Коя ли ще избере Тръмп?

Отдавна не е имало нов военен конфликт и явно му идва времето. Къде обаче ще избере да удари Тръмп?
Вярно е, че той дойде на власт като миролюбец, но вече му се налага да накаже поредната лоша държава, за да излезе от сянката на импийчмънта. Най-очевидните възможности са три – Северна Корея, Сирия на Асад и новата държава Малорусия, която тези дни бе провъзгласена в Донецк. (Що им трябваше точно сега да дразнят лъва?)

От трите най-любимата на Тръмп цел е Северна Корея, която взе да експериментира с междуконтинентални ракети. Твърди се, че вече можела да нанесе ядрен удар по Хаваите, а след 5-10 години вероятно ще стига и до Лос Анджелис, после Чикаго, Ню Йорк и така нататък, никой американец няма да може да спи спокойно. Американските военни отдавна имат
планове за
“хирургически
удар”
срещу севернокорейската ядрена програма, но в отговор великият лидер Ким Чен Ун обещава да изтрие Сеул от лицето на земята. Близо половината население на Южна Корея живее в рамките на 50 мили от демилитаризираната зона, изцяло в обсега на севернокорейските далекобойни оръдия и конвенционални ракети. Повечето от тези оръжия са скрити в пещери или постоянно се движат и не могат да бъдат премахнати с един удар. Освен с 12 ядрени заряда (според американското разузнаване) Северна Корея разполага и с огромен химически и биологически арсенал.

Минусите са много, а няма какво да се придобие. Един хирургически удар може да унищожи ядрения арсенал, но Ким Трети остава на власт. Смяната на режима в Северна Корея изисква мащабна война, много жертви и неизвестен резултат. Не си струва.
Втора възможност пред Тръмп е да се намеси по-категорично на страната на Украйна в конфликта с отцепилите се територии. До този момент неговата политика е точно обратната – спира помощта за Киев. Значи трябва да направи завой от 180 градуса и да поеме издръжката на Украйна поне за 10 години напред. Лошото е, че ако иска да впечатли своето разбунено общество, едната подкрепа не му стига. Нужна му е ярка, бърза и вдъхновяваща победа на американското оръжие. Но за целта трябва да вкара в Украйна огромен окупационен контингент и да претовари и без това дефицитния бюджет. Освен това ще рискува сериозен конвенционален конфликт с Русия, който може и да не спечели. Просто не си струва.
Остава третата опция – мощен удар по Сирия на Асад.

Ако
американското
знаме се развее
в центъра на
Дамаск,
това ще затвори устата на вътрешните душмани поне за половин година и ще даде на Тръмп възможност да поразчисти противниците си във ФБР и ЦРУ. Вероятно ще може и да се отърве и от специалния прокурор Робърт Мюлър, който с подозрително усърдие разследва връзките му с Кремъл и по всичко личи, че има за цел да го вкара в затвора.

Тази трета възможност има най-малко минуси и най-много плюсове. Първо, защото сега Асад е лесна плячка – армията му едва ли може да окаже сериозна съпротива. Ако в Дамаск стъпи сериозен американски контингент, Русия ще бъде принудена да си прибере авиацията. Тя просто няма да има какво повече да прави там, освен да си докара белята. Рискове има, но те са дребни и приемливи. Затова пък призът е огромен - САЩ ще получат главната роля в подялбата на Сирия. Всички други ще бъдат принудени да проявят скромност.

Който превземе западна Сирия, той ще има монопол над огромните неразработени нефтени и газови находища в средиземноморския шелф. Той ще има контрол и върху проектираните стратегически газопроводи заради които започна войната. Твърди се, че зад Тръмп стои нефтеният бизнес и неслучайно държавният му секретар Рекс Тилърсън е бившият шеф на “Ексон”. Може ли “Ексон” да остане безразличен към сирийския шелф и газопроводите? Абсурд.

Каквото и да е шушукал Тръмп на Путин по време на двете им срещи в Хамбург, вече му се налага да направи обратното. За да го накаже за хамбургските му волности, онзи ден американският Сенат удари Русия с нови и още по-тежки санкции, но най-обидното е, че я сложи в една компания с най-злостните световни хулигани - Северна Корея и Иран. Никога досега Русия не е слагана в един кюп със Северна Корея.

И най-лошото е, че в Сената законопроектът бе приет с 98 гласа от общо 100. Това показва,
че републиканската
партия изцяло се е
опълчила срещу своя
президент
на тема Русия.

Недоверието към Тръмп я е обединило с лютите врагове, демократите. Във вторник подобен законопроект ще се гледа и в Камарата на представителите и резултатът ще е пак същият.

Съюзът на републиканци и демократи срещу Тръмп означава, че ако той наложи вето, то вероятно ще бъде отхвърлено с квалифицирано мнозинство. Новият закон ще отнеме правото на Тръмп да се пазари еднолично за отмяната на санкциите и той вече няма да може да прави никакви сделки с Путин. Всякакви срещи между двамата лидери ще бъдат безсмислени. Нито Тръмп ще може нещо да обещае в замяна на някакви отстъпки, нито Путин ще има основание да му вярва.

Лишен от външнополитическите си пълномощия, Тръмп е застрашен отвсякъде у дома. Твърде много пробойни се отвориха напоследък. От една страна, имаме срещата на сина му, Доналд Тръмп-джуниър, с руската адвокатка Веселницкая, която трябвало да му даде компромат срещу Хилъри по време на избирателната кампания. Това според противниците му доказвало, че екипът на Тръмп бил съучастник в руската манипулация над американските избори. От друга, зет му Кушнър също имал доста съмнителни срещи с руснаци. Освен това някакви бизнесмени от Катар отказали да вложат 500 милиона долара в някакъв проект на Пето авеню в Ню Йорк и докарали фамилията на Кушнър до ръба на фалита. Това обяснявало защо сега Тръмп насърчи Саудитска Арабия да наложи пълно ембарго на Катар.

Скандалните разкрития са толкова много, че за да бъдат описани, са нужни поне 10 тома. И докато човек завърши първия, Тръмп ще даде материал за още 10. Представям си колко холивудски филма ще се направят по тези сюжети. И въпреки че на дъното на всеки скандал досега не е открито нищо конкретно и съществено, положението стана неудържимо. Вече

има толкова много
дим, че не може да
няма огън

На това отгоре повечето вътрешнополитически обещания на Тръмп се оказаха неизпълними. Конгресът едва ли ще отпусне бюджет за ограда по границата с Мексико. Републиканците не успяха да отменят и заменят и закона за достъпното здравеопазване, известен като “Обамакеър”. Обещаните данъчни промени също изглеждат написани върху ланския сняг. Изправен пред лицето на пълния провал, предаден от своите на раз - терзанието на чуждите, Тръмп има само един останал коз – войната и окупацията на Сирия. Това е моята скромна хипотеза.

Защо му трябваше на Путин да го избира президент? Много по-лесно щеше да се разбере с Хилари.

Коментарът е публикуван в "24 часа"