Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Отиде си гигантът с голямото сърце Величко Чолаков

 Величко Чолаков държал във въздуха колата на съседа си, докато той я ремонтира

На състезания, за да му върви, винаги слагал на едната ръка бял бинт, а на другата черен

След всеки спечелен медал носел торба с подаръци за домовете за деца

През 2006 г. Арнолд Шварценегер го кани на състезание, а Железния му носи дискове с BG музика и филми за Родопите

35-годишният щангист Величко Чолаков-Железния, който почина на 20 август от емболия, вдигнал кола с голи ръце. Преди много години съсед на мъжа в Смолян нямал крик, с който да повдигне развалената си лада, и се наложило щангистът да помогне. С голи ръце той вдигнал колата и я държал така няколко минути, докато съседът я подпре на трупчета.

Близките на Величко го определят като гиганта с голямо сърце. Въпреки че спортистът клякал с 340 кг щанга, той имал едно необичайно за него хоби - Железния обожавал да гледа романтични филми. Лично споделял пред близки, че това било едно от любимите му занимания. Обичал след тежка тренировка да се прибере вкъщи, да легне на големия си креват и да си пусне някой хубав филм, в който основното действие се върти около любовна авантюра. Екшъните и фентъзи лентите били далече от неговите интереси в сферата на киното.

"Извън терена той беше добряк, който не можеше и муха да убие", разказаха пред "168 часа" близки на Величко.
За това свидетелства и едно

обещание,

което щангистът дал
на себе си, а впоследствие и изпълнил.

"При всеки един спечелен медал от състезанията, на които се явявам, ще ходя с торба, пълна с подаръци за двата дома за изоставени деца в с. Стойките."
Такава цел си поставил през далечната 2000 г. 35-годишният мъж. За него станало традиция раздаването на дрешки и лакомства в детския дом "Здравец" и на социалнопедагогическия интернат, намиращи се в смолянското село Стойките. Той бил толкова редовен посетител, че дори децата го познавали по име и всеки път, когато ходел там, те скачали по него и го прегръщали.

В живота Величко бил голям фен и на качествените автомобили. За него от огромно значение бил размерът на колата, тъй като самият той не се побирал във всяка. Със смях разказвал пред приятели как преди години, карайки стария си автомобил, на остър завой рязко се наклонил на една страна и седалката се откъртила. Тогава осъзнал, че малката кола не е за него. Така приживе Железния седял зад волана на "Мерцедес C 300", джип "Паджеро", "Ауди 80", а също и на "Лада 1500".

Друго хоби на Величко Чолаков било готвенето. За количествата храна, които гигантът поемал, се носели легенди в неговия край. Пред всички той разказвал, че най-много обичал да яде родопска баница. Самият той бил истински майстор на гозбата. Сутрин на закуска изяждал по няколко, като заедно с тях пиел и по 4-5 кофички мляко, на което бил и рекламно лице. Щангистът ядял най-много на обяд, като менюто му включвало предимно телешки пържоли. Неведнъж той опразвал по цяла тенджера, за да засити глада си, но винаги внимавал да не преяде. За вечеря количеството храна било най-малко. Тогава дори не ползвал хляб. Когато влиза в залата за първи път, Чолаков е на 13 години и тежи 60 кг. Преди това спортувал футбол, борба и плуване, но и трите спорта му били интересни по месец-два.
"Първоначално той искал да стане футболен вратар, но когато правели спортните паралелки, съвсем случайно видял щангите и решил, че ще е щангист", споделят приятели на мъжа.

Тогава храната изобщо не вълнувала Величко. На първата си тренировка той не успял да вдигне дори и лоста на щангата, който тежи 20 кг. За да качи нужните килограми и да постигне мечтата си, Чолаков се отдава изцяло на спорта, оставяйки училището на заден план. Тогава той е обсебен от идеята да има мускули като щангистите, които вижда да вдигат тежести в залите.

