Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Куриозите на тоталитаризма: Как учени от Северна Корея търсиха лек за цветето на Ким Чен Ир у нас

През пролетта на 1989 г. у нас пристига на работна визита официална научна делегация от КНДР. В състава й са включени някои от най-важните фигури в Академията на науките на Северна Корея – зам.-председателят, шефът на Геоложкия им институт, както и няколко шефове на отдели и научни звена от други области на науката. Персонално те са настанени от Института по приложна минералогия към БАН, където по това време директор е племенника на Тодор Живков Михаил Малеев. Отначало нещата вървят сравнително добре – нашенци умеят да посрещат колеги от братски страни. Първите няколко дни минават в дружески банкети и разходки. На гостите от азиатската комунистическа страна е дадена възможност свободно да си напазаруват и да опознаят красотите на столицата ни. Разбира се, лека усмивка у българите буди когато високопоставените учени се втурват с жар да обикалят в доста постните ни по това време магазини и видимо доволни носят промишлени количества от най-обикновени стоки, като дамски найлонови чорапогащници или безинтересни произведения на соцкозметиката.

Малко по малко, от разговорите на руски със севернокорейците излизат наяве някои доста смущаващи факти от живота в затворената страна. Разбира се, за никой не е изненада обожествяването на партийния вожд Ким Ир Сен, който тогава е още жив. Оказва се, че за живота му е създадена такава нескопосана легенда, която далеч надминава лъжите изписани за “нелегалната” борба на родните комунистически функционери.

Повече от половината от затворената държава е превърната в своеобразен музей на открито на героичната биография на вожда. Въпреки, че доколкото е известно, като офицер от Червената армия, той тайно е докаран от съветски военен лагер за да оглави партията и правителството веднага след разбиването на японската Квантунска армия, житиеописанието му е изпълнено с фалшив героизъм.

На практика в Северна Корея няма планина или река, които другаря Ким да не е прекосил героично за да стигне до върховете на правителството в Пхенян. В повечето случаи това е станало с риск за живота, като за онагледяване по пътя са оставени различни артефакти. Например във витрина от блиндирано стъкло е поставена лодката еднодръвка с която е преминал буйните води на планинска река или под друг прозрачен похлупак е запазено дори огнището от временния лагер, който си е направил в подножието на планина.

Не по-малко спорна е и биографията на сина му. Според съветските архиви, Ким Чен Ир е роден през 1941 г. във Вятское, Хабаровски край, носейки русифицираното име Юри Ирсенович Ким. Там баща му Ким Ир Сен е бил командир на 1-ви батальон от 88-ма съветска бригада, съставена от китайци и корейци. Майка му е Ким Чен Сук. Официалната версия на севернокорейската историография е по-различна, и посочва връх Пектусан за негово родно място. Има и разлика в датите - според съветските и повечето чужди историци Ким Чен Ир се ражда на 16 февруари 1941, а според севернокорейските — на същата дата, но година по-късно. В официалната му биография пише, че след раждането му на връх Пектусан се появила двойна дъга, а на небето изгряла ярка звезда.

Случайно изпуснати подробности от ежедневието на гостите в родната им страна хвърлят в ужас дори най-правоверни родни комунисти. От дума на дума става ясно, че в комунистическата част от страната на утринната свежест всички живеят в държавни работнически общежития, а дори най-обикновени хранителни продукти са абсолютен лукс. Само на малцина високопоставени е разрешено да учат руски език, който по принцип се води “западен” и само те, благодарение на него, имат някакъв достъп до информация за света извън социалистическото им отечество.

У нас също се носят недостоверни и преувеличени слухове за порядките в Северна Корея. Така например, според някои великия вожд е задминал и най-смелите фантазии на Оруел, като е създал своеобразен “новоговор”. Според тях любимия водач с декрет е сменил писмеността и правописа и по този начин е лишил всички поколения от 50-те години насам от възможността да четат опасни стари книги.

