Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Българин и румънец удушват д-р Петър Берон за пари

Злодейски ръце секват дъха на д-р Петър Берон през пролетта на 1871 г.

На 21 март вечерта две сенки шетат из махалата Света Троица на румънския град Крайова. Те кривват по улица “Личеулуй” и се шмугват в дома на доктора. Душегубците повалят жертвата си на пода. Единият удушвач сключва пръсти около шията на Берон. Другият го държи за краката да не шава.

“Вечная памят доктору Петру Берону! Проклятие и отмъщение на неговите убийци!”, провиква се Любен Каравелов след трагедията.

Според полицията престъплението е извършено около 20 часа. Къщата е претършувана, липсва портфейлът на стопанина, но не може да се разбере какво друго е задигнато. Сигурно са търсени още пари, предполагат стражарите.

Мълвата за баснословното богатство на Петър Берон отдавна виси като дамоклиев меч над побелялата му глава. Още през 1868 г. се разчува, че възрожденецът е убит в Париж. “С тежка жалост и скръб изпълни сърцето ни слухът, който се разнесе тези дни за смъртта на родолюбивия и ученнейшия наш сънародник д-р П. Берон в Париж”, ожалва го без време Петко Славейков във вестник “Македония”.

Докторът е милионер,

чието състояние мери мощ с това на банкерите Евлогий и Христо Георгиеви. Роден е около 1795 г. в Котел. Започва като абаджийски чирак, учи в Букурещ, Хайделберг и Мюнхен. Защитава докторска дисертация и става лекар в Крайова.

Едновременно с медицинската практика Берон организира търговско дружество, което бързо трупа печалби. Предприемчивият българин се включва и в други стопански начинания. Според вестник “Веститорул ромънеск” той участва в държавна компания за транспорт по Дунава, която улеснява превоза на собствената му стока.

Почувствал се материално осигурен, през 1843 г. Берон оставя докторския занаят. Преселва се в Париж и изцяло се отдава на науката. Тук обменя идеи с Хумболт и Фарадей, пише съчиненията си на пет езика, публикува близо 10 000 страници. “Буквар с различни поучения” (1824), наречен за кратко “Рибен”, е само капка в този книжовен океан, който все още чака да бъде опознат и разтълкуван.

Петър Берон пътува в Германия, Австрия, Англия, Чехия, Гърция. От време на време прескача и до Влашко, където са част от капиталите му. Те са вложени главно в недвижими имоти. Ученият постоянно

мисли за съдбата

на наследството си

и пише завещание след завещание. Първият документ е от 1852 г. и не е запазен. Второто завещание е съставено десетилетие по-късно в Париж. За негови изпълнители се сочат трима роднини заедно с Теохар Папазооглу. Той е земляк на Берон и докторът му има пълно доверие.

През 1866 г. е приета румънската конституция, която обърква плановете на богатия българин. “Само румъните и ония, които са били натурализирани за румъни, могат да придобиват недвижими селски имоти в Румъния”, отсича параграф Пети на член Седми.

Берон се чуди какво да стори, за да спаси наследството си. Гражданството на българската емиграция във Влашко е съмнително и винаги може да бъде оспорено, предупреждават го юристи. С нов документ от 1867 г. докторът маха имената на роднините от завещанието. Изпълнителят Теохар обаче остава. Нещо повече - за негови помощници са назначени племенниците му Василаки Папазооглу и Лука Радулов.

Петър Берон скоро разбира, че

тримата довереници

са измамници.

“Поведението им спрямо мене и спрямо създадените от мене благотворителни заведения беше не само ощетяващо, но и даже осъдително, тъй като желаяха по един косвен начин да измъкнат от неговото предназначение най-хубавото от моите притежания, наречено Скорила, намиращо се в Румъния, с цел да го обсебят”, пише той в следващото си завещание, което анулира предходното. Документът е съставен на 15 октомври 1869 г.

Възрожденецът обаче допуска фатална грешка.

Уж за да заобиколи дискриминационния закон, на 12 март същата година той продава имението Скорила на Теохар, Василаки и Лука. Онези обещават всяка година да заделят суми за благотворителност.

