Веско Анчов, чието семейство бе ограбено, пребито и насилено през 1998 г.: Бандата, която ни причини това, е много по-нагла от бандата на Наглите

“Черен джип обикаляше в с. Чепинци един месец преди обира, никой не разбра, че ги следят”, казват съседи

"В друг живот може и да забравя това, което се случи на мен и семейството ми, но в този - никога. Ще живея с това завинаги. Тази група, която влезе в къщата ми, ограби ме, изнасили дъщерите ми и ме преби, е много по-нагла от групата на Наглите."

Това разказа пред "168 часа" Веско Анчов, чието семейство стана жертва на жесток въоръжен грабеж в дома му в село Чепинци през 1998 година. Именно тази история разплака лидерa на ГЕРБ Цветан Цветанов в студиото на Нова телевизия на 31 май.

За първи път пострадалият Веско Анчов се съгласява да говори пред медия за случилото се, макар да му е изключително трудно да се върне към тези моменти.
"С 16-годишната ми дъщеря, чието име не желая да се пише, си бяхме вкъщи. Беше около 19 часа и гледахме телевизия двамата в кухнята, както обикновено", спомня си мъжът.

По това време неговата съпруга Марина и по-малката им дъщеря, която е на 11 г. тогава, са на пазар.
"Къщата ни стоеше винаги отключена, когато аз или жена ми сме си у дома - разказва Анчов. - Не сме слагали никакви камери, защото дотогава никой не е правил дори опит да ни краде. Ако дори и малко съмнение съм имал, че може да се случи нещо подобно, веднага щях да я подсигуря напълно."

Именно през гаража на фамилия Анчови, който се намира точно срещу улицата, няколко минути преди 19 часа нахлуват 7 мъже. Първоначално семейството не ги чува, но когато отварят вратата, мъжът разбира, че това не са съпругата и дъщеря му, които очаква да се приберат.

"Не ги познавах изобщо тези хора - признава Веско. - За първи път през живота си ги виждах. След случилото се съседи ми разказаха, че черен джип обикалял близо месец село Чепинци, но никой дори не е и помислял, че може да е точно за това. Аз не съм ги забелязал. Явно са ни следили дълго време, за да разберат в колко се прибирам, откъде в къщата може да се влезе, с какви пари разполагаме."

Както тогава, така и сега Веско има семеен бизнес. Заедно със своята съпруга в с. Чепинци те държат автокъща и се занимават с внасяне на коли от чужбина. Мъжът често пътува до Германия и други държави, откъдето докарва автомобилите.

"Никога не сме разполагали с много пари. Не сме се хвалели или пък да натякваме, че имаме високо финансово положение. Парите ни стигаха, за да живеем нормално, като всяко друго семейство", споделя мъжът.

Според него нападателите, които нахлуват в къщата му, са го направили по поръчка. Анчов не ги познава, а около две години по-късно затворник разказва на разследващите кои са те.

От показанията му се разбира, че в бандата са бившият шофьор на ромския бос Христо Върбанов-Папата - Борис Маринов, Димитър Николов-Бомбата, Божидар Методиев-Лудия, полицаят Димчо Димов, Цветко Ненов, Петър Стоянов и застреляният на 11 май 2005 г. Ивайло Рангелов-Джинката.

Първият, който нахлува в кухнята на семейство Анчови, бил с маска с прорези за очите. Веско и до ден днешен си спомня, че през тях се виждали гъстите му вежди. На описанието, което Анчов дал на разследващите, отговарял Петър Стоянов. Той нахлул с пистолет в ръка, а зад него бил Цветко Ненов. Мъжете влезли в кухнята след силен удар по вратата. Зад тях ходел Ивайло Рангелов-Джинката, който бил с бейзболна шапка, нахлупена до очите му.

"И тримата бяха изключително агресивни. Крещяха с всичка сила: "Къде са парите?! Дайте парите!" Изглеждаха като мъже, които не се страхуват от нищо", спомня си Анчов.

Първият, който му посяга, е Петър Стоянов. Той го удря по главата с пистолета, който държи в ръката си. От силния удар Анчов се строполява на земята. През това време влизат и останалите четирима мъже, като един от тях 2 пъти ръга с нож в лявото бедро и седалището Веско. Това бил Борис Маринов, за когото по-късно ще стане ясно, че е шофьор на Ицо Папата. След като Анчов е пребит, бруталните бандити го влачат по земята до мазето, където го завързват за стол и започват да му нанасят още силни удари по цялото тяло.

"Удар след удар. Не се замисляха изобщо. Само крещяха за парите и ме удряха", споделя още бащата.

