Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Спрете да виждате сламката в окото на брат си! Най-красивите неща са невидими!

Около 4 часа следобяд в хипермаркет в Младост 3 няма голям наплив от хора.

Дори на паркинга е спокойно, днес даже нямаше нито едно Порше Кайен на местата за паркиране на инвалиди.

В магазина беше спокойно, взех една зелена салата, един хляб, кило свинска плешка, пакет фъстъци и кофичка цедено кисело мляко и се отправях полека към изхода, умувайки дали не трябва да се върна за яйца и дали да не се възползвам от промоцията на безалкохолни на Пепси по 98 стотинки за литър и половина, когато видях една двойка - младеж и дама - застанали пред щанда с козметични продукти.

На щанда имаше промоции - шампоани против пърхот, душ гел и някакъв крем против слънце.

Мъжът държеше въпросния крем и ясно чух, че произнесе - "Дано да се намери кой да ни го прочете".

Бях точно там и видях дебелите лупи на очилата му.

"Дайте, господине, ще ви го прочета" - рекох аз, а човекът се усмихна и ми подаде тубичката с помадата срещу слънце.

"Момент, да сложа очилата си, че не мога да прочета дребните букви" - извиних се аз.

"Аз и с очила не мога" - рече човека и аз осъзнах, че почти не вижда.

"Ами" - рекох аз, намествайки очилата си - "пише, че е 50 фактор".

И тогава незрящия ме затапи.

"Да де, ама цената му е много ниска. 2, 90."

Погледнах и видях - наистина - цената на крема против слънце бе 2,90.

"О, момент" - рекох аз - "Тук пише че това е крем за след плаж, явно това не е онзи слънцезащитен крем, който се маже, за да не изгори човек".

"Така си и мислех. С моето момиче ще ходим на море и си търсим слънцезащитен крем. Само че сега тоя магазин го разместиха и не знам къде да търся. А пък и двамата почти не виждаме" - рече човека.

"Елате с мен, ей сега ще намерим къде стоят" - рекох аз и потеглихме през щандовете.

Аз с количката, бутайки марулята, хляба, киселото мляко и фъстъчките.

И незрящия господин, хванал за ръката незрящото си момиче.

Щанда с кремовете против слънце беше през два реда.

"Нивевя, 50 фактор, цена 20 лева" - рекох аз и сам се ужасих от цената - "чакайте да видя дали има нещо по - евтино".

"О, наистина е много скъпо, ще потърсим другаде, ако няма по - евтин крем против слънце" - рече господина с дебелите очила.

"Тук виждам един за 14. Но най - силния е 20 факторр" - прочетох аз.

"Не, не, няма да купуваме оттук, явно са скъпи всичките" - рече човека - "много ви благодаря, господине".

"Няма за какво. Желая ви приятно прекарване на морето. Аз тая година май ще пропусна" - рекох аз.

А незрящата двойка ми се усмихнаха мило и ми помахаха с ръка.

И аз поех с марулята, киселото мляко, фъстъците и хляба към касата.

А по пътя взех и една кучешка храна.

И оставих двамата да вървят леко към изхода, хванали се за ръка и говорейки си какво хубаво лято ги чака.

Приятно прекарване на морето, мили хора!

Най-красивите неща са невидими за окото!

А аз ще си платя марулята и ще се прибера при моето момиче!

И това е всичко, което има смисъл в тоя живот...

Затворете очите си!

Спрете да гледате!

Спрете да виждате сламката в окото на брат си!

Спрете да виждате гадното, оставяйки слепи за хубавото!

И въобще, има смисъл да виждаме само ако можем да видим с очите на онова, което обичаме.

Останалото са подробности - същите, като цената на слънцезащитните помади в хипермаркета.

*Венци Мицов във фейсбук

Коментара ()

Вашият коментар