Учени: Голямо парче суша, наречено Кианида, срещу Южното ни Черноморие е потънало преди столетия

В днешните ни териториални води на юг от Созопол е имало голям остров, който е потънал преди повече от 500 години. Тази сензационна хипотеза е изказана от водещи български геоморфолози преди повече от три десетилетия.

Големият остров, наречен Кианида - Синьозелен, се е намирал някъде срещу странджанското крайбрежие и е отбелязан от древните картографи. Според римската карта на Птолемей, издадена през 1490 г. от Норденскиолд, той е

разположен на средата на пътя между Босфора и Аполония

(дн. Созопол) по права линия. На картата островът е ориентиран в посока изток-запад и се намира срещу най-издадената точка на брега, а по големина е бил приблизително колкото Тасос.

Трудно е да се приеме, че става дума за грешка, въпреки нивото на географската наука тогава, тъй като внушителното парче суша е очертано доста подробно.

Освен това в древността крайбрежните пътувания от Босфора край западните брегове на Понта до Истър и Таврия са били много интензивни, а първият голям нос и остров, които са срещали мореплавателите по този път, са били прекалено важен ориентир по крайбрежието, за да може да бъдат измислени или да се касае за малка скала на нивото на водата.

Исторически източници също споменават загадъчното парче суша, което в наши дни можеше да е българско. В някои от тях дори се говори за повече от един остров - Кианеите, в други пък под това название се разбират малки скали пред Босфора.

Затова някои учени предполагат, че се касае за две различни географски понятия -

скалите при Босфора и голям остров

около Аполония

Софокъл например отбелязва Кианеите като скали, които се издигат край бреговете на Босфора и тракийския негостоприемен бряг в околностите на Салмидесос (днешна Мидия).

Но има и други свидетелства, които са по-близо до изображенията от картите на Клавдий Птолемей.

Херодот, като описва похода на персийския цар Дарий през Тракия против скитите, съобщава, че

Дарий се качил

на един кораб и отплавал за Кианеите После се завърнал в Босфора, но изпратил своя флот на север, който минал край Кианеите и се отправил за Истър (р. Дунав), където трябвало да изчака пътуващия по суша персийски цар.

Съществуват две версии за изчезването на острова. Едната е, че това е станало внезапно вследствие на катаклизъм, а другата, че под въздействието на морските течения сушата постепенно е потънала в морето.

В историята са описани много катастрофални бедствия в Черно море.

Още Диодор съобщава твърдението на траките, според което преди да стане другаде потоп, у тях имало потоп. Тогава се отворил Босфорът, а след него и Хелеспонта (Дарданелите).

През първата половина на I век пр. Хр. силно заметресение разтърсило бреговете на Черно море. Трусът бил толкова силен, че значителна част от град Бизоне, разположен на висока

тераса край морския бряг, с шеметна бързина потънал

в морето

"Погълна го земята" - разказва за това ужасно събитие римският писател Плиний, живял през I век пр. Хр.

Бизоне се намирал на високият нос Чаракман, близо до днешния град Каварна.

Градът е основан през V век пр. Хр. от гръцки колонисти, разположили на платото на нос Чиракман колонията Бизоне. През III - II век пр. Хр. в него временно се заселват скитите. През тези години градът играе важна посредническа роля в търговията между местните селища и търговците от остров Родос, Хераклея, Синоп, Египет и други далечни места.

Причината е, че в миналото добруджанското българско крайбрежие, въпреки че е неудобно за пристан поради скалистите си брегове, е било притегателен център за търговците от Черноморието и Средиземноморието, поради това, че местните хора са произвеждали и търгували с висококачествено пшенично зърно. Внезапно обаче страшен катаклизъм слага край на икономическия разцвет. От силното земетресение челната част на нос Чиракман се откъсва и заедно с нея във водите на Черно море потъва и тази част, в която са живеели най-богатите жители на гръцката колония.

Но това съвсем не е единственото потънало селище край нашите брегове.

Преди 5 години археолози откриха потънал град и край Черноморец - загадъчната крепост Акра. Приблизително 1/3 от сградите са потънали на дъното и те са превърнати в неповторима подводна атракция. Историци сравняват крепостта с древноримския Помпей.

Градът е бил защитен от сушата с масивни крепостни стени

и две бойни кули, разположени на 30 метра една от друга. Стените са с внушителна широчина от 2,60 см.

Подобни древни напълно или частично потопени селища има в района на рибното пристанище на Бургас, на полуостров Атия, а също така около Созопол, в местностите Стамополо край Приморско и Урдовиза край Китен, както и в района на Ахтопол. Според някои сведения и някои от най-древните ни селища по черноморското крайбрежие в миналото са били острови, които впоследствие под въздействие на природните сили и човешката дейност са се свързали с брега

По-голям проблем обаче е да се идентифицира точно мястото, на което се е намирал загадъчният остров Кианида.

