Медуза, която в зряла възраст достига едва половин сантиметър, вероятно крие ключа към вечния живот. Карибските води се свързват с нейния произход, но големите кораби отдавна са разпространили дребните мекотели из много райони по света.

Туритопсис нутрикула лесно пътешества с круизните и товарните морски съдове. Медузите от този вид започват живота си като невзрачни полипи, подобно на коралите и морските анемонии, прилепнали към дъното. После те се развиват до стадий на медузи с дълги пипала и започват да се носят свободно из океаните.

Точно тук идва чудото. В периода, когато животът в тях премине към фаза на угасване или в случай на сериозно нараняване, настъпват странни промени. Не се знае точно как, но е установено, че клетките на медузата започват да се променят. Те се връщат към предишния стадий от нейното развитие.

Туритопсис нутрикула започва да защитава научното си название - безсмъртна. Безполовият мешест организъм се подмладява до такава степен, че забравя за зрелия си период и отново се превръща в някогашния полип. Той се захваща за дъното и чака удобен момент и подходящи условия, за да се развие пак до стадий на свободна медуза.

Учените не престават да изучават този процес в търсене на формулата за безсмъртие. Колкото и висши същества да са хората, разчитането на човешкия геном през 2003-та показа, че той не е много по-сложен от тези на мухите, земните червеи или медузите.

Мнозина смятат, че тайната, която природата е вградила в миниатюрната туритопсис нутрикула, си струва вниманието и проучванията. Те упорито изследват модифицирането на клетката й и в двете посоки - развиване до зрялост и обратно до най-примитивния стадий.

Усилията на учените са фокусирани не върху възможността възрастен човек отново да се превърне в бебе, а върху начина, по който процесът на стареене да бъде блокиран в една фаза.