Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

"Ледникът на страшния съд" ще потопи планетата: Повишаване на нивото на океаните с над 3 метра и глобална катастрофа грози Земята при ново срутване на лед в Антарктика

 

Някъде между 10 и 12 юли тази година огромно парче плаващ лед се отцепи от Антарктика. Един от ледените шелфове на най-южния континент, известен като Ларсен С, се отдели земята и започна да се насочва на север. Така Ларсен С се превърна в един от най-големите айсберги в писаната история с площ от над 5800 кв. км. Според учените, наблюдаващи събитието, леденият къс е с ширина около 175 км и дължина 50 км.

За сравнение, територията на айсберга е малко по-малка от тази на Област Пловдив и е около 4 пъти по-голяма от площта на Лондон. Той съдържа толкова много вода, че топенето му би повишило нивото на целия Световен океан с около 3 метра. Събитието беше широко отразено от медиите по света, които побързаха да го обявят за пореден предвестник на неминуемия климатичен апокалипсис. Отцепването дойде точно в момента, в който дебатът за промените в климата е особено актуална и болна тема в светлината на намерението на САЩ да напуснат Парижкото споразумение. Учените обаче реагираха на случката доста по-умерено и побързаха да успокоят обществеността. Макар и размерът на Ларсен С да е внушителен, за мащаба на Антарктика подобен айсберг е еквивалентът на отчупен нокът.

Самото отделяне също не е било изненадващо - пукнатината в леда на този антарктически шелф е видима от десетилетия. Размерите й се уголемиха главоломно през последната година и беше въпрос на дни да отплува на север. В същото време парчето лед вече е плавало във водата. Затова и въпреки колосалния размер на айсберга, стапянето не би се отразило на нивото на водата по света. Всъщност големите полярни изследователи не реагираха с тревога заради огромния мащаб на случилото се, а по-скоро заради скоростта, с която Ларсен С се отцепи от континента. Учените побързаха да уверят – случилото се е сериозен предвестник на наближаваща глобална катастрофа.

“Водата ще дойде”, пише в обширния материал “Ледникът на страшния съд” журналистът от “Ролинг стоун” Джеф Гуудел. Според статията подобни аномалии като отцепването на Ларсен С до няколко години ще причинят грандиозен катаклизъм. Според обширния труд отцепването на айсберга е прелюдия към много по-сериозни проблеми, които предстоят на Земята. Големият срив може да дойде от глетчер на име Туейтс, който се намира в Западна Антарктика. Той е толкова отдалечен, че не повече от 28 души някога са стъпвали на повърхността му.

В същото време държи в ледовете си съдбата на милиарди. Ако случилото се с Ларсен С се повтори и в този регион на Антарктика, животът на тези, които се намират на хиляди километри от него, може да се промени драматично:

“Ако скоро станем свидетели на глобална катастрофа, то тя най-вероятно ще започне в Западна Антарктика при отдалечения ледник Туейтс - заявява известният геолог Ричард Али пред “Ролинг стоун”. - Представете си, как парче лед с големината на Ларсен С се отделя от брега на южния континент под този ледник. Тогава ледовете, които се издигат на над 2000 метра надморска височина над бреговата линия на Антарктика, ще изгубят естествения си буфер, който им пречи да се сринат в морето. Ледът ще бъде подкопан от нахлулата под него по-топла вода и това ще увеличи скоростта, с която ледникът се движи надолу.

Представете си, че парче лед с големината на щата Пенсилвания потъне в океана. Няма да е приятно, уверявам ви.”

Според учените сриването на ледника Туейтс може да направи на крайбрежните зони из целия свят това, което ураганът Санди стори на Ню Йорк преди няколко години. Само че в този случай водата няма да се отдръпне след няколко часа.

Нивото на световния океан ще се покачи средно с над 3 метра Това ще остави огромни части от Северна Америка, Азия и Европа под вода. Маями ще изчезне, Холандия също, а водата би стигнала само на няколко метра от входа на Белия дом. Манхатън ще стане проходим само с лодка, а почти милиард по крайбрежието на Индия и Бангладеш ще трябва да си намерят нов дом на сушата. Лондон, Джакарта, Банкок, Лагос ще са под вода. Делтата на Нил ще бъде част от морето. Подобен сценарий най-вероятно няма да се случи за няколко часа и без предупреждение. Процесът би отнел няколко години, в най-лошия случай - месеци. Или поне така смятат учените. На фона на геоложката история на Земята обаче това са като секунди, които ще внесат драматични промени в облика на света, който познаваме.