Като лъсва истинският лик на тримата, Берон започва дело за анулиране на продажбата. Докторът наема четирима адвокати, начело с обиграния Георгиу Костафору. Освен изпечен юрист, той е и политик, което открай време има значение в балканското правораздаване.

Костафору изгражда защитата си върху мотивите за продажбата. Петър Берон не страда от недоимък, но въпреки това пести всеки грош, отбелязва адвокатът. “В Париж той живееше чак на четвъртия етаж на един хотел и не харчеше повече от 7-8 франка на ден. А защо правеше той тия икономии?”, риторично пита юристът и отговаря: “За да принесе някаква полза на бедното свое отечество и на бедното човечество.”

С красноречието си Костафору успява да отложи делото за 7 април 1871 г. Тогава трябва да се яви и ответната страна, която на първото заседание я няма.

В дъното на покушението

срещу д-р Петър Берон са 36 мистериозни полици. За имението Скорила купувачите трябвало да му броят 30 000 жълтици, но вместо тях те му дават полици. След трагедията на 21 март тръгва слух, че тъкмо тези документи са задигнати от дома на доктора. “Теохар & Сие” са поръчали убийството, за да докопат книжата, негодува българската емиграция.

Удушеният не е кой да е и влашката полиция действа енергично за разкриване на престъплението. Първо е хванат някой си Йон Калин. “Румъния може да се хвали с деятелна и здрава полиция”, приветства успеха на криминалистите вестник “Отечество”.

Скоро е заловен и другият злодей Николае Тибаку. “Досега само двамина селяни власи са хванати, които са изповядали вече, че те са убийците”, хроникира вестник “Свобода” на 10 април 1871 г.

Арестувани са още укривателят на двамината Петру Александру и инженер Илие Чокулеску. Илие също е заинтересован от гибелта на Берон. Той дължал на учения дебели суми за имението му Присяка.

Убийците са пратени

в солниците

на доживотна каторга. Спасява ги фактът, че по онова време в Румъния няма смъртно наказание. Те обаче са само маши в ръцете на българина Теохар и влаха Илие. Двамата си поделят греха за затриването на възрожденеца. Най-вероятно са действали орташки при наемането на убийците.

Изобличителните книжа срещу Чокулеску сега се пазят в архива на Крайова. Полиците на Папазооглу пък се съхраняват в Българския исторически архив на Народната библиотека в София. Те могат да се видят сред книжата на Евлогий и Христо Георгиеви.

След убийството съдът признава за законен наследник на Петър Берон неговия братов син Стефан. За уреждане на финансовата разпра е организиран комитет от 12 души, сред които са и братя Георгиеви. Остава загадка дали комитетът е прибрал полиците от дома на убития или пък Теохар ги е върнал. По-вероятно е той повторно да е изтъргувал книжата срещу обещанието емиграцията да не му дири сметка за стореното.

След дълги пазарлъци е постигнато споразумение в полза на родолюбивата Беронова воля. През 1896 г. с пари от Скорила е открита Българската мъжка гимназия в Одрин. Тя получава името на своя благодетел, а наследникът Стефан официално дарява школото. Негова е заслугата да се съхрани и

балсамираното сърце

на Петър Берон.

След аутопсията племенникът поръчва на аптекаря Франчиск Пол да обработи с химикали реликвата. “Получих от г-н доктор Банчу разрязаното сърце на доктор Берон, което сърце, след като го балсамирах, предадох го на г-н Стефан Берон, от когото и получих франка 45, сантима 40 за това балсамиране”, пише Пол в “Доказателство-разписка” от 10 април 1871 г.

Този документ е поставен в специална кутия до стъкленицата със сърцето на големия българин. След Освобождението Стефан Берон предава ковчежето на Българското книжовно дружество (БАН), а през 1964 г. реликвата е пренесена в Котел.

Днес никой не знае къде е гробът на д-р Петър Берон. Неговият дом в Крайова е декориран с паметна плоча от приятелския румънски народ. Отбелязано е, че между 1832 и 1871 година тук е живял “Patriot Bulgar”. Чуждият език вади българската драма от националния й контекст и я праща в интернационално измерение.

Коментара ()

Вашият коментар