30 години след „възродителния процес” се сблъсквам отново с него в малко китно курортно българско градче. „Българското ми име е Наско, а турското Ахат,” ми казва възрастен търговец на улична сергия. Аз му казвам: „Имаш такова хубаво турско име, защо не се представяш само с него?” Той присвива преценяващо очи и започва да ми говори нещо на турски. Аз го питам защо ми говори на турски?

„Че ти нали си туркиня?”

„Защо да съм туркиня?”

„Ами защото само една истинска туркиня може да говори така!”

Аз казвам, че не съм туркиня. Човекът ме гледа с недоумение. После само казва – „Ами тогава шапка ти свалям!" И ми подари гривна.

Останах в огромно недоумение, че такова нещо ми се случва през 2017 година.

*Татяна Кристи във фейсбук