Стабилизирано е състоянието на първия български космонавт Георги Иванов, който тази сутрин бе приет във ВМА, след като е получил исхемичен инсулт - резултат от недобро оросяване на мозъка. Животът му обаче все още не е извън опасност.

Това каза пред журналисти доц. Евлина Одисеева, началник на Клиниката по интензивно лечение към ВМА, предаде "Фокус". 

Иванов е паднал и има лека травма на главата и рамото. Поставен е в медикаментозен сън. Ще му бъдат направени още изследвания.

През 1979 г. 76-годишният днес Георги Иванов участва в българо-съветската космическа мисия "Союз 33".

На 10 април 1979 г., в 20 часа и 34 минути московско време е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „Союз-33“, командир на полета е Николай Рукавишников.

Поради техническа неизправност корабът не успява да се свърже с орбиталната станция „Салют-6“: Сближаването на кораба и орбиталната станция протича с по-висока от разчетената скорост, поради което системата за управление включва коригиране на скоростта. По време на корекцията прогаря едната страна на горивната камера на основния двигател. Скачването се оказва невъзможно. Николай Рукавишников получава припадък. През целия драматичен полет пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя. Кораба приземява Георги Иванов....Когато се приземяват, те се намират на 320 км югоизточно от Джезказган след 31 пълни обиколки около Земята.

Анализирайки този сложен и извънреден полет, държавната комисия на СССР стига до извода, че той е дал много важни данни за по-нататъшно развитие на космическите полети.

В Космоса прекарват 1 ден, 23 часа и 1 минути.

Пред "168 часа" ген Иванов разказва подробности за един от най-сложните полети в историята на космонавтиката и спекулациите около него.

"На земята възможността да се усети безтегловността е много малка при изкуствено създадени условия. Затова всички космонавти, които летят за първи път, чакат с нетърпение този момент. Много е трудно да се опише като усещане.

Чувстваш се лек като перце.

Можеш да се движиш без никакви усилия Сякаш летиш като птица, макар и като в кафез, защото пространството е малко. Представата за "горе" и "долу" я няма", споделя ген. Иванов.

Не се е изтрил и споменът за проблемите и приземяването на родна земя.

"Нашият случай идваше да напомни съвсем твърдо и много остро на всички, че и най-безотказната система може да се окаже с неизправност. На около 3 км от станцията, когато извършвахме маневри за сближаване, отказа основният двигател. Трябваше да се върнем с резервния, който също беше наранен. Това наложи спускането да стане по балистична траектория, каквато корабите "Союз" не бяха използвали дотогава", спомня си ген. Иванов.

Възможностите за скачване на кораба с космическата станция "Солют-6" при този особен случай в Космоса били 3. Единият вариант бил чрез основния маршев двигател, другият - с помощта на резервния или посредством маневриране на станцията към кораба.

Докато чакат решението на Земята, става ясно, че скачването с космическия комплекс "Салют-6" е повече от несбъдната мечта. Тогава на Иванов и Рукавишников не им остава нищо друго, освен да се вглеждат любопитно в земната повърхност.

"Прелитахме над Африка и усетих как с един поглед обхванах целия континент, остров Мадагаскар... Едновременно се виждаха и част от Атлантическия океан и брегови граници на Тихия океан. Наблюдавах и Саудитска Арабия, Индия. Възхищавайки се на прелестите на родната планета,

разбирах абсурда на

изкуствено създадените

граници между човеците

от различните държави. Земята е толкова красива от Космоса и така пленяващо въздейства на всяко земно същество, дръзнало да се отдели от нея", казва Иванов.

За 24 часа космическият кораб обикаля Земята 16 пъти. Иванов и Рукавишников наблюдават прелестите й от височина 330-350 км.

"От Космоса добре личи, че сме твърде много Почти над всеки голям град виси една димна шапка. Не бих казал, че големите градове са привлекателни от тази гледна точка.

Приличат по-скоро на кални гнезда.

Шосетата, реките, железопътните магистрали добре изпъкват. При определени условия дори може да се забележи как самолет излита, кораб, който плава, или поне следите, които оставят", казва ген. Иванов.

Бил е депутат в в 8-ото и 9-ото народни събрания (1981 – 1990) и 7-ото Велико народно събрание (1990 – 1991).