Извършителите няма да бъдат съдени, жертвите ще получат по 20 000 евро обезщетение.

Психически тормоз, изнасилвания и тежък побой - това са търпели години наред възпитаниците на световноизвестния момчешки църковен хор "Катедралните врабчета от Регенсбург".

Днес ужасите им лъсват на бял свят благодарение на адвокат Улрих Вебер, упълномощен от Католическата църква да хвърли светлина върху избухналия през 2010 г. скандал. Тогава църковният хор на катедралата в южната провинция Бавария беше замесен в мащабния скандал за сексуално насилие срещу деца, който обхвана Католическата църква на много други места по света. Редица жертви определиха престоя си в известния училищен хор в град Регенбург като: "Най-лошото време от живота си, белязано от страх, насилие и безпомощност. Те описват мястото като затвор, ад и концентрационен лагер".

Разкритията за насилие, които идват десетилетия след страданията на децата, едва ли ще облекчат живота им и ще им помогнат да забравят случилото се.

Посегателствата са имали различна форма - от лишаване от храна, през бой до сексуално насилие. Повечето случаи обаче са с изтекла давност и 49-те предполагаеми извършители няма да бъдат съдени, но всяка от жертвите ще получи до 20 000 евро обезщетение.

Жертвите, станали обект на физическо и психическо насилие, са най-малко 547 момчета. Представяйки своя финален доклад за случаите на насилие в периода от 1945 г. до началото на 90-те, адвокат Вебер заяви, че е установил 67 случая на сексуално насилие и 500 случая на друг вид физическо насилие, като някои предишни певци са били жертва и на двете. По думите на Вебер насилието срещу деца е било съсредоточено в най-ниските класове на училището, но също така и в по-горните отделения. Скандалът е един от няколкото, които разтърсиха Католическата църква през последните години. Най-значимият от тях беше този в Ирландия, където свещеници признават за извършването на сексуално насилие върху над 100 деца.

Броят на насилваните момчета в хора "Врабчетата на Регенбург" е значително по-голям. Аферата се отнася за злоупотреби, извършвани във време, когато хорът е бил ръководен от брата на бившия папа Бенедикт Шестнайсети - Георг Рацингер. В момента той е на 93 години и твърди, че не е знаел за сексуалните посегателства. Според Улрих Вебер обаче братът на бившия папа е бил наясно със случващото се, но си е затварял очите. Още преди няколко години Георг Ратцингер призна, че е използвал шамари, за да въведе дисциплина в хора. Знаел е за физическите наказания в основното училище, които от настоящата си гледна точка не приема за нормални. 93-годишният брат на папата обаче твърди, че никога не е осъзнавал колко голям е обхватът на насилието. По думите му, никога не е ставало дума и за случаи на сексуално посегателство.

В доклада на Вебер се дават няколко примера, в които капелмайсторът Ратцингер е обвиняван за "многократно физическо и психическо насилие". Въпреки това много от жертвите продължават да го ценят високо като педагог.

Докладът на разследващия случая е 440 страници с факти, брутални свидетелски показания и смущаващи изводи за насилие над малолетни деца, продължавали няколко десетилетия. Примерите, дадени от бившите ученици, са брутални - принудително заключване на голи момчета като наказание, пред които един от префектите се самозадоволява. Имало е принудителен орален секс и среднощни визити в спалните помещения на децата от страна на ръководителите на интерната. Едно от момчетата - жертви на насилие - дори е накарано да придружава директора Ц. по време на посещението му в Париж като компаньон. Друг от възпитателите редовно се събирал с малка групичка юноши, с които пиел алкохол и гледал порно. По-късно влизал в момчешката спалня, бъркал под завивките им и извършвал сексуални действия. 26 от момчетата в хора са потвърдили, че са били жертва на тежко сексуално насилие от директора на училището М. в периода 1966 - 1992 г.

Побои, унижения, сексуално насилие - такъв е бил делникът на много германски деца.

"Веднъж ме изкараха виновен, защото им се сторило, че докато уринирам в тоалетната, поглеждам надолу към писоара на стоящото до мен момче. За наказание решиха да ме набият с пръчки демонстративно пред съучниците ми", разказва един от пострадалите пред Улрих Вебер.

"По време на всички общи занимания - включително при хранене или при събирането в капелата, всички деца трябваше да вървим в редица по един дълъг коридор с тънка черта по средата на пода. Върховете на обувките ни трябваше да са изравнени точно на ръба на чертата. Едно от момчетата обаче не успяваше да се приравни по желания от възпитателите начин. Веднъж директорът М. го избута от редицата и пред очите на всички го удари с палката си по толкова силен начин, че той се изпусна в панталоните", споделя друг свидетел години след тормоза.

В доклада на Вебер има свидетелства, че побоите и униженията са се случвали и по време на църковна служба. Има случаи, в които хористите са удряни с юмрук. Юристът обръща внимание, че физическото посегателство срещу ученици е било забранено още навремето.

Пострадалите от насилието не са имали възможност да разчитат на външна помощ - юристът твърди, че в основното училище е действала "перфектна система на изолация и недопускане на външна комуникация". Писмата на учениците до родителите им са контролирани.

При прехода от основното училище към гимназията физическият тормоз намалява, особено спрямо по-големите ученици. Твърде късно - едва през 2010 г., диоцезът на Регенсбург решава да се захване с предварителна проверка по данните за безобразното поведение на възпитателите в хора в разгара на серията от разкрития за сексуално насилие над деца от католически свещеници.

Какво показва проверката, четете в хартиеното издание