От всички човешки качества най-скъпоценното е най-неясно. Какво е мъдрост? Откъде се взема? Защо едни я имат в повече от други? Няма такъв предмет в училищата, не се продават “събрани съчинения” на световни мъдреци. Пръснати навред, частици мъдрост се откриват във всяка култура, но никоя не може да се похвали, че е “най-мъдрата”. Всяка има да учи нещо, което другите могат по-добре.

Какво отличава мъдростта от знанието? Според древните китайци отговорът е вътре в човека. Шън, духовният аспект на живота, е микрокосмос, отразяващ космическия разум на Вселената. С него той е свързан чрез чи, от което и двете се състоят.

Мащабите са различни и законите, на коите те се подчиняват, са съответни на функциите им. Но и китайската, и други култури са нямали съмнения, че съзнанието е свързано с външни източници. Докато тези връзки бъдат описани и документирани от учените - а те едва започват да го правят, - не ни остава друго, освен да се осланяме на древните мъдрости.

Мнозина забелязват, че днес знанията растат с главоломна скорост, но заедно с това расте и дефицитът на мъдрост. Изчислено е, че времето за натрупване на базисни знания за света се скъсява. Познания, които преди са трупани 1000 години, по-късно са отнели 500 г., след това 250, 125... В наши дни количеството информация, събрано от предците за 1000 г., се събира за 5-6 дни. Ерик Шмид, един от шефовете в “Гугъл”, каза на годишна конференция на компанията: “Всеки ден се създава такова количество информация, каквото човечеството е насъбрало през всичките векове от зората на цивилизацията до 2003 г.”

Ако сте объркани от потока информация, който ви залива, и се чудите на кого от многото “гурута” да се осланяте, не сте сами. Все по-трудно е ориентирането сред вълните от противоречия. Все по-често скоростта на промените ни вкарва в депресия, безсилие и безнадеждност. Има ли шанс човешкият мозък да се справи с неудържимата ситуация?

След всичко, което сте прочели за Шън в този вестник, бихте могли да очаквате, че отговорът е: Да, има шанс. Екипирани сме по-добре от най-мощните компютри да приемаме и обработваме информационни потоци, далеч по-наситени от днешните. Но за да стане това, трябва да се погрижим за здравето и благоденствието на Шън.

Като източник

на разума Шън

се състои от фина

форма на чи,

която се усъвършенства в хода на еволюцията. И прави това все по-бързо - палеонтолозите са забелязали, че еволюцията се ускорява. Времето до появата на първата жива клетка е несравнимо по-дълго от това, което отделя нея от човека. И щом той се е установил на земята, еволюцията се ускорила още повече и все в посока на по-комплексно и по-пълноценно работещ разум.

Много малко физически промени са настъпили в човешкото тяло от времето на хуманоидите. Но прогресът на разума е неимоверен. Това кара учените да подозират, че човешката еволюция има само един приоритет и той е развитие към все по-високо ниво на интелигентност.

Тук трябва да посочим разликата между “интелигентност” и “интелект”. Първото понятие е много по-широко. Често ги употребяват като взаимно заменими думи, но те не са. Интелектът е способност, ограничена в рамките на съзнанието. Интелигентността е качество на Шън. Според китайската традиция мъдростта също е качество на Шън. За да покрие дефицита от мъдрост, човек трябва да развива своя Шън. Интелектът му няма да е достатъчен.

Сега вече е ясно защо има дефицит от мъдрост в наши дни. Приоритетът на човека винаги е бил да развие интелекта си, в чиито способности вярва безрезервно. Само че капацитетът му е ограничен, защото е специализиран в двуизмерния, т.е. линеарния начин на мислене, наложен от езика. Мисленето и езикът са така плътно скачени, че постепенно линеарната логика започва да се прилага върху цялата реалност. Но човек усеща, че само с нея е безпомощен, защото светът е многоизмерен и много динамичен. Точно както е описан в древните китайски книги -

непрекъснато

променящ се и

взаимносвързан,

но не линеарно.

Щом Шън е микрокосмос, отразяващ разума на Вселената, той би трябвало да може да се справя с многоизмерността и скоростта на промените. И наистина, той има такава способност - мъдростта. Само че като повечето качества на Шън тя стои недоразвита. Няма да сбъркаме, ако се наречем “умствени инвалиди”, що се отнася до развитието на Шън.

В някои речници мъдростта се обяснява като интелект, ерудиция и натрупано познание. Но това са все качества, присъщи на съзнанието. Други виждат прояви на мъдрост в прозренията и способността за точни оценки. Те са по-близо до китайското разбиране. Трети свързват мъдростта с просветлението, познато от практиката на будистите. За китайците мъдростта е почти синоним на Дао (законите, които движат живота и реалността). Мъдри са тези, които ги знаят и следват, т.е. които са единна цялост с Дао.

В науката за човешкия живот на Юан Тце мъдростта е посочена като качество на Шън от най-висок ранг и като цел на еволюцията. Когато го развие, човек ще има още едно, при това съвършено умствено “сечиво”, с което ще навигира в тоталната реалност, а не само в четириизмерния свят, с който е свикнал.

Добрата вест е, че всяко човешко същество има капацитет да развие качеството мъдрост. То обаче не може да се научи с учители. Единственият начин да го развиете е да се погрижите за здравето и благоденствието на своя Шън. Когато това стане, мъдростта започва естествено да си пробива път в мисленето. Иначе казано, мъдростта е в нас, но няма излаз, защото нито е потърсена, нито е култивирана.