, че 60% от замърсяването на въздуха се дължи на дизеловите транспортни средства, Манева казва: "Има категорични факти, че около 70% от замърсяването на въздуха в големите градове

се дължи на транспорта

Такива изследвания са правени в 30 от нашите най-големи градове. В тях има автоматични системи за ежедневно следене качеството на въздуха." Според нея многократно са изследвани причините за замърсяванията и няма никакво съмнение във водещата негативна роля на транспорта.

"Влиянието на дизеловите транспортни средства не е трудно да се определи, имайки предвид структурата на транспортния парк и използваните горива - казва бившият екоминистър. - Така че дали процентът е 60 или 65, не е проблем. Важното е, че той е водещ негативен фактор и трябва да се предприемат мерки за чувствително намаление на неговото влияние." Според нея кривите икономически сметки, които не отчитат влиянието върху здравето на хората и природата, трябва да се прекратят.

"Тогава и самото общество ще бъде убедено много по-лесно да се включи в това усилие", твърди Манева.

На въпрос след като е доказано, че фините прахови частици от дизела са 3,5 пъти повече, от МОСВ казват, че кметовете могат да разработят различни мерки, включително да създадат т.нар. зони за ниски емисии на вредни вещества.

"В техните рамки могат да ограничат движението на определени моторни превозни средства", смятат от министерството. Според тях това

не трябва да става на базата на вида гориво,

а въз основа на техническото състояние на автомобилите и на Евро стандарта, на който те отговарят.

От тази гледна точка възниква въпросът: какви могат да са интелигентните решения за страна като България? В Европа има различни подходи. Някои поетапно затварят центровете си за автомобили според годината на производство, а други просто обявяват период до 7 години, в който движението на дизели ще бъде прекратено. Според много европейски страни това е достатъчен срок, за да бъдат изхвърлени от употреба сегашните коли и да бъдат предупредени хората да не купуват нови автомобили с това гориво.

Какво още казва Манева, четете в хартиеното издание на "168 часа".