С връх Мусала, за който областният управител от “Атака” Илиан Тодоров излезе с предложение до президента Радев да бъде преименуван на Свети Иван Рилски, има свързани многобройни интересни истории. Една от тях е за загадъчната смърт на цар БорисІІІ, която настъпва непосредствено след като е покорил за пореден път най-високия връх на Балканския полуостров.

Именно на слизане оттам започват оплакванията на монарха от болки в сърдечната област. Този факт е известен отдавна, но новооткрити документи от Комисията за разкриване на досиетата на бившата Държавна сигурност и непроучени от историците съдържат неизвестни подробности. Заслугата за откриването им е на бившия депутат Лъчезар Тошев, който е правил задълбочено проучване по въпроса.

Става дума за показанията на Станислав Балан, съветник на царя, които са дадени на 24 ноември 1944 г. пред следствените органи на новата комунистическа власт относно последните дни и смъртта на Борис III. В тях

се съдържат подробности и за последната му екскурзия до Рила.

"Откак майка ми се помина, смъртта на Царя беше може би най-тежкия удар за мене, защото към неговата личност аз изпитвам безгранична адмирация. Затова и въпросът за неговата смърт непрестанно ме е занимавал и съм го разглеждал под светлината на лично наблюдаваните факти съпоставени с всевъзможните повече или по-малко вероятни сведения ислухове, които се явиха след смъртта му", пише Балан. Той уточнява, че в последните му дни, от 14 август до вечерта на 22 август 1943 г. е бил непрекъснато в близост до царя, пътувал е с него и са ходили на екскурзии заедно. Балан придружава царя и при фаталната

му последна

среща с Хитлер

в главната квартира на фюрера. Той описва подробно признаците на нервност, забелязани в българския държавен глава след визитата. А за периода след прибирането им в България пише:

"На следният ден вторник

заминахме

“по мъжки” за Царска Бистрица.

Бяхме само Царят, Князът и двама от свитата. Следният ден, сряда мина в разходки. Загрижеността не изчезваше от лицето на Царя. Той беше разсеян; нещо което виждах комай за пръв път у него.

В четвъртък сутринта тръгнахме за Мусала Изкачихме се до върха с коне. Обядвахме горе. Царят беше в отлично разположение. Върнахме конете до долната хижа, а сами поехме по скалистия хребет през "Алековците".

Царят беше в повишено настроение, както винаги, когато се намира всред природата, радваше се на околната гледка, интересуваше се от растенията, разправяше за станали по-рано случки в същата местност, въобще беше весел и шеговит. Слязохме дори по стръмния бряг над голямото езеро,

нещо необичайно дори за

изпечени туристи.

От долното езеро се качихме пак на конете и карахме пак до Царска Бистрица."

Веднага след това се появяват първите симптоми за влошеното здраве на царя.

"Бяхме порядъчно изморени. На вечеря разговора не вървеше, всички се бяхме оклюмали, и към 10 часа царя вдигна трапезата (по-рано от обичайното) като ни каза да вървим да спим. На следния ден разбрах, че той бил

станал към 2 часа през нощта и отишъл на лов за кози

към Саръгьол. За чудо беше, че нищо не ударил. Отдадох го на неговата загриженост, нервност и умора, защото този ден беше блед и недоволен от неуспеха си... В събота вечерта царят прекара в разходки. Вечерта беше уморен и се оплакваше от тяжест в гърдите. След вечеря той ме повика в кабинета си, дето му четох доклади и шифровки до към 1 и половина часът. През това време той на два пъти

се оплаква от

нещо, което го

потиска в гърдите

и ме запита дали това не е случайно един ефект от кислорода, който дишахме през време на последното пътуване от 4000 метра височина нагоре."

След като Балан го успокоява, че е дишал от същия кислород при полета от Берлин, на другия ден царят отива в Самоков да посрещне семейството си, което идва в планината, а после сам заминава за София с намерение до вечерта да се присъедини отново към съпругата и децата си в Рила. Той обаче така и не се завръща от столицата. В 8 часа вечерта е намерен в безсъзнание в банята си. Извиканите от Германия и Швейцария специалисти в продължение на петдневното му боледуване така и не успяват да помогнат и на 28 август 1943 г. в 4 и 20 ч. сутринта любимият на народа монарх предава Богу дух.

Аналогичен подробен разказ за тези събития по дни в спомените си е писал и царският адютант полк. Христо Бърдаров. Впоследствие мемоарите на царедвореца са конфискувани от ДС, а Лъчезар Тошев ги е издирил в Комисията по досиетата.