"Докато тренираше, всички го надъхваха, че трябва да стане 120 кила, за да е в добра форма и да стане шампион - спомнят си негови близки. - Той ни е разказвал как треньорът му го съветвал, че трябва да стане толкова голям, че всички да се плашат от него, като го видят. Така на първото му голямо състезание, когато е едва 16-годишен, той вече е над 100-те килограма."

Величко споделял, че не се е хранил с нещо специално, за да повиши теглото си, а просто спазвал определен режим.

"Редовно хранене сутрин, обед и вечер - обяснявал гигантът. - Спането е задължително от 1 до 4 часа. Никакви дискотеки и заведения. В казармата за 30 дена качих още 8 килограма. Точно тогава ме видя и треньорът на националния отбор Пламен Аспарухов и ме взе при тях."

През 2003 г. Чолаков постъпва в елитната дивизия и успехите не закъсняват. Самият Аспарухов имал други очаквания за Железния. Той мислел, че младокът ще заслужи първия си медал най-рано след две години, но останал приятно изненадан, след като смолянчанинът спечелил три отличия на

три поредни

големи състезания

"Нямам определени ритуали, които да правя, за да победя - разказвал пред близки Величко. - Някои мои колеги хващат лоста и остават неподвижни 40-50 секунди. Аз не мога така. Не мога да стоя толкова време на едно място, просто се изнервям. Като хвана хубаво лоста, трябва веднага да го вдигна."

Единственото, което било абсолютно задъжително по време на състезание, е бинтът на двете му ръце да е в различен цвят, сиреч на едната винаги бил с бял, а на другата с черен. Покрай всички постигнати успехи на 24 години Величко сбъдва и една друга своя детска мечта. На 5 март 2006 г. той се запознава с Арнолд Шварценегер, след като е поканен лично от него в Охайо (САЩ) за турнира, който носи неговото име. Тогава Чолаков стана първият българин, взел участие в състезанието с най-силните мъже на планетата. Той премери сили във вдигането на тежести, културизма, борбата и в хвърлянето на торби с пясък. На

срещата си

с Арнолд
тогава Величко му занесе дискове с българска музика, филм за Родопите и Смолян, а също така и творби на родопски майстори и занаятчии.

Извън щангите мъжът обичал да кара ски. За съжаление го правел много рядко, тъй като се пазел от евентуални травми. Негов идол в този спорт бил италианският алпиец Алберто Томба. В щангите също имало имена, на които се възхищавал. Това били Георги Гърдев и Яни Мърчоков, който вдигал за Катар. Приятелите на Величко разказват още, че вкъщи той имал и голяма библиотека, но не обичал да чете книги. Единствената, която бил прочел отначало докрай, била "Под игото". За всички други

казвал, че не

са му интересни

Започвал да ги чете, но бързо му омръзвали и ги оставял. Другата любов, която измествала всички негови хобита, било семейството му.

"Със съпругата му Гергана се сгодиха през 2007 г., но бяха двойка четири години преди това - разказват познати на семейство Чолакови. - Тя завърши икономика в София и дори мотивира Величко да запише висше. Никога не го е ревнувала и не са се карали. Двамата обичаха да се качат на колата му и да отидат в Пловдив, където дълго да играят боулинг. Не пропускаха и новите филми."

Щангистът бил горд баща на момче и момиче, които са все още ученици. Всички негови приятели потвърждават, че той е имал изключително силна връзка с децата си. Споделял, че ако не ги види веднъж през деня, знае, че няма да му върви изобщо. За 35-годишната си възраст Величко успя да стане осемкратен републикански шампион по вдигане на тежести, първенец на Стария континент за младежи и втори в света през 2002-ра. Година по-късно дублира същите постижения и при мъжете. Най-големият му успех е на олимпиадата в Атина, където спечели бронз в категория над 105 кг. Отличието бе първо за българските щанги в тежка категория от олимпиада.

Оплаквал ли се е Величко пред близките си от някакви болки и пиел ли е някога хапчета, четете в печатното издание на "168 часа".

Коментара ()

Вашият коментар