Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Страшният бандит Слави Червенков-Марморана предаден от тъща си

C НАСОЧЕН към дървения долап револвер старши стражарят Рангел Бахчовански бавно пристъпва сред развалините на току-що взривената къща.

Зад него се промъкват още няколко полицаи. Стражарят дава знак на другарите си и рязко отваря вратата на долапа.

Отвътре изскача избягалият от затвора прочут анархист и касоразбивач Слави Червенков-Марморана и открива огън срещу полицаите.

Годината е 1932. Страшният бандит е предаден от тъща си.

Преди да се стигне до стрелбата, полицията

дълго е издирвала Марморана

за дръзки обири, грабежи и атентати. След полицейска акция е заловен през 1930 година и осъден на доживотен затвор. Следва едно от най-странните бягства в историята.

Марморан изтърпява наказанието си в Пловдивския затвор при първоначален строг режим. Бандитът замисля план, който реализира с търпение и усет.

Като начало Марморана си създава образа на примерен затворник. Не нарушава с нищо разпоредбите, работи съвестно, държи се учтиво с надзирателите, утвърждава се като неформален лидер, често говори за християнска нравственост, превъзпитание и дълг към обществото. По този начин Марморан спечелва доверието на затворническите власти, които започват да му имат доверие.

Следващият ход е внезапното разболяване на бандита. За целта е необходимо да се ходи на доктор извън затвора. Затворническите власти не се поколебават и пускат примерния Марморан. Той се отплаща, като не създава никакви проблеми. След всяко завръщане от такива разходки доверието към него расте. Малко остава да започнат

да го пускат сам

Охранителите в затвора са млади и неопитни. Повечето са католици. Марморан също е католик и използва този факт, за да ги благоразположи допълнително към себе си.

През един февруарски ден на 1932 г. престъпникът е пуснат на зъболекар с един невъоръжен ключар. На връщане, минавайки през чаршията, затворникът изчезва. Ключарят изпада в паника. Започва да блъска насъбралата се тълпа, търсейки Марморана, но от него няма и следа. За голяма изненада след няколко минути престъпникът сам намира разсеяния охранител и дори си позволява да го смъмри за нарушената му бдителност. С тази постъпка анархистът бетонира у началниците впечатлението, че е високоотговорен затворник. Някои негови съкилийници дори го обявяват за будала , че не е избягал, но това също е част от плана за заблуда на противника.

Идва време за финала

Жената на Марморана подава молба за развод. "Примерният" затворник отива при директора на пандиза и го моли да го пусне, за да убеди жена си да не се развежда. Директорът откликва на молбата, убеден, че и този път няма да бъде подведен. На 5 март 1932 г. Марморана излиза отново без стражар, а само с невъоръжен ключар, същия, който го води на зъболекар. Към 10 часа двамата пристигат в дома на затворника, но

жена му я няма

"Домакинът" приготвя кафе и заедно със своя пазач сядат на канапето да чакат отчаяната съпруга. След което обявява, че отива до тоалетната и оставя тъмничаря да сърба кафе и пуши цигари. След половин час ключарят се притеснява да не би затворникът да е припаднал в тоалетната. Отива да провери и намира само широкоотворения прозорец.

Ужасен, тъмничарят се връща в затвора и уведомява директора. Първоначално той не иска да повярва в бягството на най-примерния си затворник.

Управата напразно се надява, че избягалият сам ще се върне, както е направил миналия път. Едва към четири часа полицията е уведомена за бягството. Напразно. Беглецът е имал достатъчно време, както е предполагал, и е успял да изчезне безследно.

Нещастният ключар тутакси е уволнен. Марморан е обявен за общонационално издирване. Снимката му е публикувана във вестниците. Директорът на полицията Преславски активизира пловдивската полиция, предполагайки, че Марморана, който е роден в града, ще се укрие там, използвайки гъстата си мрежа от ятаци. Директорът се оказва прав. Впоследствие ще се окаже, че престъпникът не е напускал града.

Полицията в Пловдив взема строги мерки за залавянето на избягалия затворник. Всички съмнителни лица и квартири са поставени под наблюдение. Извършени са арести на анархисти, близки до издирвания. Напразно. Престъпникът е потънал вдън земя.

Както впоследствие се разбира, Марморан търси помощта на лицето, което най-малко може да бъде заподозряно - тъща му, баба Еленка Стоилова. Тя живеела в една неугледна къща на улица "Цариградска". Там Марморан се отбил само да получи първа помощ, малко храна и цивилни дрехи, след което се крил около месец на други места в града и в околностите му.

Връща се при тъща си на 5 април вечерта към 8 часа. Според показанията на бабата късно вечерта около къщата

обикаляли двама души

По едно време Марморан се показва на прозореца, прави им някакъв знак и те се отдалечили. Бандитът предупреждава тъща си да не го издава, защото ще я разстреля. Въпреки заплахата бабата издава зетя. В полицията се получава анонимен сигнал, че избягалият затворник се укрива при тъща си.

Районът веднага е блокиран. Къщата на баба Еленка е обградена от всички страни от полицаи с насочени оръжия. Те приканват тъщата и балдъзата да напуснат постройката. След малко жените излизат. Полицаите призовават Марморан да се предаде. Той отвръща със стрелба. Полицаите отговарят подобаващо. Сцената продължава близо половин час.

Обсаденият затворник произвежда около двадесет единични изстрела със затихваща интензивност. На няколко пъти това заблуждава полицаите, че Марморан е изчерпал своите боеприпаси, и те излизат от укритията си да го атакуват, но анархистът бързо изстудява техния ентусиазъм с нови неочаквани изстрели.

Като разбират, че обсаденият разполага с ресурси за по-продължителна съпротива, служителите на реда решават да действат радикално. В рамките на една минута изсипват върху сградата

8 ръчни бомби

Къщата е почти напълно разрушена. Полицаите изчакват още десетина минути в укритията си, но повече не се чуват изстрели отвътре. Никой не допуска, че Марморан е останал жив след такава бомбардировка.

След като димът се разнася, ченгетата плахо пристъпват през отломките от тухли, керемиди, стъкла и изкъртена мазилка. Пръв в къщата влиза старши стражар Рангел Бахчовански. Той надниква във всички помещения, но не намира Марморан. Опитният полицай се досеща, че е скрит в долапа. Застава встрани от него и след като дава знак на колегите си, внимателно открехва долапа. Марморан стреля три пъти, но не улучва никого. Тогава полицаите отвръщат с масиран огън, който залепва Марморан за задната стена на долапа.

Кой е той

Слави Червенков-Марморана е роден през 1899 година в Пловдив. Типичен представител на фанатизираната лумпен-интелигенция от междувоенния период. Владее няколко езика, има задълбочени философско-исторически познания, но същевременно е надъхан с идеологията на анархизма и склонен към крайности в поведението си.

Автор е на серия от дръзки обири и има няколко висящи дела. През 1919 г. е подведен под отговорност за кражба с взлом.

Следствието по делото зацикля и младежът е пуснат под гаранция. Оттогава се отдава изцяло на анархизма. Повече от десет години води полулегално съществуване. Често си променя името, професията и местожителството.

През размирната есен на 1923 г. участва в няколко крупни акции. Най-големите му постижения са двата обира на мина Плакалница, при които са задигнати общо 1 350 000 лева от касата на мината. Името му е замесено в обира на Софийската окръжна постоянна комисия и в други инциденти от подобен характер.

Коментара ()

Вашият коментар