Непровокираното нападение става в градинката пред Народния театър.

Полицаите в Първо РПУ изземват записи само от две камери, а хулиганите са заснети от десетки други в района.

На 29 април неизвестен мъж удря много жестоко Халед Мурад в градинката пред Народния театър в столицата. 27-годишният българин, роден, отгледан и живял в София, чийто покоен баща е сириец, отказва да подаде жалба и полицията не стартира разследване по случая.

След инцидента обаче младежът започва да страда системно от главоболие, а на 26-ата сутрин от побоя умира внезапно в съня си в леглото у дома. Аутопсията не успява да докаже пряка връзка между неочакваната му смърт и двата фатални удара от 29 април, вследствие на които Халед губи съзнание за няколко минути.

Полицаите от столичното Първо РПУ, които се заемат с разследването след фаталния край на младия мъж, изземват видеозапис само от две камери, които заснемат побойника, въпреки че в този район на София има още десетки други, накачени по фасадите на министерства, банки, хотели и фирми, музеи, президентство.

Днес случаят е прехвърлен вече в столичното Шесто РПУ и по него най-вероятно не се прави абсолютно нищо.

Така биячът остава неразкрит и не е обявен за издирване цели 2 месеца по-късно и най-вероятно ще научи, че е причинил смъртта на човек, от този текст.

В същото време близките и приятелите на Халед се чудят възможно ли е млад човек да бъде пребит безпричинно и жестоко в центъра на София и полицията да не положи достатъчно усилия да идентифицира и залови бияча.

"Днес той се разхожда на свобода и може да убие и други деца - казва майката на младежа Гергана Добрева, докато разказва цялата история около инцидента. - Всичко се е случило вечерта на 29 април. Аз по това време бях в САЩ, където работя и живея, и си бях купила самолетен билет за България, защото реално от 2002 г. нямам пълноценна връзка с Халед.

Не съм била от много години на нито един негов рожден ден. Не сме общували достатъчно. Бях решила този път да остана за по-дълго. Два дни преди полета ми обаче разбрах за инцидента. Халед работеше като барман в заведението в градинката на пресечката на "Ангел Кънчев" и "Солунска".

Късно вечерта след работа тръгнал с приятелите си Георги и Ангел. Пили бира някъде и минават през градинката на Народния театър. Към тях приближават двама едри мъже. И единият от тях, без да каже нищо, удря силно в лицето Халед.

Той е паднал на земята, а Георги и Ангел са се разбягали и двамата мъже са ги подгонили. Единият след малко се върнал, а Халед, вече изправен, му казал: "Ей, какво правите?! Укроти си приятеля!"

В този момент към него се приближил биячът и го ударил още веднъж много силно в лицето. Тогава той паднал и загубил съзнание за няколко минути, а Георги, който се опитвал да бъде наблизо, чул биячът да казва на другия: "Ей, май не беше тоя!" И избягали.

Георги позвънил на телефон 112, а Халед му казал, че му няма нищо, и тръгнал да се връща в заведението, в което работеше. Там се наплискал целият с вода. В това време пристигнали линейка и полицейска патрулка от Първо РПУ. Халед отказал да подаде жалба. Обяснил, че не познава нападателите, и се качил в линейка към "Пирогов".

Там му направили снимка, която установила, че е със счупен нос, но не му направили скенер на главата. Казали му: "Ако започне да ти става студено или повръщаш, ела пак. След като си платиш здравните вноски, ела на 2 май за операция на носа."

В следващите два дни Халед не се чувствал добре и само лежал вкъщи. Аз пристигнах в България в понеделник (1 май) и той ме посрещна на летището. Беше с оток на носа, имаше голяма синина на главата и зад ухото. Настоявах да отидем на преглед в болницата "Свети Иван Рилски", но той отказа. Бил добре.

Аз платих здравните вноски от 1080 лева, които той дължеше, и още същата вечер отидохме в "Пирогов". В 111-и кабинет имаше лицевочелюстен хирург, невролог и медицинска сестра.

Докато му оформяха документите, питах няма ли да му направят скенер на главата, а те отвърнаха: "Госпожо, на момчето му няма нищо. Трябва да се радвате." Приеха го в болницата, на следващия ден го оперираха и на 4 май го изписаха.

И след операцията обаче той продължаваше да има главоболие, изморяваше се много. Накрая го убедих да отиде при личната лекарка, защото се оплака, че напоследък не вижда добре.

На 19 май отиде на преглед при д-р Калайджиев, който му каза, че има силно налягане в очните дъна и даде рецепта за очила. Така че в последните 5 дни от живота си Халед носеше очила.

В един момент започна да му трепери силно лявото око. Надяваше се, че това е от очилата, но аз настоях да направим скенер на главата. Отидохме във Военномедицинска академия. Лекарите го снимаха и казаха, че всичко му е наред. Нямал видими увреждания.

На 24 май - деня преди смъртта му, цял ден всички си бяхме вкъщи- аз, той, баба му, дядо му и приятелката му Клаудия. Двамата с дядо си гледаха мач в кухнята. Играеха "Манчестър Юнайтед" срещу "Аякс" и той беше щастлив, защото "Манчестър" победиха.