"На 16 VIII 1943г. - понеделник, Царят придружен от секретаря си Балан замина за Чамкория на почивка - разказва Бърдаров. - Цялата служебна кореспонденция – доклади, укази, преса и др. се изпращаха всеки ден със специална кола в Чамкория. Разрешаваха се, подписваха се всички книжа и се връщаха за изпълнение в София. С една дума, и в Чамкория, където Царят беше на почивка, той

изпълняваше служебните си функции най-старателно

и добросъвестно. Беше съзнателен до саможертва в изпълнение на дълга си като държавен глава. Между работата е правил и разходки из Рила и близките околности на двореца. В неговата компания е бил и Елин Пелин, който се беше евакуирал в краварника над Бельова черква в Самоков."

Така, в екскурзии, разходки и работа е изтекла седмицата до петък – 20 VIII. В петък - на 20 VIII, Царят заедно с Балан се е изкачил пеш на Мусала. Той обичаше много тази екскурзия.

(Тук полк. Бърдаров греши, явно поради това,че не е непосредствен свидетел на това събитие. Изкачването не е на 20 август, а на 18 август 1943 г. Вж. в.Зора, бр. 7284/1943 г. статия от Георги Г.Марков, тогава плевенски абитуриент, а по-късно виден професор по биология. На снимката във вестника с цар Борис на Мусала са Георги Г. Марков, Крум Бараков и Атанас Павлов. - бел. на Лъчезар Тошев)

В годината, ако не се изкачи 5-6 пъти на Мусала през различните сезони, мислеше,

че не си е изпълнил дълга

към българската природа.

Обичаше Мусала през всички сезони, но най-вече през най-лютата, мразовита и снеговита зима, когато се качваше и слизаше със ски.

Слизайки този път към "Царска Бистрица", Царят казал на Балан, че за първи път почувствал, че вече сърцето му започнало да се уморява при качването. Не е било като в другите изкачвания. Нещо го притиска в гърдите. Когато слезли в Двореца, всичко минало, настроението му се върнало и продължил ежедневната работа."

Адютантът е бил със Симеон, Мария Луиза и царица Йоана и на идване от София, на шосето преди село Калково, царят с колата си, шофирана от него, ги посреща:

"Радостта на децата беше голяма. Развикаха се, смееха се, крещяха. Царят ги грабна едно по едно от колата и ги прехвърли в своята кола, при себе си. Радостни и весели потеглихме за “Царска Бистрица”.С пристигането ни в двореца, всички се пръснаха из гората на разходка. Децата играеха край баща си, беряха цветя, правеха букети и за баща си и за майка си. Всички бяхме в много добро настроение."

Придворният си спомня и последния ден от екскурзията:

"В понеделник 23 VIII, рано сутринта след закуската, Царят ме повика, на голямата веранда пред новия дворец и ми каза:

"Аз ще прескоча до София, че имам няколко аудиенции и ще гледам довечера да се върна. Децата искам да

ги заведеш

на “Св. Ивана”

(така наричахме Рилския манастир), но нека мине Богородица (28 VIII), за да бъде по-тихо и по-спокойно. На Богородица ще има много хора и ще бъде много уморително. Вие останете тук!"

Царят беше готов за път. Докато разговаряхме автомобилът дойде. Царят се сбогува и замина за София, за да не се върне никога повече…."

А в своя рапорт до министъра на външните работи на райха Рибентроп, германският посланик в София Бекерле пише какво му е казал единият от лекуващите царя чужди специалисти: “Доктор Зайц разказа, че е разговарял с царя, още като е бил в съзнание.

Той ясно съзнавал тежкото си състояние и отбелязал, че този път болестта го е пипнала, че вече нямало да оцелее и че имал ангина пекторис. Той я приписваше на напрежението при един излет в планината Мусала при Чамкория, който предприел миналата сряда.”

Първенецът на Рила е свързан с царската фамилия още далеч преди това трагично събитие. Цар Фердинанд също ловува в околностите му и оттам така се влюбва в местността, че от Самоковска община си издейства място за къща в тогавашната Чамкория.

Цар Борис пък редовно ходи на лов в околностите на върха в "Царската гора" в Рила. Така се е наричала тази местност от планината оградена от р. Царска Бистрица и р. Гръпка към връх Мусала, която е подарена на Борис ІІІ от Самоковската община. По свидетелства от епохата в нея царят бил направил един добре уреден развъдник за различен дивеч – диви свине, елени, глухари и др.

Той спомага и за построяването на метеорологичната станция на Мусала Поводът е участието на България във Втората международна полярна година (1 август 1932 - 1 август 1933 г.).

Как през 1949 г. върхът е кръстен на съветския диктатор Сталин, четете в печатното издание на "168 часа".