След “Човек на име Уве” и “Баба праща поздрави и се извинява” Фредрик Бакман се превърна в един от най-обичаните шведски писатели. Всяка негова книга докосва душата, но и насълзява очите. В „Бьорнстад", както и в "Брит-Мари беше тук" Бакман засяга темата колко много значи местният отбор за един малък град насред гората; какво означава спортът за едно семейство; какво означава един-единствен мач за хора, които се борят за оцеляването си. Означава чисто и просто всичко. Това е първата част от поредица книги за едно малко място с големи мечти.

В романа се разказва за безсмъртното приятелство на петнайсетгодишни момичета и за седемнайсетгодишни момчета, които играят хокей и носят цял един град на раменете си, както и за ужасните неща, които правим понякога, за да успеем. Разказва се също за Петер, който се връща у дома след края на кариерата си като професионален хокеист, за да изгради един модерен клуб, и за Мира, която жертва адвокатската си кариера, за да заживее в гората с мъж и деца.

Това е сага за спорта и семейството и за това докъде сме готови да стигнем, за да предпазим децата си. Бакман както винаги ни среща със съвсем обикновени хора, които обаче, водени от сърцето си, постигат велики неща. Показва ни как всеки един е важен и как най-ценното е вярата в самите нас. Защото каквито и трудности да ни се изпречат на пътя и каквато и цена да трябва да платим, в крайна сметка единственото, което има значение, е любовта, която сме породили в сърцата на другите - любов към спорта, към града, към живота.