Най-после идва ред и за конкретни преговори за делово сътрудничество. Оказва се, че гостите проявяват силен интерес към научните разработки свързани с изработването на смески за подобряване растителните култури. Убедени, че всичко е предизвикано от зловещата продоволствена криза в братската соцстрана, българските домакини на драго сърце се съгласяват безкористно да съдействат на севернокорейските си колеги. За щастие отскоро у нас се произвежда разработената по уникална българска научна разработка торова смес “Балканин”. Създадена е на основата на минерала зеолит и дава много добри резултати като подпомага ефикасно растежа на различни видове растения. Севернокорейските учени се усмихват широко на отправеното предложение и дават да се разбере, че отдавна са запознати с това българско чудо. Веднага, само след един телефонен разговор, на височайшата делегация е уредено посещение в държавното предприятие “Балканин”, чиято опитна база и офиси се намират в тогавашния столичен квартал “Металург”. Доволните корейци нямат тъпение и дори не дочакват служебните автомобили, които са приготвени да ги откарат от центъра на столицата до крайния квартал. Вместо това хукват към Орлов мост и с помощта на случаен служител се качват на градския транспорт.

Съвсем скоро предупредени за пристигането на делегацията, сконфузените шефове на държавното предприятие "Балканин" набързо са спретнали стая за срещата. Тя е облицована с червен плюш, на средата е поставена дълга маса с покривка със същия цвят, а в дъното се мъдри огромен бюст на българския аналог на Ким Ир Сен – Георги Димитров.

Импровизиран преводач от руски застава на чело на масата и започва да превежда на слисаните директори за какво са пристигнали корейците. С невъзмутима усмивка зам.- председателят на севернокорейската академия започва разказа си:

“Имаме, голям, голям, огромен научен проблем. Заради него вече повече от година наши научни делегации обикалят света. Бяхме почти навсякъде – Южна Америка, ЮАР, Индия и никъде не намерихме задоволително решение”.

Любезните домакини веднага откликват и молят преводача да попита за повече подробности.

Окуражен водещия делегацията продължава: “Преди известно време нашият любим учител Ким Чен Ир беше на официална визита в Индонезия. Там домакините му подариха едно чудно цвете. Много красиво, от рода на бегониите е, казва с умиления научния ръководител, и освен това има чудодейно свойство – цъфти точно рождения ден на любимия учител – 16 февруари. Когато той си дойде, народа от любов към него реши на всеки прозорец и на всеки балкон да засади саксии с цветето и го нарече “Ким Чен Ир Ха” – "цвете на Ким Чен Ир". Но за нещастие, нали Индонезия се намира на екватора, а Северна Корея е в умерения пояс, цветето израства много по-мъничко, а най-лошото е, че не иска да цъфти на рождения ден на любимия ръководител”, признава вече с плачевен глас северокореецът.

Соцръководителите от българска страна дълго не могат се съвземат и с отворена уста гледат тъпо. По това време у нас вече отдавна се говори за перестройка и “ново икономическо мислене” и те са забравили подобни проблеми характерни за сталиновата епоха.

Когато се опомнят нашите щедро предлагат на гостите да вземат безплатно колкото поискат чувала с родната тор. Водят делегацията в опитната база, която е в близкия двор. Демонстрират им парниците и колко добре се развиват растенията. Сигурен, че никой не го гледа в този момент, един от членовете на делегацията бърка в улична кофа за боклук и вади едно олигавено пликче. След малко с ловко движение скришом гребва шепа от ценната субстанция и тихомълком я прибира с пликчето в джоба на сакото си. По този начин се подсигурява, че нашите няма да им пробутат фалшив препарат.

Не се знае дали точно родната научна разработка е помогнала да се реши основния проблем на севернокорейската академия на науките, но е факт, че скоро след този случай започват далекоизточната страна започват да се появяват прилични екземпляри от любимото цвете на наследника на Ким Ир Сен.

През 1994 г. Ким Чен Ир наследява баща си като върховен ръководител на Корейската народнодемократична република и култът към чудното растение добива още по-голям размах. Богато украсено с Ким Чен Ир Ха е дори траурното шествие след смъртта на комунистическия лидер през декември 2011 г.

Коментара ()

Вашият коментар