Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Родното меринджейство се е нагълтало с купешки думи като мисирка с коприва

Родното меринджейство се е нагълтало с купешки думи като мисирка с коприва.

Пием кафе с един приятел, той малко гледа като борсук, ама иначе е веселяк, само така изглежда. И идва трети познат, вика айде с мен да минем покрай една фирма, после отиваме заедно да ядем. Викам айде, той вика само едни чинии трябва да ми дадат и тръгваме.

И отиваме в тая фирма, ония викат искате ли г-н Кошлуков да ви презентираме нашия онлайн продукт за корпоративни ивенти с подсигурен криейтив за брандиране и петстепенно меню от гурме шефове? Викам искам, един път се живее, ама може ли на английски да обясните за тия кьорсофри, дето ги правите, че господинът с мен не говори български, а той е по банкетите. А оня борсук мълчи, нали си е темерут, та тия се връзват. Той английски не знае, ама може да вика йе, йе и окей, толкова се оправя.

И тия почват, велика история, те на български бяха по-добре с английския, както и да е, те казват нещо на своя английски, аз му превеждам на борсука на нормален английски. Той бързо вдяна и почна: ония говорят, той се пули и прави измъчени физиономии, аз му говоря, той вика с най-дебелашкия циркаджийски акцент Йее! Оукеуй, мистър, сър!

Ми жега е, къде да ходиш в тая жега, а ония с климатик и палячовци, поне беше забавно. Към петата минута се усетиха, а пък и темерутът взе много да кашля, та се виждаше вече, че ще се пръсне от смях и пропадна веселбата. И си тръгнахме.

*Емил Кошлуков във фейсбук

Коментара ()

Вашият коментар