"В описанията на старите автори се определя мястото на Кианида спрямо тогавашните селища - пише по този повод в своя статия известният ни геоморфолог проф. Диню Канев. - Кианида е между град Аполония и Босфора пред нос Тиниада. В това разстояние нос Тиниада е най-силно вдаденият в морето нос. В действителността от Аполония (днес Созопол)

има няколко вдадени в морето носа, които образуват малки полуострови

Това са: Божака, Маслен нос и Инеада. Най-голям по площ е Маслен нос, а неговите очертания приличат на обозначения от Птолемей нос Тиниада. Следователно Тиниада може да бъде и Маслен нос. Ето защо, за да се уточни по-вярно мястото на нос Тиниада, проследих по картата старите селища, които се намират до нос Тиниада и са описани от старите автори."

Ученият изброява географските наименования, изобразени в "Географията" на Птолемей - първото селище разположено на картата е Тонзос, след него е Перонтикус и едва след него на картата е изобразен нос Тиниада, срещу който е островът.

Има различни тълкувания къде са се намирали въпросните древни градове. Така например Тонзос се свързва с различни местности. Едната теория е, че бил не на морския бряг, а в близост до град Ямбол,

където са намерени монети с образа

на Август,

които носят надпис "Тонзос", сечени в древния град. В едно тълкувание на Д. Дечев от 1949 г. обаче се съдържа мнението, че селището с това име може да е било на Маслен нос, който от запад се огражда от плавателната река Ропотамо.

А че градът е бил значим, свидетелстват производните на древното наименование, с които се свързват река Тунджа и дори цяла Странджа.

Съвременният топоним "Странджа" според проф. Александър Фол е най-вероятно одриски по произход. В него се съдържа Тонзос, старото име на Тунджа, която извира под връх Ботев в Стара планина, протича през Казанлъшкото поле (по определението на Георги Китов "Долината на тракийските царе") и при Кабиле край Ямбол завива направо на юг. Артерията Тонзос - Хеброс (Тонзос - Марис, както се казва на тракийски) е възлова за Одриската държава. Тра-Тонзос (Tra-Tonzos) е форма за обозначаване на района на изток, отвъд реката.

Според видния ни учен при турцизацията това е преминало в Истранджа. Така че Странджа може да означава от одриска гледна точка на изток от Тонзос, т.е. към черноморския бряг, пише Фол. Зоната Тра-Тонзос е огромна - от Бургаския залив до северния бряг на Мраморно море при Перинт и на югоизток до Деркос, езерото в т.нар. Делта над Босфора. Този регион е обособен военнополитически по времето на самите одриси и Ксенофонт говори за него в своя "Анабазис". По-късно територията е оформена като стратегията Астикe.

Проф. Канев на базата на свои проучвания, които навремето е правил в района, предполага, че Тонзос се е намирал на Маслен нос в района на изоставеното село Ченгер.

Ако неговата теза е вярна, тогава нос Тинеада би трябвало да е бил п на юг. Другото наименование - Перонтикус или Перонтик, по мнението на проф. Дечев пък съвпада с Агатопол и се намира около днешния град Ахтопол.

В картата на Птолемей

нос Тиниада се пада

южно от Перонтикус,

а там най-силно вдаден в морето е днешният нос Инеада, наричан от турците още Куру бурун. Според проф. Канев в полза на твърдението, че въпросният остров е бил около съвременната ни граница с Турция говорят и изследванията направени на морското дъно в района. И тъй като

на по-късните карти островът вече

не се появява,

определено може да се смята, че той е бил погълнат от морето.

"От изследванията на прибрежната ивица и на нейния подводен релеф беше установено, че изобта (линията свързваща точки с еднаква дълбочина на картата) 20 м дълбочина навлиза в акваторията до 5-6 км от бреговата линия - пише ученият през 1982 г. - Пред нос Инеада тази изобта се вдава в морето до 10 км. Пред самия нос, на 4-5 км от бреговата линия има голяма плитчина с подводни скали, вероятно остатък от разрушен остров. Към сушата до подводните скали е натрупана пясъчна ивица и пясъчен вал. Пясъчният вал с малки прекъсвания може да се проследи на север по Българското черноморско крайбрежие. Успоредно на пясъчния вал се простира придънно понижение. По на изток по морското дъно се издига втори успореден вал."

Съществуването на двата подводни вала се обяснява както с активни тектонски процеси, при които се получават блокови размествания, издигания и потъвания на морското дъно така и с морските течения. Тъй като по Западното черноморско крайбрежие преобладават североизточните ветрове, крайбрежните течения - тези които са навътре в акваторията - идват от север и североизток. Достигайки прибрежната ивица, под влияние на триенето в морското дъно, част от тях се завихрят и променят своята посока.

Тези течения се придвижват покрай бреговете от юг на север. Самият факт, че всички пясъци се придвижват от юг на север, показва, че те принуждават всички речни и лагунни устия по бреговата линия да се отклоняват на север.

Затова и при големи бури жителите на крайморските ни селища знаят, че пясъците се преместват на север и оголват южните части на плажовете.

"Ако приемем, че по времето на Херодот в V век пр. Хр. пред Инеада (Тинеада) е съществувал остров наречен Кианида -Синьозелен, може да допуснем, че морският прибой най-първо е атакувал Кианида. Подпомогнат от земетресения, свлачища и срутища, прибоят постепенно е разрушил остров Кианида", пише в заключение проф. Канев в статията си.

За кои други острови по черноморското ни крайбрежие има съмнение, че са изчезнали в миналото - четете в печатното издание