Странна е тази обсесия на БСП към Седмокрилия

Долу ръцете от Волгин! Какво като нарекъл във фейса “легитимно” запалването на крана, който бе се заел да демонтира Седмокрилия пред НДК? Бога ли е разпнал? Защо да се дава на прокуратурата? Ако прокуратурата тръгне да си търси жертвите из фейсбук, Марк Цукърбърг ще вземе на мушката Цацаров и тогава съдебната реформа наистина ще се случи. Това ли искате?

Щом Волгин одобрява насилието към крана и чупенето на витрини в Хамбург, това е необходимата постмодерна артистична експресия, която разчупва шаблона на лицемерието и скуката. А призивите да бъде обесен могат само да му вдигнат рейтинга. За къде е радиото без него? Волгин е последният аргумент, че БНР не е съвсем държавно радио, не е 100 на сто рупор на властта, а донякъде е и “обществено” радио. Изгонете го и съвсем ще кристализирате.

Ако Волгин трябва да бъде даден на прокуратурата, какво да правим с Мадона?

Тя пък се изцепи да призове към взривяване на Белия дом на женския митинг след коронясването на Тръмп. Само преди 2 седмици Джони Деп зададе на своята публика многозначителния въпрос: “Кога за последен път актьор извърши покушение над президент?”, правейки аналогия с убийството на Линкълн. За по-младите пояснявам, че Линкълн не е само автомобил от гаража на патриаршията, а и древен американски президент. Убит е от актьор.

Чудесният актьор Мики Рурк се закани да пребие Тръмп с бейзболна бухалка, рапърът Снууп Дог застреля в клипа си някакъв палячо с оранжева прическа, Чарли Шийн призовава Бог да си го прибере, а комичната актриса и водеща Кейти Грифин показа нещо като кървящата отрязана глава на своя държавен глава. И нито един от тях още не е с белезници.

Това е постмодерната поза, в която насилието е легитимно и политически коректно. Я вижте филмите на Куентин Тарантино. Ако същото се случваше през 50-те и 60-те години, властите сигурно щяха да затворят целия Холивуд и да скрият всички режисьори и сценаристи в Гуантанамо. Днешната епоха одобрява насилието. Насилието е добро и легитимно.

Или да вземем литературата. Кой е най-четеният съвременен писател? Лий Чайлд. Неговият герой Джак Рийчър е голям добряк. Обикновено убива някого още на десетата страница, а до края на книгата убитите са поне 50, повечето с особена жестокост и наслада. Народът гълта книжките за делата на този геноциден симпатяга като топъл хляб. За по-младите, които не са виждали топъл хляб, това ще рече, че много го обичат, както например ромите обичат Азис. Друг един постмодерен герой.

Какво впрочем е отношението на БСП към Азис? Защо няма ясна партийна позиция? За Седмокрилия има, а за Азис, който владее душите на нейния младежки електорат – няма. Един ляв автор от елита на БСП сравни Фандъкова с Херострат, който подпалил Храма на Артемида и забравил да го изгаси. Оставил го да изгори като крана.

Останал съм с погрешното впечатление, че БСП се стреми към властта. Ако наистина се стреми, защо първо не поръча социологическо проучване за Седмокрилия сред софиянците? Тогава ще види, че положението е като с референдума, тя на едната страна, народът – на другата. После изборите не били честни…

Дори аз, който според любимите ми душмани фанатично левея, не мога да харесам “1300 години България” нито в този му вид, нито в оригиналния. Аз добре си спомням какво беше това паметно място с плочите. Сега БСП хем се гърчи да се хареса идеологически на патриотичния електорат, хем го отблъсква, когато се стигне до конкретиката. Но същото противоречие е заложено и в Седмокрилия. Той е единственият на планетата чисто националистически паметник, който не се харесва на националистите.

Тези дни прочетох, че и Тодор Живков никак не го харесвал, даже избягвал да минава оттам. Значи противоречието е било и вътре в Първото семейство. Бащата против, дъщерята – за. А бившите любимци на Людмила държат на паметника, защото онова време бе най-ласкаво към тях. Когато тя си отиде от този свят, в кабинетите насядаха най-ретроградните червени догматици и изритаха навън творците, защото били изневерили на соцреализма. Свърши епохата на Лилов, започна епохата на Балев – драма голяма, но кой ти помни?

Напоследък БСП се набутва с всички сили в странни и несвойствени каузи, а в същото време не забелязва собствените си ужким леви каузи. Тя все дава ляв мигач и прави десен завой, няма спасение. Хвърлила се е например заедно с президента Радев да спасява изтребителите “Грипен”. Не казвам, че са лоши, сигурно са превъзходни. Но за простия или пенсиониран народ, който би пуснал бюлетина за БСП, спорът е за парите от комисионата. Прав не прав, народът така смята. Ако БСП имаше шанс да прибере парите, може би щеше да си струва. Но тъй като това е технически невъзможно, народът ще си рече: “Ейййй, тия адски са огладнели!”

Гледам, че Нинова е много активна, когато трябва да се забие клин между Лиляна Павлова и Румяна Бъчварова или Борисов и Цветанов и други дворцови интриги. Вероятно това е част от борбата. Обаче някак си не се включва гласовито в битката за минимална работна заплата, за озаптяването на съдебните изпълнители, за трудовото законодателство и така нататък. Не че е против, но някак си не е водещата сила на истинските леви каузи.

Новата лява партия според мен се нарича Мая Манолова. Няма народна или обществена кауза, в която първата жена омбудсман да не се включи активно и енергично, често довеждайки нещата до край. Другите говорят, тя върши. Оригиналното при Манолова е, че щом се деполитизира, веднага се еманципира от червената бюрокрация. “В момента слушам смешен плач от партийните централи какъв апокалипсис ни чака, ако въведем мажоритарния вот на два тура - каза тя през декември. Ръководствата на партиите бранят статуквото, бранят и парите си, защото не намалиха и с един лев субсидията си.”

Засега не съм забелязал омбудсманката да се е хвърлила да спасява Седмокрилия. Може би го харесва, но щом няма жалби от народа, значи не е народна кауза. А щом не е народна, значи не е лява.

Вече е време да търсим обществената хармония. Затова бих предложил паметникът да отстъпи на войнишките плочи, но пак да се вдигне някъде наблизо, например до “Фритьоф Нансен”. До него трябва да се постави и обгореният кран, защото той е символ на епохата. Както подсказа във фейса един приятел архитект, отгоре може да се захлупят с прозрачна пирамида, подобна на онази призма пред Лувъра. Това се нарича “инсталация”. На табелата отпред нека пише “1300+36 години България. Валентин Старчев и Неизвестен автор”. Ако искаме да зарадваме големия скулптор Старчев, паметникът може да се реставрира в оригиналния му вид. Ако пък искаме да символизира последните 36 години България, не трябва да се пипа.