Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Български депутат сниман гол в Париж

Бащата на политическия нудизъм е българският народен представител Вълко Нейчов. Още през XIX век той сваля дрехите си пред камерата, за да запечата голата истина.

Актовата фотография трепетно се предава от ръка на ръка в Областното събрание на Източна Румелия. Нейно копие шета по банките и на Народното събрание в Княжество България. Някои от колегите на голия възмутено цъкат с език, други многозначително сучат мустак, а трети откровено свалят шапка на този бабаитлък.

На 9 февруари 1881 г. и Константин Иречек вижда снимката

Показват му я в дома на просветния министър Михаил Сарафов. Чужденецът записва в дневника си: "Видях неговата фотография (от Париж): гол с огромен изправен полов орган!"

Иречековото перо се е сепнало по средата на изречението и го е довършило на латински. Така фразата след думата "гол" звучи научно и не боде очите. "Какъв разврат", коментира европеецът. Диоптърът на неговите очила е слаб, за да види новаторския гений на нашенеца.

Макар и разделено, отечеството току-що е отхвърлило петвековното иго. Нужни са ярки фигури за строители на младата държава. Люде, скъсали с вехтото мислене, носители на нестандартни идеи, пионери на непозната сетивност. В челните редици на колумбовците изправя снага тъкмо Вълко Нейчов.

Той е роден през 1843 г. в героичното село Поибрене. Минава през панагюрското училище, школува при Сава Филаретов в София, при Йоаким Груев в Пловдив и заминава да се дообразова в Париж.

Там учи право, но повече се захласва по романите на Пол дьо Кок, населени с пикантни интриги и тънка еротика. Под влиянието на тази литература в Нейчовата глава покълва, цъфти и дава плод идеята да обезсмърти на кадро изяществото на формите си.

През 1868 г. Вълко се връща "цял адвокатин" и с цилиндър на главата тръгва да пръска знания по българската земя.

Живее по френски тертип, който вбесява съвременниците

В Русе дава под съд един гостилничар, защото открива муха във виното си. Във Велес от църковния амвон нарича миряните "магарета".

В Битоля яде блажно по постите и държи метреса французойка.

Последният факт разгневява Христо Ботев и той го взема на мушка във вестник "Будилник": "Г-н Нейчов - сочи Ботев - се е учил и възпитавал по Европа само с романи и е напълнил главата си с такива полдьококовски идеали, от които, като дойде в скитска България, не може да реализува ни един от тях, защото в нашата дива земя няма такъв баща, такава община, която да даде някому 20 хил. гроша, за да отиде да доведе любовницата си от Париж из някое cafе chantant."

Париж е образовал мнозина възрожденци. Антон Франгя например също завършва право там и остава в историята на ораторското изкуство със сказката "Кое е по-красиво в живота: мъжкото или женското?". Своя полемичен труд Франгя развива в тулчанското читалище "Съгласие".

"Доказа, че всякога мъжкото", отбелязва слушател и дава подробности: "Жени имаше, червиха се, ама слушаха.

Възрази му една от учителките. Направи го той да се черви. В Прага бе учила. Образована госпожица."

Франгя обаче е само теоретик, докато Нейчов е човек на делото. Като сваля одеждите си, той доказва, че мъжкото всякога е по-красиво от женското.

След Освобождението Антон Франгя става министър, а Вълко Нейчов е назначен за заместник на главния прокурор в Източна Румелия. Избран е и за депутат в тамошния парламент. Още на първото заседание през октомври 1879 г. той вади от джоба голата снимка и я пуска по банките.

Целта е да покаже какъв човек е влязъл в камарата - с една глава (долната) повече от всички останали! И за да разсее съмненията, че фотото е автентично, а не мистификация, отново се съблича. "Заместникът на прокурора Вълко Нейчов в Пловдив гол тичал из града; веднаж в Цариград излязъл по риза на моста", свидетелства пак Иречек.

Междувременно Вълко списва френско-българската газета "Положение". На 18 май 1882 г. във вестника са отпечатани народните песни "Никола бре ергенину" и "Любава пролет настана". Фолклорните бисери, изпети от Кера Налбантката, са пратени от далечен Свищов.

Вълко ги публикува, без да подозира, че в тях е заложен коварен капан. Прочетени от горе на долу, началните букви на първата песен образуват акростиха "Нейчов е луд".

Във втората творба пък построението гласи:

"Луд е Нейчов и извеен"

"Два часа след пускане на броя в продажба Вълко Нейчов тичаше като луд из кръчмите да го събира, но хората ги бяха вече чели и се смееха през глава", спомня си Никола Генадиев. Оказва се, че песните са стъкмени от Петко Славейков, който чрез свой човек в Свищов ги е адресирал до пловдивската газета.

