Днес (27 юли) стават 19 години, откакто напуснах политиката. Много или малко са – не ми се коментира.

Приемам, че гражданите са искали в политиката да навлязат "нови лица", по-можещи, по-знаещи. И те, "новите", наистина не просто навлязоха, а направо нахлуха в началото на новия век. И оттогава до днес си сменят партиите като носни кърпи. Нови партии се създадоха, нови хора управляваха и управляват. Като мина през парламента и погледна кои днес седят в него, няма и десет души, които да познавам. Не дори "нови", направо новенички физиономии. Тези от "старите" пък, които разпознавам така са се маскирали в новите си партии, че сякаш сами казват да не си спомням за тях.

И си мисля, че щом хората не искаха нас "старите", първите които заговорихме за свобода и демокрация, следователно са имали много високи критерии, високи претенции. Макар че, колко съм бил стар през 1998 г., на 46 години съм бил! Приемам, че това, което хората са искали се е сбъднало. Нас, "старите", четиридесетгодишните тогава, отдавна ни няма в политиката. Следователно хората трябва да са доволни, да харесват тези, които дойдоха след нас в политиката, които управляваха след нас. Затова и няма място за мърморене, Каквото си надробиш – това сърбаш. Каквото повикало, такова се обадило.

Ето защо и не приемам да ме критикувате за случилото се след 1998 година. Нещо повече. Ще продължа да твърдя, че първите демократи, тези, които влязоха в 7-то ВНС, в 36-то, в 37-то, 38- то Народно събрание бяхме по-честни, по-отговорни, по-ангажирани с проблемите на хората на България. И огромната част от нас, имената им сте забравили, някои са покойници, наистина бяха достойни представители на нашия народ. Няма сила, която да промени това ми мнение.

Защото помня отлично, че те в политиката влизаха водени от идеи, от мисъл за доброто на България, а не за да направят личен бизнес, да се уредят с банки, хотели, медии, земи и предприятия. Те бяха просто народни представители. Може да са грешили - в говорене, гласуване. Но кой с ръка на сърцето ще каже, че не е грешил в живота. Грешките ни обаче бяха в резултат на емоции, а не на лична корист. Разбира се, имаше и такива между нас, които използваха участието си в политиката, за да се "оправят в живота". Те са единици. Няма как да отнесат придобитото имане в гроба. Тъй че на тях не трябва да завиждаме.

Но защо е тогава тази неудовлетвореност днес от живота в България? Нима дейността на стотиците и дори хилядите "нови политици", които дойдоха след нас не Ви дават повод да се чувствате щастливи, доволни, успели? Те са вашият избор. Ние, първите, вече сме на "другия бряг". Запазете поне една добра дума за нас.

*Александър Йорданов във фейсбук