Свастика там доказва, че българите са с ирански произход, твърди Божидар Димитров.

Люта битка водят Неврокопската епархия и Министерството на културата за малката стара черква в разложкото село Добърско. Тя е филиал на Националния исторически музей, а епархията иска да си я върне и вместо музей пак да бъде отново храм. Съдебните дела се точат пета година. (виж карето.)

Защо обаче храмът “Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” е толкова интересен и привлича хиляди наши и чужди туристи в малкото село?

Мнозина смятат, че средновековната черква, вкопана наполовина в земята и включена в списъка на 100-те национални туристически обекта, е известна най-вече с образите на Исус Христос в ракета и космическа капсула.

Според директора на НИМ Божидар Димитров обаче тези два образа ги има и на други места. "Забележителните неща на добърската черква не са стенописите на Христос в ракета. Този образ е често срещан, има го и в Кремиковския манастир. Може би най-интересното е броят на лицата, изографисани по стените. Те са 460, два пъти повече от Боянската черква, и то на значително по-малко място - около 160 квадрата. Сред тях има и на 30 жени, което също е забележително", казва проф. Димитров.

Официално е прието, че "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" е построена през 1614 г. Има обаче сериозно предположение, че годината на строителство е 1122. Тези цифри се виждат на каменна плоча на пода пред олтара с издълбан двуглав орел със скиптър и жезъл.

Там се разчита числото 1122, което вероятно е годината на изграждане на първия храм. (Тогава обаче летоброенето е било различно - бел. ред.)

"При всички случаи черквата е по-стара от 1614 г. При нея има т.нар. топографски континюитет, когато поради благоприятните физико-географски условия на живот върху едно и също място възниквали селища през различни епохи. Аязмото с лековитата вода в двора няма как да е пропуснато и до него преди това да не е имало някакъв храм", разсъждава проф. Димитров. Възможно било и тогава да са положени основите, а после да е надграждано.

Според екскурзовода Никола Найденов стенописите на св. Димитър и на св. Георги, които са прави, а не на кон, както обикновено се изобразяват, също са доказателство, че черквата е по-стара.

“До XIV век двамата светци са изобразявани прави вместо на кон”, казва Найденов.

Храмът е с много малки размери. Притвор 33,82 кв. м и трикорабна част от 58 кв. м площ на един етаж. Няма купол и камбанария.

Стенописите обаче са изключителни и макар и без внушителен външен вид, черквата е уникална, като няма и сантиметър, който да не е изрисуван. Туристите се спират най вече пред сцената "Преображение Господне", където

Христос отлита към небето като астронавт в нещо, приличащо на космическа ракета. Другата подобна сцена е Божието възкресение, където Христос е в подобие на космическа капсула.

Забележителни са стенописите с ореоли на светци, които приличат на шлемове, някои от тях са с алебарди и западноевропейски доспехи и въоръжение.

Ценното в черквата са и стенописите, които са се запазили досега в толкова ярки цветове, въпреки че през XIX век турците са я превърнали в хамам

Обяснението е в градежа от камък и във вкопаването. Черквата е построена така, че и през лятото, и през зимата поддържа сравнително постоянна температура. Липсата на слънчева светлина също пази стенописите от избледняване. От градежа й досега само през 1973-1978 г. те са почистени от наслоените сажди от свещите.

Друго важно нещо за тази черква е свастиката на външната стена на олтарната част.

“Пречупеният кръст е ирански символ, не е нацистки. Свастиката е символ на Слънцето и благоденствието с древен произход. Това пък е доказателство, че българите сме от ирански произход”, коментира Божидар Димитров. Той допуска, че камъкът със свастиката е пренесен от древнобългарско капище.

В двора на храма е прочутият лековит извор. Легендите разказват, че ослепените Самуилови воини на път за Рилския манастир след битката при с. Ключ са спрели през зимата в селото. Миели са очите си с изворната вода и тя облекчавала болките им, разказва екскурзоводът Найденов.

През 60-те години на ХХ век се наложило водата да бъде изведена по тръба оттам и каптирана на няколко метра от храма, за да не подкопава основите.

Изворчето не замръзва никога, а дебитът му нито намалява, нито се повишава, казват възрастните хора в селото. Всеки турист, който посещава черквата, след това измива лицето си с лековитата вода за здраве. Някои пълнят малки бутилки, за да занесат на близки. “Дебитът не е голям, но достатъчен за измиване на очите”, казва Найденов.