Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Баткото Николай Пенчев направи име в силното италианско първенство, а близнаците Чоно и Розалин са трансферна цел на куп европейски грандове.

В спорта отдавна са известни случаи на братя и сестри, които вървят ръка за ръка по пътя към спортния успех. Навремето родителите им са ги пратили заедно да тренират на стадиона, на пистата или в залата, а съдбата е свършила своята част от работата.

Рядко обаче може да се чуе за трима братя, успели в един и същи спорт. А за капак двама от тях са близнаци, появили се на бял свят само с няколко минути разлика. Става дума за Николай, Чоно и Розалин Пенчеви. Първият е по-голям с две години от братята си близнаци и него всички го знаят. Направи име в националния отбор, а след това подписа и договор с италианския гранд "Пиаченца".

За близнаците Пенчеви обаче тепърва ще се шуми в световния волейбол. Всъщност за Розалин вече се говори достатъчно след блестящите му изяви в знаменития мач с Бразилия, която падна на колене във Варна. Да, няма грешка, България победи олимпийския шампион с 3:1 пред препълнените трибуни за първи път от 2010 г. Само че тогава триумфът ни над "селесао" в Световната лига имаше съвсем друг оттенък. Бразилците се направиха на луди, тъй като загубата щеше да ги уреди с по-лесен съперник по-нататък в турнира, и буквално ни подариха победата. Вдигна се страшно много шум, моралистите бяха ужасени, но бразилците не се впечатлиха особено и впоследствие се възползваха по най-добрия начин от своята измама.

Сега беше различно. България тотално надигра може би най-силния волейболен отбор в света, нищо, че в началото звездите на Бразилия гледаха мача от резервната скамейка. Та точно в този спектакъл се прояви близнакът Розалин Пенчев. В третатата част имаше особено паметен момент. Звездата на гостите Лукалери изстрелва истинска бомба от начален удар. Николай Пенчев посреща ювелирно, а секунди по-късно брат му Розалин се извисява над всички и забива топката със сила в полето на противника. Феновете са на крака, Розалин е в прегръдките на своите съотборници.

Той винаги е мечтал за този миг. Точно това е сънувал, когато през 2004 г. заедно с брат си Чоно отива в залата и хваща волейболната топка за първи път. Двете момчета не са си и помисляли да тренират нещо друго, при положение че батко им Николай вече започнал тренировки, а баща им Зарко е направил име във волейбола като играч на "Локомотив" (Пловдив) и "Димитровград".

10-годишните хлапаци изкарват страхотен късмет, че започват да тренират при всепризнатия откривател на таланти Драган Иванов.

Той показва верния път на близнаците и след някоя и друга година те са продадени от първия им клуб "Виктория Волей" на "Пирин" (Разлог) за 40 хил. евро. Малко преди това и брат им Николай също е трансфериран в разложкия тим за 30 хил. евро.

Това са доста сериозни суми, когато говорим за волейбол, и то в България. Тримата братя обаче набързо оправдават вложените средства.

Както вече стана дума, през 2011 г. Николай осъществи трансфер в италианския "Пиаченца" и бързо печели статута си на твърд титуляр в националния отбор. Братята му също не си губят времето и през 2014 г. подписват договори с осемкратния шампион на Полша СКРА (Белхатов). След малко повече от година Розалин Пенчев отива да играе в турския "Белидиеспор", където успява да развие потенциала си. Пловдивчанинът се превръща в най-резултатния волейболист в шампионата, въпреки че конкуренцията в турското първенство е убийствена и там се подвизават звезди от ранга на Цецо Соколов, Михаил Кубяк и много други.

Каква е рецептата за успеха и на тримата ли? Разкрива я баща им Зарко Пенчев: "Винаги съм държал много на дисциплината. Тя е първото и най-важно условие за спортните успехи. Радвам се, че успях да науча и моите синове да бъдат дисциплинирани спортисти.

Не пушат и не пият, въпреки че съм им позволил по една бира след успешен мач." Той отхвърля обвиненията, че е предал пловдивската школа, премествайки момчетата си в Разлог. Зарко Пенчев е категоричен, че "Пирин" си е платил много добре за правата на младите волейболисти, а той е бил длъжен да избере най-доброто за бъдещето им.