За първи път опасността от нова световна война става реалност в периода 25 юни 1950 - 27 юни 1953 г. по време на конфликта в Корея. Тогава комунистическият режим на Северна Корея, окуражаван от СССР и Китай, напада демократичната Южна Корея и за кратко време почти я превзема. На практика свободен остава само най-южният край на полуострова.

Със свой мандат ООН възлага на НАТО да възстанови предвоенното статукво. След успешен десант на Пусанското предмостие войските на Северноатлантическия пакт успяват на свой ред да изтласкат севернокорейците и превземат почти целия полуостров, като достигат река Ялу на корейско-китайската граница.

В последния момент обаче се намесват китайски „доброволчески” подразделения, които наброяват около 1,3 млн. души. Заради огромното си числено превъзходство (около 6 към 1 в повечето битки) и с цената на изключително много жертви те успяват да върнат фронтовата линия около 38-ия паралел – границата отпреди войната. Тогава главнокомандващият силите на НАТО ген. Дъглас Макартър иска от президента Хари Труман разрешение да използва атомно оръжие срещу китайците, но не го получава.

Опасявайки се от глобален конфликт, в който ще трябва да воюват едновременно със СССР и Китай, САЩ отзовават генерала и подписват примирие. По-късно, ядосан, бившият главнокомандващ казва пред журналисти: „Какво ще ми говорят за войната в Корея - с 50-60 атомни бомби Корейският полуостров нямаше вече да съществува на картата!”

На 2 януари 1952 г. представителите на ООН в Пханмунджом предложили мирните преговори да се извършат на доброволни начала и да се освободят военнопленници. Комунистическа Корея отхвърлила това предложение и на 8 октомври 1952 г. ООН прекратява мирните преговори. Надеждата за примирие се подновила на 28 март 1953 г. КНДР обявила, че е готова да приеме предложението на ООН за размяна на болни и ранени военнопленници. Генерал М. Кларк сменил Риджуей от поста главнокомандващ въоръжените сили на ООН и заявил, че приветства възстановяването на мирните преговори.

На 11 април ООН и Северна Корея подписали спогодба за обмяната на военнопленници. През април и май 1953 г. комунистическият режим освободил 684 пленници от войските на ООН и Северна Корея си върнала 6670 пленници.

На 26 април 1953 г. ООН и КНДР възобновили мирните преговори в Пханмунджон. Накрая комунистите отстъпили на ООН заради това, че нито един пленник не е върнат в родината си против волята му. Подписването на мирния договор се състояло на 27 юли 1953 г. Била създадена и 4-километрова буферна зона между двете страни. Тази линия увеличавала територията на Южна Корея с 3900 кв. км. Създадена е международна комисия за наблюдение на примирието с представители на Швеция, Швейцария, Чехословакия и Полша.

Войната приключва само с примирие, като и до днес Северна Корея настоява да подпише мирен договор със САЩ. В Южна Корея без дом останали близо 2,5 млн. души. Около 1 млн. цивилни лица загинали.