Прокопаването на тунела под затвора в Бали, през който на 19 юни избягаха 42-годишният Димитър Илиев заедно с австралиеца Шон Едуард Дейвидсън, индиеца Сайед Мохамед Саид и малайзиеца Ти Коко бин Ти Ким Сай, им отнело повече от 7 дни. Интересното било, че дупката, която четиримата мъже използвали за начало на тунела, била вече готова и се намирала в една от стените на затвора "Керобокан".

Първи за нея научил австралиецът Шон, който споделил с останалите трима откритието си. Те от своя страна одобрили идеята и преценили, че ако се обединят, ще бъдат на свобода по-скоро. За още по-голямо улеснение на рецидивистите се оказало, че тунелът е почти готов, просто бил прекалено тесен и се наложило с голи ръце и железни прътове да го разширят. Полицията все още не може да разбере как и откъде бегълците са намерили въпросните прътове. Четиримата мъже успели да изчислят и колко точно трябва да копаят, за да могат да излязат извън стените на затвора, намиращ се в столицата на курортния остров Бали - Денпасар.

Точно 70 сантиметра височина и 50 сантиметра широчина били нужни, за да може да премине всеки един от тях, влачейки се по корем през тунела. С близо 10 дни прокопаване затворниците успели да оформят вече съществуващия тунел по техен размер. Дължината му достигала 15 метра. Краят му бил точно до външната стена на затвора и завършвал с дупката, която се използвала от служителите за отводняване. Именно през нея Димитър и останалите се озовавали на главната улица.

Ироничен бил фактът, че точно от вътрешната страна на стената на затвора стоял охранител денонощно. В продължение на повече от седмица под неговите крака бавно и старателно опасните типове копаели своя път към свободата си.

Това, което забавило мъжете в бягството им, било, че целият затвор "Керобокан" бил опасан с камери. Те пресметнали точно кое от записващите устройства хваща в полезрението си района на бягството. Това, което направили на 19 юни, било да срежат кабелите на няколко камери, които били насочени точно към дупката и можели да ги издадат в деня на бягството им.

Така в 6,30 сутринта преди проверката мъжете преминали през дупката, без никой да ги види и разбере какво правят. Часът не е точно фиксиран, а е по-скоро предположение от разследващите. Пред тях друг затворник твърдял, че в този час за последно видял един от избягалите, а именно 50-годишния малайзиец Ти Коко бин Ти Ким Сай.

При сутрешната проверка, която охраната правела всеки ден задължително, се установило, че четиримата мъже не са в килиите си и от тях няма и следа. Часове по-късно, преглеждайки камерите, охранителите установили и че няколко от тях са били неработещи към момента на бягството, а до самата дупка намерили кабелите, нарязани на парчета. На местопроизшествието били открити още и металните прътове, по които имало следи от кал.

42-годишният Димитър Илиев лежеше в затвора в Бали за източването на 160 млн. евро от дебитните и кредитните карти на 560 туристи на индонезийския остров. Разследващите бяха установили, че в престъпната схема участвали седем човека, чийто бос бил Илиев. В страната той се подвизавал под прякора Кермит. Бандата му успяла да направи 5500 транзакции с карти, които преди това били скимирани при поставянето им от собствениците на банкоматите.

Жертви на Кермит не били местните, известни с бедността си. Основна плячка за него били богатите чужденци, дошли в Бали на почивка. С престъпната си дейност седемте българи успели да приберат 24 трилиона индонезийки рупии, сиреч 160 млн. евро. Бандата била надушена от полицията още през 2013 г., след като масово чужденци се оплаквали, че спестяванията в картите им рязко намалявали, без да теглят от тях. Дълго време разследващите се опитвали да хванат виновниците, но без успех.

След цели две години усилено търсене, на 7 февруари 2015 г. полицията нахлула във вила на плаж в курорта Семиняк, в която живеела бандата. Натъкнали се на нечуван лукс. Разследващите открили модни мебели, джакузита, закрит басейн, дрехи на световноизвестни дизайнери и скъпи спортни коли. Задържаните били шестима, а Димитър, сочен за техен главатар, не бил във вилата точно в този ден.

Заловените обаче минали между капките и затворът им се разминал. Двама от тях били пуснати заради нарушаване на имиграционните закони на острова. Останалите четирима пък били освободени под гаранция заради липса на доказателства. След което напуснали Бали, а полицията дори не знае къде се намират.

По това време Илиев продължавал да бъде в неизвестност. Разследващите го пуснали за издирване с червена бюлетина в Интерпол. След няколко месеца усилено търсене той бил заловен на белградското летище "Никола Тесла" в Сърбия. По време на арестуването му Кермит споделил, че бил планирал да отлети възможно най-бързо за Гърция, но не казал конкретната причина. Нашенецът бе екстрадиран в Индонезия няколко дни по-късно, а там съдът постанови той да лежи 12 години в затвора "Керобокан" в столицата на остров Бали - Денпасар. От тогава досега той е излежал година и половина.

Другият, участавал в бягството, е 33-годишният Шон Едуард Дейвидсън от Австралия, осъден на една година лишаване от свобода за нарушения на имиграционните закони. Той пребивавал в страната с фалшив паспорт дълго време, а след това бил заловен. На Дейвидсън му оставали точно 2 месеца и 15 дни до излежаване на присъдата.

Третият рецидивист е 31-годишният Сайед Мохамед Саид от Индия, осъден на 14 години затвор. Мъжът бил залавян неведнъж с наркотици, а разследващите установили, че от продажбата им на острова натрупал крупна сума.

Последният от групата на избягалите затворници е 50-годишният малайзиец Ти Коко бин Ти Ким Сай, който излежавал 7-годишна присъда също за наркоразпространение.

Според полицията мъжете все още са на територията на Бали, но ще търсят начини възможно най-бързо да напуснат острова. Самият затвор "Керобокан" имал проблеми с настаняването на затворниците, тъй като капацитетът му не бил голям.

Двойно повече били рецидивистите, които побирал, спрямо възможностите си. В една килия били настанявани повече от трима души. Именно това е причината Димитър Илиев, Шон Едуард Дейвидсън, Сайед Мохамед Саид и Ти Коко бин Ти Ким Сай да избягат заедно, без никой да разбере за това навреме.

Как друг наш сънародник, който обаче избяга от затвора в Белене, бе заловен след 2 години, четете в хартиеното издание на "168 часа".