Патриархът на българската литература Иван Вазов е и първият борец срещу агресивните псета. Като председател на Окръжния съд в Берковица той осъжда на смърт куче, отнело 21 живота.

Вердиктът е подписан на 12 април 1880 година. "Кучето на Михал Първанов да се убие съгласно с духа на чл. 170 от Отоманский наказателен законник и овчарят Георги пчелинджията от с. Слатина да плати възнаграждение на Еленко Атанасов 180 гроша", отсича магистратът.

Песът на Михал пазел пчелина му в село Костенци. За кошерите и кучето се грижел Георги. Вместо да варди меда от мечки, кучето се вмъкнало в стадото на Еленко и натръшкало 7 ярета и 8 агнета. Други 4 берели душа изпохапани и нямало да ги бъде. Покъртен от трагедията, Еленко се явява пред съда. Председателят Вазов носи бляскава униформа на Темида - черен редингот със златни еполети и лъскави копчета. На левия хълбок е препасал шпага. Поетът изслушва тъжителя и

образува

углавно дело №123

срещу песа убиец. Вазов командирова подчинения си Герасим Истатиев да огледа мястото на престъплението. След инспекцията Герасим докладва пред съда: "Според изпита, който направих от околните овчари и от пчелинджията на Михал Първанов, узнах, че действително кучето на Михал Първанов, което стои на пчелина му, е изяло на Еленко Атанасов 7 ярета и 8 агнета и 4 останали още живи, но ще умрат и те понеже кучето ги е давило, и самичкий пчелинджия каза, че това куче и по-предишний ден изяло една овца."

Еленко вади свидетелство от кметството на Костенци, в което пише, че освен овцата псето е излапало и едно комшийско яре. Така в сметката влизат още 2 жертви.

Поставен натясно от фактите, Михал почва да увърта. "Аз не знам дали моето куче е изяло агнетата и яретата на Еленко Атанасов - пледира той, - но понеже Еленко казва, че моето куче му е изяло агнетата и яретата, то аз му давам доверие на думите, но на това не съм аз виновен, понеже кучето стои на пчелина ми, а пчелинджията Георги Слатинченин не ми е заявил, че кучето ми е правило такива пакости и не го е убил или вързал, то е негова вина и затова кучето сега аз склонявам да се убие, но

възнаграждението

за изядените

агнета и ярета

да плати пчелинджията ми", измива си ръцете Михал. Иван Вазов внимателно изслушва едната и другата страна. Практиката го е направила подозрителен към показанията. "Тук всеки почти се кълнеше на лъжа. Свидетелската клетва за селянина не значеше нищо", спомня си след години поетът. В случая обаче фактите накланят везните в полза на Еленко.

Вазов прелиства Отоманския наказателен закон, по който все още съдят в България. Пръстът му спира на член 170. "Когато законно се докаже, че някой предумишлено е убил человек, осъжда се по закона на смърт", гласи текстът. Казус за животинския свят няма, но поетът тълкува творчески буквата на закона. Така в името на Негова светлост княз Александър I Батенберг свирепият пес е осъден на смърт. "Тая присъда е неокончателна и се прочете в окончателна форма на 12 априлий 1880 год., от който ден почва две неделий срок за обтъжванието пред Софийский съд съгласно 885 и 862 т. от Врем. съд. правила", пише в документа.

Кучето няма

възможност да обжалва

и е подкарано

към ешафода

Води го приставът Гюро Начев, наречен заради коравия си нрав Върли Гюро. На младини той е бил хайдутин, после се е сражавал под знамената на Джузепе Гарибалди. Италианците му викали Върли Бюлгаро.

Гюро е бил в редиците и на Първа българска легия, а през 1876 г. минава Дунава с четата на Христо Ботев. Приставът е земляк на Вазов, родом е от карловското село Кочмаларе. "Начев пръв ми пя "Тих бял Дунав". По рано не бях чувал мелодията й", отбелязва авторът на известното стихотворение. Върли Гюро, който въплъщава изпълнителната власт в Берковица, извежда песа край реката. Там с няколко револверни изстрела екзекутира осъдения.

През 1896 г. Алеко Константинов попада на дело № 123/1880 г. и прави критичен анализ на процеса. Той е учил право в Одеса, бил е съдия и прокурор, а по онова време се изхранва като адвокат.