Борис Маринов обаче решава, че този бой не е достатъчен. Той взема един стъклен буркан и удря Веско с всичка сила по главата. В този момент мъжът губи съзнание. След като той вече не е в кондиция, Маринов се качва на горния етаж и заедно с Ивайло Рангелов-Джинката завличат 16-годишната дъщеря в друга стая. Маринов излиза от стаята, а в нея остава само Джинката, който захлупва лицето на момичето със завивка и го изнасилва в продължение на 5 минути.

Веско Анчов все още е в безсъзнание, а бандитите вършеят из къщата, претърсвайки всяка стая. Именно по това време се прибират съпругата Марина и 11-годишната им дъщеря, които са били на пазар. Без да подозират абсолютно нищо, те влизат в антрето, където виждат пред себе си Петър Стоянов, Джинката и Митко Бомбата.

Мъжете изглеждат заплашително и не оставят дори и минута на Марина и дъщеря й да реагират по някакъв начин. Те им заповядват да легнат на пода, а двете веднага го правят, защото са заплашени с пребиване и изнасилване. Минути по-късно Марина е хваната през шията и единият от мъжете я води в спалнята на втория етаж. Там при нея остава само Димчо Димов, който по онова време е действащ полицай.

"Къде са парите, оръжията и наркотиците, казвай веднага?!", пита я той заплашително, като й казва, че ако не му даде тази информация, ще я изнасили.

Жената обаче му отговаря, че вече са намерили парите, но дрога и оръжия нямат в дома си и не знае за какво говори. През това време идва и друг от бандата,
който сваля златния синджир и двата пръстена, които Марина носи. Мъжете претърсват и тази стая, а в гардероба откриват булчински воал, с който завързват Марина. Преди това обаче я карат да се съблече гола до кръста. В този вид те я свалят в котелното, където я заключват и оставят сама.

Ивайло Рангелов-Джинката се гаври и с другата дъщеря на Анчови, която е на 11 години. Той изнасилва и нея в детската стая, но този път на загасена лампа. Полицаят Димчо Димов го прекъсва и включва светлините. Точно в този момент момичето вижда лицето на изнасилвача си. Пред разследващите го описва като мургав мъж, който бил с леко набола брада. Така с вещи на обща стойност 90 150 деноминирани лева седмината мъже си тръгват спокойно от дома на Анчов. Някъде по това време в мазето, където е заключен, той се съвзема и успява да излезе през малко прозорче към улицата. Мъжът притичва до съсед, от който звъни на полицията и разказва за случилото се. Полицията пристига бързо, но бандитите вече са успели да напуснат селото.

Пред "168 часа" съсед на семейството разказа, че извършителите на бруталния обир са видени съвсем спокойно да вървят по улицата, след като са извършили престъплението. "Стана ясно, че били паркирали черния си джип чак на центъра. Когато стигнали до него, се качили и отпрашили, но по улицата вървели бавно. Не се страхували и не бързали", разказва мъж от с. Чепинци, пожелал анонимност.
По думите му съседите на Анчови не са чули викове и писъци и затова не са могли да се притекат на помощ или да извикат полиция навреме.

"Не съм очаквал това да ми се случи - разказва години по-късно Веско. - Нямам врагове, не съм правил на никого лошо. Нямам сметки за уреждане с никого. Извършителите до онзи момент не ги познавах. Нямах никаква идея, че съществуват тези хора."

След станалото животът на фамилия Анчови се променя. Въпреки че те не се преместват да живеят на друго място, нито пък спират да се занимават със семейния бизнес, стават много по-внимателни и бдителни.

"Станахме по-предпазливи, защото така ни се наложи - споделя Веско. - Вече заключваме всички врати, а къщата сме я обезопасили по различни начини. Нямаме звънец, защото, който има нужда от нас, може да звънне по телефона и да ни каже, че ще идва на гости."

Според Анчов е имало как случилото се да бъде предотвратено. Той самият разбрал, че една част от бандата е била с предишни криминални прояви, но въпреки това не били в затвора.

"Запознах се и с други потърпевши - разказва Анчов. - Мога да ви кажа, че тези хора са много по-нагли от бандата на Наглите, които отвличаха за пари. По-жестоки са от тях. Не сме единствените, които са пострадали. Въпросът е защо, след като са задържани многократно за какви ли не престъпления, пак обикалят на свобода."
Това, което Веско иска и до днес, е справедливост. По думите му такава все още не е получил.

Какво се е случило с делото срещу извършителите и колко от тях са в затвора четете в печатното издание на "168 часа".