Доскоро изследователите не се притесняваха сериозно за Антарктика. Все пак южният континент е най-студеното място на Земята.

Студените течения, ограждащи континента, не позволяваха температурата на океана там да се повиши драстично Погледите бяха насочени предимно към Северния полюс, където картинката изглеждаше доста по-притеснителна. В Антартика лято след лято се наблюдава все по-голямо отстъпване на ледовете и промяна на бреговата ивица. Отцепването на Ларсен С обаче напомни на учените, че на юг зрее проблем, който може да е много по-сериозен: “Промени в сезонните ветрове и океанските течения вкараха по-топла вода под крайбрежните ледници на Антарктика.

Отцепването на ледове от шелфа позволява на тази по-топла вода да достигне до континенталните ледове. А там и половин градус промяна ще направи огромна разлика.” сподели пред “Ролинг стоун” геологът Али. Учените вече знаят как най-бързо и болезнено ще ни удари глобалното затопляне. Проблемът е, че никой не знае отговора на най-важния въпрос - колко време имаме? Колко е стабилен ледът на Антарктика в момента? Доколко намаляването на емисиите на въглероден диоксид ще ограничи събитията?

“Големите ледове се топят бавно, това е истина. В същото време обаче те са много тежки. Това значи, че много бързо могат да се пропукат. Това може да значи години, може да значи десетилетия, но може да значи и месеци, докато огромен ледник като Туейтс се срути под собствения си натиск в океана. В момента подобни неща се наблюдават в Арктика. Това за съжаление не е научна фантастика. Вече сме запалили фитила”, допълва опасенията си Ричард Али.

Най-черноглед по отношение на проблема е геологът от Охайо Джон Мърсър. Той е един от първите изследователи, които още от 70-те предупреждават света, че предстои глобална катастрофа, започваща от Западна Антарктика. Тогава той пише точно за това, което в момента се случва - климатичните промени ще доведат до сривове на ледници в Северния океан, което от своя страна ще повиши глобалното ниво на водата с поне 4 метра. В труда си отпреди 5 десетилетия той предвижда, че ако не се намали изразходването на изкопаеми горива, този катаклизъм може да се очаква до 50 години.

Това е сега. От 70-те досега, с подобряването на сателитните технологии, учените имат доста по-добър достъп до снимки, чрез които да анализират случващото се в Антарктика. Повечето такива сателитни изображения недвусмислено подкрепят черните прогнози на геолога Мърсър. Симулациите на различни учени из целия свят доказват, че при ледника Туейтс вече текат процеси по дестабилизация на ледената шапка. А веднъж ледникът тръгне ли към океана, процесът ще се забърза от огромната му тежест. За учени като Мърсър и Али дори и холивудските сценарии вече не изглеждат невероятни: “Не ме мислете за луд, наистина смятам, че е напълно възможно ледени късове, високи по над миля, изведнъж да се сринат в океана. Знам, че и най-налудничавият филмов режисьор би бил скептичен за подобен сценарии. Но повярвайте ми - случва се!”, споделя опасенията си Ричард Али.

Има и сценарий с по-добър край или по-скоро със забавяне на лошия край: “Тъй като ледникът е разположен в широка долина, неговият път надолу може лесно да бъде блокиран от вече срутил се лед под него. Възможно е Туейтс сам да спре сриването си. Ще имаме ли този късмет обаче?", допълва Али. Геолозите са категорични за едно: всяко общество, изправено пред подобна внезапна и драматична катастрофа, би трябвало да преосмисли начина си на живот неминуемо.

Вместо това президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви напускането на Парижкото споразумение, за да може Америка да използва повече въглища. Китай, Русия и Индия са далеч от изпълнението на обещанията си в борбата с климата. Има и светлина в тунела - преди седмица президентът на Франция Емануел Макрон обяви, че до 2040 г. в страната му вече няма да се карат коли, които вървят на гориво. Така или иначе, изправени сме на прага на историята пред събития, на които досега човечеството не е ставало свидетел. Според редица учени вече е късно – вече не можем да спрем топенето на леда. Нямаме и план за действие или поне идея какво можем да направим. Ясно е само едно – сриването на ледника Туейтс в Западна Антарктика най-вероятно вече е започнало. Това поставя собствениците на огромни имения на брега на океана край Маями и бедните бангладешки крайбрежни фермери на равни нога - изцяло зависими от огромно парче лед, намиращо се на хиляди километри на юг от тях. 

Коментара ()

Вашият коментар