Оскърбеният отвръща на шамара с шамар. Идната 1883 г. Вълко касира депутатския избор на Славейков и на сина му Иван. Не са румелийски поданици и нямат имуществен ценз, аргументира се зампрокурорът.

Вълко бил оперен юрист. Веднъж сред зима в Битоля пътя му запушил някакъв турски офицер. Тротоарът бил тесен, един от двамата трябвало да нагази в снега, за да стори място. Поробителят сбутал Вълко: "Бре, гъзодавецо, не виждаш ли, че съм държавен чиновник и си длъжен да ми отдаваш почест?"

"Ти ядеш царския хляб, но не знаеш държавните закони", контрирал го парижкият възпитаник. После направил писмено оплакване и чалмата отнесла три дни арест.

След Съединението през 1885 г. Вълко Нейчов се прехвърля от пловдивския в софийския парламент. Панагюрско го прави пожизнен народен представител

Нудистът е на своя парламентарен пост чак до кончината си през 1912 г. Друго е да имаш в камарата славен човек като Нейчов, гордеела се околията.

Независимо дали говорел за външната политика, или за цената на яйцата у нас, Вълко винаги завършвал речите си с вик за бедното Панагюрище, на което трябва да се помогне. Колеги по банка го сравняват с Катон Стари, който в римския сенат увенчавал дебатите си с неизбежното: "Картаген трябва да загине!"

"Днес г-н В. Нейчов надмина себе си. Той държа една реч, която никой от депутатите не разбра, защото говори на... френски!", информира вестник "Вечерна поща". На 13 ноември 1903 г. носталгия затресла Вълко по младините. Той си спомнил за вечния Париж. От трибуната на Народното събрание разказал как се срещнал с Александър II в Елисейския дворец. Как императорът се просълзил като разбрал, че говори с представител на мъченическа България. Как се прегърнали и целунали.

"Той си каза речта на френски и депутатите турци го зяпаха с любопитство, защото слушаха един език от трибуната, който има по-големи права от турския", хроникира същата газета. Не всички съвременници са имали сетива да оценят по достойнство Нейчовото дар слово.

През 1906 г. той обнародва най-стойностното от ораторското си изкуство

Заглавието гласи: "Две речи, държани в Поибрене на 11 май 1906 година, едната, първата, на водосвета в училищния двор по случай двойния празник тоя ден, Христово възнесение и светите Кирил и Методий; другата, втората, на банкета в голямата кошара Сърбиново, един час разстояние от това в червената скала от лявата страна на Тополница с нейната мряна риба от вкус за трапезата на короновани глави".

Четивото попада у Стоян Михайловски, който, вместо да се потопи в магията на думите, го къса на дребно. После хвърля парчетата в печката и гнусливо си измива ръцете. Със сапун!

За разлика от Михайловски Иван Вазов е почитател на нудиста. Той е виждал актовата фотография в Областното събрание, където е бил депутат. Десетилетия по-късно Вазов пак вижда голия Нейчов, но не на снимка, а на живо - едно към едно. Това се случва в Княжево, където двамата топят телеса в минералната баня.

"Ах - възкликва поетът, - аз имам там рядкото удоволствие да срещам често нашия оригинален сладкодумец и философ г. Вълко Нейчов, който сега вкушава поезията и балсамическия въздух на тамошната природа. Често нашите весели разговори, поръсвани с прелестни духовитости от г. Нейчова, се прекъсват и той с едно юношеско въодушевление ми декламира на латински стихове от Хорация, втълпени неизличимо в паметта му още от Сорбоната, дето е придобил науката си."

В басейна Вълко настойчиво кани Вазов да му гостува

в родното село. "О, ще дойда, бай Вълко - обещава той, - ще дойда в твоето поетическо и скъпо Поибрене и там ние с тебе ще изпитаме неизразимото щастие да се разговаряме върху поезията, любовта, младите жени и нашите младежки спомени, с боси крака, цопнати във вълните на Тополница, както правят черногорските сенатори, когато имат заседание край реката!"

Черногорците искали да подражават на Вълко, но от стеснителност се заголвали само до коленете.

Правник, парламентарист, оратор, франкофон, Вълко Нейчов е ренесансова фигура с особен принос в човешката история. Въведеният от него политически нудизъм показва голата истина - политиците на всякъде по света във всичките си трансформации и превъплащения са с "огромен изправен полов орган". Който очевадно е насочен към електората.

Коментара ()

Вашият коментар