Мотаенето на парите уби желанието на българина да прави деца.

Ако синдикатите и политиците наистина милеят за работещите българи, крайно време е да принудят българския работодател да плаща заплатите в края на седмицата, а не да се мотае с месеци. Всеки петък! Просто, логично, така е по света. Работил си седмица – ето ти надницата, носи в къщи. И ако работодателят закъснее, да плаща лихва за всеки просрочен ден. Ако се изхитри да не плати изобщо – затвор!

Тази мярка трябва да е начело на трудовото законодателство, да се запише и в Наказателния кодекс. Този, който се изхитри да си пререгистрира фирмата, за да не плаща – да лежи като физическо лице. С какво е по-добър от телефонния измамник? Не, това не е левичарски лозунг.

Това е пазарна икономика, трудът е стока. Щом купуваш стоката, трябва да я плащаш. Чудя се защо Институтът по пазарна икономика изобщо не сеща за тази тема. Нали в САЩ плащат в края на всяка седмица, а който укрива част от заплатата, отива зад решетките?

Как стана така, че у нас работодателите взеха да бавят заплатите по 10, 20, 30 дни, че и с месеци? До 10 ноември всеки българин вземаше пари на две седмици - аванс и заплата. И това никога, ама никога не се отлагаше. Но щом тръгна преходът, директорите изведнъж се сетиха, че от срочните влогове се вземат лихви. Тогава те бяха огромни, 40-50-100 процента на годишна база, а през 1996 г. даже удариха 300 процента. Значи, колкото повече задържаш заплатите, толкова повече пари можеш да изкараш за личния си джоб – това пък ставаше чрез други едни шменти капели. Ако бавиш точно 1 месец, все едно държиш на постоянен влог цялата сума на месечната работна заплата в предприятието.

Освен това управителите се научиха да играят на валутния пазар. Между 1990 и 1997 г. левът се обезценяваше спрямо долара ту бавно-бавно, ту в един момент рухваше изведнъж. Рухването зависеше от валутния ресурс, който БНБ пускаше на пазара чрез някоя търговска банка. Значи, ако си на върха на системата, знаеш кога и колко. И ако научиш, че след седмица доларът ще поскъпне двойно, да не си луд да раздадеш парите на работниците? Ако са 10 милиона например, обръщаш ги веднага в долари и след 1 седмица ги разменяш обратно за 20 милиона лева. На кого му пука за незначителната подробност, че след 1 седмица заплатата се е обезценила двойно?

Елитът тогава гледаше спокойно на тези игрички с парите на хората, дори благосклонно. Далаверата се улесняваше от това, че “на входа и на изхода” на държавните предприятия стояха частни фирми и те събираха приходите. Кой можеше да им каже кога да ги преведат?

И на никого от синдикатите не му хрумна, че заплатите трябва да се плащат всяка седмица. Те тогава бяха заети, клатеха правителствата. Блокираха кръстовища.

Кражбата на заплата е много по-тежко престъпление от кражбата на автомобил или на портмоне. Защото то изправя и работника, и неговото семейство пред тежки изпитания.

Обикновено хората с мазолите нямат пари в банката, значи трябва да отгладуват забавянето или да се молят за заеми от роднини и приятели, докато роднините и приятелите започнат да се правят, че не ги познават. Ако човек има жена и три деца, как ще ги гледа в очите? Жената тръгва на гурбет в Гърция, кой я знае какви ги върши там, децата отиват при бабите или по детски домове и семейството се разпада.

Имало демографска криза, България умирала? Ами как да не умира, когато заплатите се бавят? Това убива мъжкото в мъжете и женското в жените.

Като млад репортер доста скитах да пиша репортажи за хората на конкретния труд - миньори, забойчици, млади механизатори, животновъди, какви ли не. Светът на тази хора се крепеше на три кита – заплата, семейство, дом. Това осмисляше живота им. Спомням си как председателката на ОФ в село Градница ме заведе в дома на един циганин тракторист.

Къщата му беше хубава, с поне 4-5 стаи, а по всички стени бяха окачени персийски килими. Луксозен кич. Кич, но луксозен. Жената на циганина бе облечена в ярки шалвари и предеше, а край нея тичаха 3-4 хлапетии.

“Когато Яшар (не си спомням истинското име) дойде при нас, нямаше и трънка да си закачи шапката – започна председателката – и ето какво постигна само за 20 години! И всичко това само с тези две ръце!”

“Вярно! Само с тези две ръце и со тромпета!”, кимна Яшар и леко намигна.

“Сега, като дадем новите паспорти - продължи председателката - там няма да пише циганин, защото всички сме българи. Я виж Яшар, че той с какво е по-лош от който и да е българин в селото?”

“Така е! – съгласи се Яшар. - Яз, ако ми пише на паспорто циганин, че го късам и че го фъргам!” И пак намигна.

Циганин е, намига, но явно гордост изпълваше гърдите му. Дали днес има с какво толкова да се гордее? Не и ако работи на полето. В една ранна песен на циганския бард Кондьо лирическият герой страда, защото срещнал първата си любов на улицата, а там тя чакала клиенти, станала била проститутка. Как да не страда лирическият герой? Първа любов е това, нещо умира в душата му.

После май подгониха Кондьо за сутеньорство, но това е друга тема…

У нас камък да хвърлиш, фондация удряш. И всички са адски загрижени я за ромите, я за хомосексуалистите, я за каракачаните, евреите, мамалигарите, костенурките и белите орли. Но работещият българин с мазолите за тях изобщо не съществува.

Какво се случи с него? Този човек е тера инкогнита за социолози, социалпсихолози, антрополози и всичколози.

Този човек, българинът с мазолите, имаше свое достойнство, своя гордост. Достойнството му бе в това, че е стабилен. Че всичко се крепи на него. Той работи много, но докарва добри пари и нищо не липсва на цялата челяд. И не става дума за самите пари, а за това, че той е крепител.

Че с нищо не е по-лош от другите. Мазата е натъпкана с бурета и суджуци, отпред е паркиран москвичът, а когато синът доведе снаха, веднага се вдига още един етаж или нова къща в двора. Това правеше работещия българин истински мъж.

Но когато бизнесът се изхитри да не му плаща заплатата, достойнството му се срина и той се превърна в ни мъж, ни жена, нито нещо по средата. И го хвана срам да прави деца. Затова умира България.

Ето защо заплатите трябва да се плащат всяка седмица. Българският мъж има нуждата от точен работодател. А той няма как да е точен, докато не го подгони Цацаров с меча на Темида в десницата.

Парите в края на седмицата, всеки петък след работното време. И никакво мърдане!