“Ислямска държава” вече е преместила голяма част от ръководството си, медиите, химическото оръжие и групите за нападения в чужбина на юг от град Маядин в провинция Дейр аз Зор.

Бойци на групировката са потвърдили смъртта на “халифа” Ал Багдади.

Мосул е освободен, а лидерът на “Ислямска държава” е мъртъв. Преди 2 г. Абу Бакр ал Багдади, за чиято смърт потвърди тв "Ас Сумария", обяви “новия халифат” от джамията “Ал Нури” в Мосул. Преди дни премиерът на Ирак Хайдер ал Абади съобщи за освобождението на града и поздрави иракските военни с победата по информация на Би Би Cи.

Преди това иракската държавна телевизия информира, че военнослужещите от специалното антитерористично поздразделение на вътрешното министерство на Ирак са издигнали националното знаме над Стария град на Мосул, който гледа към р.Тигър.

Войските и съюзниците им от опълченията са на прага, за да се преборят с последните огнища на съпротива на ИДИЛ. На 9 юли телевизия “Ал Джазира” предаде, че много от бойците се хвърлят в реката, за да не попаднат в плен. Над града се издига черен дим и от време на време се чува грохотът на бомбардировките. По улиците се търкалят разлагащи се тела. При освобождението на района Ал Фарук в Стария град в края на юни екстремистите взривиха построената преди 800 години джамия “Ал Нури” заедно с минаретата.

Властите призоваха иракчаните, преминали на страната на ИДИЛ, да сложат оръжие и да се предат. Но това е началото на края. “Ислямска държава” – кошмарът на Запада. Мосул и Рака – сирийската столица на джихадистите, бяха превзети от “Ислямска държава”, която по този начин демонстрира, че игнорира границите на държавите Ирак и Сирия, установени през 1916 г. със знаменитото споразумение “Сайкс - Пико”, символичен начин да се засенчи френско-британската колонизация и нейните претенции за налагането на европейската форма на национална държава, отбелязва френският писател и журналист Ерик Земур пред в. “Темпс”.

Според него днес Близкият изток е в ситуация, която напомня тази в Европа през XVII в., когаго религиозните разпри между католици и протестанти прерастват в тотална война. Поражението на ИДИЛ в Мосул и Рака слага край на политическите амбиции на халифа Ал Багдади, но не и на битката на ИДИЛ, нито на кървавите конфликти в региона.

Победителите са твърде много. Западната коалиция и коалицията, сформирана от Иран и Русия, преследват различни цели. През последните дни в опит да регулират кризата Тръмп и Путин сключиха примирие в Сирия, което се спазва. Иран не участва в споразумението за създаване на зона на деескалация в Югозападна Сирия. Има опасения, че Иран заедно със Сирия ще се опита да провали споразумението, което може да засили влиянието на САЩ в тази част на Сирия. Според високопоставен офицер от САЩ, цитиран от в. “Вашингтон таймс”, в този район ще бъде разположена руска полиция.

Не е ясно дали Израел ще се съгласи на присъствието й до неговите граници, както и дали Русия ще възпира експанзията на Иран и неговите съюзници, пише в. “Хаарец”.

В същото време, докато силите на сирийския режим и кюрдските опълчения отиват все по на изток, старши чиновници от Пентагона планират разполагане на предни постове в пустинния регион, за да се предотврати присъствието на Сирия или Иран в него, което би попречило на САЩ.

Да отслабят хватката на ИДИЛ в долината на р. Ефрат, която се простира на изток от Рака и на територията на Ирак. Това е слабо населен район, в който ислямските бойци може да се прегрупират и да продължат да организират терористични операции на Запад. “Такава стратегия де факто вкарва САЩ в сирийската гражданска война и се създава риск от пряка конфронтация с Иран и Русия”, пише в. “Вашингтон пост”.

В Пентагона има противници на тази стратегия. Европейските съюзници и коалицията за борба с ИДИЛ също поставят въпроса дали обучаваните от САЩ за южен сухопътен авангард сирийци ще бъдат достатъчни за успеха на операцията. Председателят на Обединения комитет на началник - щабовете Джоузеф Данфърд даде знак, че победата над “Ислямска държава” в Мосул и Рака не означава край на войната. "Рака и Мосул са тактически цели – казва той. – но това не е край на войната. Ние всички трябва да бъдем готови за дълги бойни действия.

Според Института за изследваните на войната от Рака “Ислямска държава” вече е преместила голяма част от ръководството си, медиите, химическото оръжие и клетки за подготовка на нападения в чужбина на юг от град Маядин в провинции Дейр-аз-Зор.

Ситуацията се усложнява и заради друг голям играч в този район – Анкара. Турция няма да може да се примири със създаването на независим Кюрдистан по въоръжен път. За да спре кюрдите, Ердоган е готов на военна намеса в Сирия. Каква ще бъде позицията на САЩ, съюзник на тези смъртни врагове? За да не си открива няколко фронта едновременно, Ердоган в момента играе с Путин и се отказа да сваля Асад, а Саудитска Арабия не се е отказала от ликвидацията на сирийския диктатор. За Рияд Асад и неговият клан е символ на присъствието на врага Иран в региона.

Писателят Ерик Земур твърди, че Близкият изток днес се намира в условията, които напомнят религиозните разпри между католици и протестанти през XVII в., прераснали в тотална война, в която в крайна сметка вземат участие всички държави, в това число Франция. Тази война продължава 30 години и опустошава Европа, а Германия изгубва една трета от населението си.

“Близкият изток преживява своята 30-годишна война - пише Земур. - Всички следят всички. Тръмп подкрепя Саудитска Арабия, Русия не изпуска от поглед Иран. Израел от страх пред Иран и “Хизбула” за своите граници става най-добрият съюзник на Саудитска Арабия. Тази ситуация е лоша за палестинците. Извън зависимостта от структури основните принципи на исляма остават неизменни. Саудитска Арабия ще продължи да финансира уахабитските джамии по света. Халифатът умира, да живее халифатът!”, пише Земур в “Темпс”.