Демокрацията е непрекъснат спор за приоритетите ни в обществото. И това го правим всеки ден, включително и тук, в мрежата. Дебатите за Сузанита, за заплатите на полицаите и сигурността на лекарите, за паметника пред НДК са само няколко примера. Ние постоянно спорим за това, кое е важно за нас, кое трябва да има предимство пред останалите неща, така се раждат решенията в политиката на демокрацията. Това е чудесно, защото имаше и време, в което никой не спореше, а решенията ги знаеха само в ЦК на БКП, милицията и ДС следяха внимателно да няма никакви спорове по това.

Обаче, както обичаше да казва президентът Желев, демокрацията се прави от демократи. Хора, които споделят общи ценности, които не подлагат на съмнение основните права на гражданите. Когато кажеш, че никой не го бият без причина, ти поставяш под съмнение именно тези ценности. Когато оправдаваш едно престъпление с друго, защото на циганите къщите не ги бутали, а на онзи човек на морето капанчето щели да го бутат, ти нарушаваш принципите на правото. Когато приписваш колективна вина на човек, защото имало нотариуси, които са бандити, значи и тия щом са нотариуси, работата е ясна, ти дори не разсъждаваш логично.

Не съществува демократичен побой. Просто не съществува. Насилието, било политическо, както при комунизма, или просто бандитско, както в тези случаи, не може да е част от никаква демокрация.

И не е част от този вечен спор за приоритетите ни, който ще водим и занапред.

Можем да дебатираме журналистиката в страната, работата на юристите, морала на 14-годишните, каквото сметнем за важно. В крайна сметка, политиката е точно това, битка за морал, в смисъла на обществени отношения. Това са и законите, те просто превръщат тези отношения в норма. Ценностите обаче винаги са лични, или вярваш, че животът и здравето на човек са важни, или не. Демократите вярваме в това.

*Емил Кошлуков във фейсбук