Хората с пиърсинг привличат светкавиците като магнит

Електрическият заряд “прекоординира вътрешната схема” и може да отключи неподозирани таланти

Не е за вярване, но е по-опасно да си направите селфи на покрива на влак, отколкото да ви удари мълния.

Зачестилите смъртни случаи на поразени от светкавици предизвикаха основателни притеснения. Но истината е, че ударите от мълнии далеч не са толкова животозастрашаващи, колкото пораженията от волтовата дъга.

Именно

тя уби 14-годишния Даниел Костов,

след като той се опитва да си направи селфи върху локомотив във Варна в края на април. Специалистите установяват, че през тялото на момчето е преминал ток с мощност 25 000 волта.

Това не е първият подобен случай. За последните 2 години шест деца станаха жертва на волтова дъга, докато са играели върху вагони.

Тези токови удари предизвикват множество изгаряния по цялото тяло - от точката на влизане до точката на излизане, придружени и с големи вътрешни наранявания.

За разлика от волтовата дъга мълнията не причинява толкова поражения върху външността на тялото, въпреки че съдържа много повече ток.

"Отделянето на заряд се дължи на взаимодействието на ледени частици в облаците - казва пред "168 часа" доц. Боряна Ценова, експерт в Националния институт по метеорология и хидрология към БАН. -

Зарядите имат различни посоки на разпространение

Повечето мълнии са вътрешнооблачни, но има още междуоблачни, от облака нагоре, и тези, които ни засягат пряко - облак - земя."

По време на буря се генерират мощни електрически полета с отрицателен заряд в долния слой на облака и положителен - в горния.

Когато мълнията се носи към земята, тя предизвиква следа от плазма, блясвайки във формата на зигзаг от синкаво-бяла светлина в небето, която ние виждаме като светкавица.

На базата на данни от британската метеослужба за периода 2012-2016 г. експерти от БАН правят проучване за мълниите у нас.

"Изследвахме къде има най-много регистрирани - споделя Ценова. - Нашите резултати показаха, че колкото по-високо е (до 1200 м), толкова повече се наблюдават. Най-много има в Родопите и в Стара планина. Голяма роля играе релефът."

По думите й

гръмотевичните бури имат сезонност

В началото на лятото повече мълнии се наблюдават в западната част на страната ни, а в края на сезона се местят в източната част.

В света е прието, че колкото по-близко е дадена страна до екватора, толкова повече мълнии има.

Според специалисти при гръмотевици земята се поразява от над 100 мълнии всяка секунда, но рискът да те удари гръм през целия живот е приблизително 1 на 12 000.

Статистикатата обаче показва, че за година в света умират 27 хил. души, поразени от тези заряди.

При наличието на гръмотевици околният въздух се нагрява до около 30 хил. келвина. Тази горещина може да предизвика

запалване на дрехите и косите

Металните предмети като огърлици или пиърсинг по тялото също привличат електрическия ток, а при такава температура кожата там директно изгаря.

Ако електрическият ток влезе в черепа, умствените ни възможности могат да се увредят. В най-лошия случай има възможност мозъкът ни буквално да се свари. Ударът може да доведе и до кома или трайна парализа.

Когато човек е поразен от мълния, по тялото му остават следи - от началото до края. Кръвоносните съдове се пукат от електрическия разряд и топлината и могат да създадат картини върху кожата, наречени фигури на Лихтенберг. Това са белези, които се разклоняват по цялото тяло като дърво,

показвайки пътя на електричеството, преминаващо през организма

Всъщност това е картина на разпределението на каналите на искрите, образуващи се на повърхността на твърд диелектрик при пълзящ искров разряд. Носят името на немския физик Георг Кристоф Лихтенберг, който пръв ги открива и изучава през 1777 г. В искровите канали от силния разряд възникват високи налягания и температури, които деформират повърхността на диелектрика, запечатвайки тези фигури.

“Белезите не са толкова страшни - казва пред "168 часа" проф. Огнян Хаджийски, специалист от “Пирогов”. -

Опасни са

трайните увреждания върху органите,

които могат да причинят сериозни усложнения в тялото.”

Според него пораженията от мълниите върху човека зависят от това как ги е ударил електрическият ток и по какъв път е преминал през тялото.

"Обикновено като честота до болницата достигат много малко такива пострадали - споделя Хаджийски. - Голямата част от тях са с леки травми. Симптомите са леко замайване, сърцебиене, приспиване и учестено дишане. Но това преминава след няколко минути."

По думите му тези пациенти се възстановяват бързо, а травми по тялото не остават.

"Когато обаче говорим за едно тежко поражение, става въпрос за преминаване на много високо напрежение през цялото тяло - коментира експертът. - Тук големият въпрос е

кой от центровете в мозъка е засегнат

- център на дишането, център на сърдечните дейности или център на движението."

Според него пораженията могат да бъдат внезапна смърт или сериозно засегнати части на мозъка. Също така може да има и изгаряния - леки или животозастрашаващи.

"Такива пациенти са обект на доста сериозно лечение и след време някои от тях могат да развият множество усложнения в огранизма. Така че определено мълниите не са безобидни", споделя проф. Хаджийски.

Според други специалисти в областта при по-леките случаи шокът от преживяното също може да предизвика краткосрочни симптоми като припадък или спиране на дишането, болки в мускулите, главоболие, гадене, стомашно разстройство, объркване, забавяне на реакциите, виене на свят и проблеми с равновесието.

Във Великобритания има регистрирани случаи на хора, поразени от мълния, които

получили неврологични страдания поради причини, все още неизвестни за учените.

Всички експерти в областта обаче са на едно мнение - прекъсването на ритъма на сърцето и спирането на сърдечната дейност са основните последствия, които този ток предизвиква.

Една най-интересните теории за мълниите е, че те "прекодират вътрешната ни схема", променяйки поведението на клетките. Това означава, че те може да предизвикат личностни промени, промени в настроението, както и загуба на паметта. Възможно е да се появят хронични мускулни потрепвания, подобни на тези на болестта на Паркинсон, а също така и хронична болка.

Какво споделят още известни лекари и какви странни таланти може да развие човек след като е ударен от мълния, четете в хартиеното издание на "168 часа".