Народът ни го обичаше и му вярваше! Докато бе жив той не допусна българи да гинат за чужди интереси. Спаси България и българските граждани от кървавата баня на Втората световна война. Но самият факт, че бе Негово Величество – Цар на българите, го правеше автоматично „враг” на Съветския съюз. Защото съветските болшевики бяха противници на монархията и затова техните български „другари”, за да им се подмажат, наричаха родината ни „монархо-фашистка”.

При всяко убийство има заподозрени. Тезата, че Хитлер има интерес да убива българския цар и респективно, че Царят е отровен в Германия, не се потвърждава нито от факти, нито косвено. Нищо от действията на Германия и на България след „убийството” не показва, че германската страна се е възползвала от ситуацията. Ако е вярна тезата, че цар Борис III е бил противник на изпращането на български войски на Източния фронт срещу Червената армия и затова е бил “отровен”, то и след смъртта му такива войски не са изпратени.

Затова пък е общоизвестно, че съветската власт „стартира” през 1918 г. с избиването на руското царско семейство – цялото, заедно с децата. А това прави хипотезата, че убийството Н.В. Цар Борис III е съветско дело, допустима за разглеждане по презумпция. Още повече, че при нея СССР извлича конкретни облаги. Хвърляйки вината за убийството върху нацистка Германия Кремъл получава простор за действие, „развързани ръце”. И само година по-късно окупира страната ни.

Можем да приемем, че Съветите са постъпили "милосърдно". Те убиват само Царя и някои от неговите сътрудници, убиват и верните му български политици и държавници, но оставят жива фамилията му. Може би затова днес синът смята руснаците за милосърдни хора и е голям фен на развитието на българо-руските отношения. Убийството на Цар Борис III е логично, ако изобщо така може да се говори за убийство, от гледна точка на това, което се случва след него. При жив български монарх трудно би минал превратът на 9 септември 1944 г. Не е ясно как би реагирал Царят на съветската инвазия. Защото, колкото и той да е бил миролоюбив, толкова е бил и решителен, когато е необходимо да се защитава държавата ни. И го е доказвал. А и прогонването му в чужбина не е решение, защото автоматично го прави силен и авторитетен център на антикомунистическата съпротива. Изобщо, при жив Цар няма как България да стане така бързо и „успешно”, "народна република" . Защото народът ни го е обичал и със сигурност е щял да го защити. А Цар и "народна република" заедно не вървят, нали?

Смъртта на Цар Борис III продължава да е мистерия. Но е факт, че след нея за протежетата на съветската политика у нас остана по-лесното – да избият и репресират политическият, военен, духовен, стопански, културен и научен елит на България. И те извършват това с нечувана жестокост, за което тяхното управление ще остане и на дело, и по закон, като „престъпно управление”. България бе почернена завинаги, разделена на палачи и жертви, а десетки хиляди български младежи загинаха през 1944-1945 г. в безсмисленото участие на българската армия в услуга на съветската армия. В страната бе установена диктатура, тоталитарен режим. Българинът бе превърнат в обслужващ персонал на комунистическата върхушка. България бе изолирана за близо половин век от нормалния свят. Съветите постигнаха своята цел. Каква огромна национална трагедия!

И сега, когато гледам наследниците на убийците да се кипрят като политици, бизнесмени, журналисти, не мога да сдържа негодуванието си. А това, че синът на Цар Борис III се прегърна с тях и дори управлява заедно с тях, е една от най-позорните страници в новата ни история. Като набожен човек Симеон Сакскобургготски отлично знае, че няма помирение без покаяние. А той се помири с комунистите без те да са се покаяли. Не съм аз този, който ще каже дали това е грях или не. Но аз го мисля като грях. Затова и жестоката тайна за смъртта на неговия баща, достойният български цар Борис III, продължава да виси със страшна сила върху националната ни съдба. Възможно е истината да е в съветските архиви. Харалд Занднер, най-добрият биограф на Хитлер, е категоричен: „ Легендата, че Хитлер е искал да убие цар Борис III и е поръчал да го отровят, не е вярна. Той по-вероятно е убит по поръчка на Съветския съюз.”

За истината не е важно къде се намира, кой ще я произнесе. Важна е тя самата. Важно е, че на 28 август 1943 г. България загуби своя обичан Цар и оттогава до днес руска мрежа е оплела страната ни – кога видимо, кога невидимо. А докато е бил жив Царят не е било така. И синът, Симеон, отлично знае това. Но нима и той не участваше в изплитането на тази мрежа? Но спирам. Българино, разкъсай мрежата!

Коментарът е от фейсбук