Освен величествената и ексцентрична катедрала Гауди оставя на Барселона едни от най-красивите къщи, както и невиждан другаде по света парк.

"Гюел" може би наистина е олицетворение на безграничността на въображението на Гауди. Паркът е поръчан от Еузебио Гюел - богат испански индустриалец, собственик на текстилни фабрики, който се превръща в покровител на Антонио. Двамата са уникален артистичен тандем: финансовите възможности на единия и талантът на другия раждат облика на най-посещаваните днес места в града. Гауди твърди: "Природата е най-великият учител", и паркът "Гюел" е доказателство за това негово убеждение. Той създава сюрреалистичен парк, сякаш излязъл от сънищата, достоен декор за "Алиса в Страната на чудесата". Пясъчни колони, пъстри мозайки, причудливи статуи, виадукти, преплитащи се стълбища се допълват съвсем естествено от палми, огромни кактуси и маслинови дървета.

Друг шедьовър на Гауди е и "Каса Батийо". Тя всъщност първоначално е построена от един от неговите учители - Емилио Кортес, но по-късно е напълно обновена от Антонио. Той й придава приказен вид, преобразявайки фасадата й напълно. Известна е със странните си прозорци, балкони и причудлив покрив. На него си извисява кула с кръст, но в комбинация от стена, наподобяваща гръб на дракон. Но Гауди напълно преобразява и вътрешността. Той изпипва всичко - камините, стълбищата, мебелите - всички са в неговия характерен стил без никакви прави линии. Керамика, мозайки и стъклописи допълват уникалния вид на сградата. Наричана е още "къщата на костите", защото подпорните колони на прозорците наподобяват човешки кости.

Друга емблематична сграда в Барселона, дело на гениалния архитект, е "Каса Мила", известна и като "Ла Педрера" (каменоломната), построена в периода 1905-1910 г. И тук липсват правите линии. Всъщност цялата фасада наподобява морски вълни. Усещането за движение се допълва и от уникалните решетки на балконите от ковано желязо, извиващо се във всякакви форми. Няма два повтарящи се балкона, всеки един е напълно различен от останалите. Въображението на Гауди отново избухва на покрива. Там се издигат множество причудливи колони, всяка една по-странна от предишната.

Антонио дава много на Барселона, но и Барселона му дава много. Той е болнаво дете, което израства в малък град в Каталуня. Страда от детски паралич, което го ограничава в игрите, но му дава възможност да отделя много повече време да съзерцава света около себе си. С това някои негови биографи обясняват и обсебеността му от природата. Именно заради болестта си още от малък е воден често на меси, изповеди и всякакви религиозни събития. От дете той е ревностен католик. Баща му е медникар - произвежда различни котли от мед. Затова и още от малък Антонио се научава как се обработват различни сплави. По-късно семейството се мести в Барселона, за да получат децата добро образование. Гауди обожава да рисува, но много учители не одобряват прекаленото му въображение. Няколко пъти е късан на изпити по рисуване. В крайна сметка успява да бъде приет архитектура в Училището за изящни изкуства в Барселона. Там отново той се проявява като краен ученик, прехвален от едни и критикуван остро от други. Разказва се историята, че когато ректорът най-накрая връчва дипломата на Гауди, се обръща към множеството с думите: "Господа, пред вас е един гений или един луд."