Неудобни думи: Чуждите родини има кой да ги фили

Наричат ги РУСОФОБИ, защото са БЪЛГАРОФИЛИ. Те обичат своята държава, помнят заветите на Паисий, Раковски, Левски, Ботев, Захари Стоянов, Стефан Стамболов. Те не славят чужда държава. Не развяват нейните знамена. Но защо? Защото познават националната ни история и тя им дава сериозни аргументи, за да пазят своята държава от Русия. Те знаят, че Русия е против българското Съединение, че тя стои в дъното на терористични атаки срещу българската държава, съдейства на антибългарски сили в страната за осъществяване на преврати, създава и подкрепя антибългарски политики – нападението на Сърбия срещу България през 1885 г., на Румъния – през 1916 г., създава, налага и разпространява антибългарската доктрина на македонизма, окупира България през есента на 1944 г., монтира на власт най-антибългарската и откровено проруска, партия БКП, а през всичките години на т.нар. „социализъм” – икономическа и политическа система по руски (съветски) модел, разграбва България.

Всъщност БЪЛГАРОФИЛИТЕ знаят, че империите не освобождават. Те само поробват. Те затова са империи. Ако не вярвате на българите, питайте народите на бившия Съветски съюз и те ще ви кажат същото. И още една очевидност. Ако една чужда държава ни се "пише" за безкористен приятел, защо тогава ни налага своята очевидно лоша система – комунистическата, а не ни е оставила да се развиваме по нашите си "правила и закони". Нима е случайно, че всички зависими от Русия европейски народи избягаха от нейния комунизъм, от нейната "система"? Нима това ги прави РУСОФОБИ? Напротив, обичат си тези народи своите държави и гледат да нямат много вземане-даване с Русия.

Наистина не е леко да знаеш всичко това и да не изразиш по някакъв начин своето несъгласие или дори "фобство" спрямо Русия. Има защо, нали? Впрочем, самите БЪЛГАРОФИЛИ никога не са се наричали сами РУСОФОБИ. БЪЛГАРОФОБИТЕ така са ги наричали, наричат ги и днес.

След 1989 г. Русия се противопоставяше активно на нашето членство в Европейския съюз и НАТО, провокираше и постоянно заплашва националната ни сигурност, намесва се във вътрешните ни работи, монтира удобни за нейна употреба партии и политици в управлението на страната. Затова и са прави БЪЛГАРОФИЛИТЕ, които проводниците на чуждата на България руска политика наричат РУСОФОБИ. Прави са, защото винаги са предупреждавали и днес предупреждават, българите да си пазят отечеството.

А какво искат т.нар. РУСОФИЛИ? Искат да бъдем БЪЛГАРОФОБИ, т.е. да мразим своята държава, да ѝ мислим лошото, да бъде тя бедна и изостанала като самата Русия. Искат да обичаме чуждата държава Русия повече от собствената си държава. Ако не съм прав, защо тогава сами се наричат РУСОФИЛИ, създават и организации с такова име? Те искат тази чужда руска държава да хвалим, от нейните политици да се възторгваме, а нашите да хулим. Аргумент им дава едно единствено събитие: т.нар. "освобождение” , което обаче самите руски политици от онова време разглеждат като окупационна акция, наричат войските които са го осъществили "окупационни императорски войски". И не случайно след "освобождението" бързат да монтират свое управление у нас, оставят свой военен корпус на изхранване, правят опити за военни преврати.

Аргументът на РУСОФИЛИТЕ е „убийствен”: без Русия нямаше да има българска държава. Но не е вярно. Пак щеше да я има нашата държава, както я е имало векове наред без Русия и по-голяма дори щеше тя да бъде, защото истински голяма е само тази държава, която народът сам, без чужда помощ, е постигнал. Затова и БЪЛГАРОФИЛИТЕ, т.е. РУСОФОБИТЕ, както някои ги наричат, с право смятат, че идеята на Левски за освобождение със собствени задружни усилия е по-велика и достойна за уважение от руското „освобождение”. Затова и те ценят Левски, а не Александър II. Затова и те славят опълченците на Шипка, и Паисий, и Раковски, и Левски, и Кочо Честименски, и Хаджи Димитър, както ги е учил народният ни поет Иван Вазов. За нас, българите, само българи са нашите герои, българи са нашите освободители.

Пиша тези редове, защото разбирам, че за мнозина е трудно да се ориентират при срещата си с БЪЛГАРОФИЛИЯТА И БЪЛГАРОФОБИЯТА. Какво да изберат?

Част от по-възрастните поколения са объркани още от времето, когато „русофилството” бе държавна политика, „слънце и въздух за всяко живо същество”. Тогава историята се изучаваше избирателно. На чуждата държава Русия се приписваха само „велики успехи”, а за цели периоди от историята на собствената ни държава се мълчеше позорно, или се отричаха, или дори се обявяваха за „фашистки”. Днес е излишно да спорим.

Бих желал младите хора да изберат БЪЛГАРОФИЛИЯТА. Защото всеки народ трябва да обича своята си родина. Чуждите родини има кой да ги обича, има кой да ги „фили”. Това са си техните народи. Освен ако не става дума за хора, които принадлежат на руското етническо малцинство в България. Тогава те са в правото си да бъдат русофили, но трябва да внимават да не се обръщат срещу моята родина, както направиха русофилите в Украйна, например. Всъщност българофилството, което някои наричат „русофобство”, е естествено присъщата ни като нация защитна реакция срещу всички, които виждат в „чуждото” свое. Така поне аз мисля, а вие ще решите дали съм прав или не. Но дори да решите, че не съм прав, аз си оставам БЪЛГАРОФИЛ.

*Александър Йорданов във фейсбук