Преди да си легне, дойде при мен. Аз на следващия ден следобед трябваше да летя за Щатите и си оправях багажа. Той ми донесе три запалки "Клипър", имаше голяма колекция от тях, и ми ги даде да ги занеса на брат му. Още тогава сякаш ни е дал знак какво ще се случи - на едната запалка с картинка на зарчета и череп кости, има и надпис Game over (край на играта - от анг.). Вечерта преди смъртта му обаче изобщо не го забелязах.

Каза ми, че ще заспи, като си пусне запис на дъжд. Прегърнахме се и той си отиде в стаята. После Клаудия го е заварила вече заспал, свалила му е очилата и си е легнала до него.

На следващата сутрин аз се събудих в 8,25 ч. И изведнъж в 8,37 ч, помня го точно, защото часовникът на стената спря в момента на смъртта му, чух в неговата стая нещо странно между стон и въздишка. Тъкмо се чудех какво може да е това, когато след 20 секунди при мен влетя Клаудия:

"Гери! Моля те! Ела бързо! Халед не се събужда!" Беше на леглото, с лице към стената. Преобърнах го и още не беше толкова страшно. Тялото му все още беше топло и подвижно. Беше като жив. Но устните му и ноктите започнаха много бързо да посиняват. Опитвах се да му направя изкуствено дишане и сърдечен масаж. Но той не реагираше.

Тогава извикахме линейка. Аз се обадих и на моя приятелка, която също работи в "Бърза помощ", но живее в съседния вход. Те горе-долу заедно влязоха у нас. Дядо му в същото време стоеше в кухнята, видя всички хора, които влизат, а изобщо не знаеше какво се случва в този момент с Халед.

Лекарката и моята приятелка се надвесиха над него и аз много се надявах, че ще събудят сърцето му. Тогава обаче моята приятелка Венета се обърна към мен: "Гери, трябва да си много силна."

В този момент ми дойде цикъла. Кръвта потече по краката ми и разбрах, че Халед е мъртъв. Така на 25 май, вместо аз да изляза с такси към летището, синът ми излезе с катафалката към Съдебна медицина. Още преди да го изнесат обаче, докато още тялото му беше у дома, майка ми от шока получи инсулт. За смъртта му започна разследване в Шесто РПУ. На 26 май излезе и резултатът от аутопсията - "остра сърдечна и дихателна недостатъчност. Мозъчен и белодробен оток", но като причина за смъртта беше отбелязано "неизвестна".

Говорих два пъти с лекарката, извършила аутопсията. Каза ми, че може да е имал вроден аневризъм или да е изкарал някаква остра вирусна инфекция. Тя ми каза, че няма никакви следи от наркотици или алкохол.

Питах я не е ли причината за смъртта му в мозъка заради побоя, а тя ми отговори: "Не, госпожо. Нищо нямаше там. Нищо не се виждаше." Склонна съм да й вярвам, макар че може и да не са му отваряли главата.

На 15 юни отидох в Първо РПУ да подам жалба. Четири дни по-късно подадох жалба и в Районната прокуратура. В Първо РПУ по случая работеше Димитров, който ми обясни, че това вече е работа на Шесто РПУ, но той ще направи проверката от съжаление към мен.

След известно време в Първо РПУ ми показаха запис от охранителна камера, на който се вижда група от 5-има мъже във фаталната вечер, застанали до фонтаните пред театъра. Единият постоянно размахваше във въздуха юмруци.

Изведнъж двама от групата бързо се отделиха от другите и хукнаха по алеята към БНБ. Това са мъжете, нападнали Халед.

На видеото се виждаха обаче само силуети. Питах не могат ли да изкарат записи и от други камери. Но те се оплакаха, че било много трудно. Работели и по друг случай. На същото място мъж си загубил много скъп часовник за 20 хиляди лева и опитвали да установят кой го е вдигнал от земята.

Междувременно бях и при полицайка в Шесто РПУ - Светла Петрова, която разбра от мен, че 26 дни преди смъртта на Халед той е бил пребит пред Народния театър. Тя обаче не знаеше кое РПУ отговаря за този район. Може би е нормално. Тогава аз открих през гугъл, че е Първо РПУ. Така или иначе, на 24 юни Първо РПУ прехвърли случая на Шесто, но аз мисля, че те не правят абсолютно нищо. Затова вчера подадох жалба и до главния секретар на МВР и ще отида на полицейския протест да ги питам защо искат увеличение на заплатите?

С какво са го заслужили? Как може някой да бъде пребит пред Народния театър, да умре по-късно и никой да не търси бияча? Как може полицията да не намери запис с лицата им, да ги даде на вестниците и на телевизиите и да започнат да ги търсят.

Нашите познати в Сирия не могат да повярват, че синът ми Мурад е убит в България, където няма война, няма престрелки и бомбардировки.

Спокойна съм поне, че той умря до приятелката си, в дома си. Беше християнин. Роди се на Благовещение и си отиде на Възнесение. Искаше да стане режисьор. Преди смъртта си четеше биографиите на Тарантино и Костурица.

Казал е на приятелката си Клаудия, че иска да бъде кремиран, но не ни позволиха. Заради разследването, по което всъщност не си мръднаха пръста..."

Какво споделиха приятелите му пред "168 часа" четете в хартиеното издание.