Тоталитарна изява на грантоедната общност

Това красиво и интелигентно малцинство, което чете моите статии, добре знае, че си падам малко американски възпитаник, тъй като съм завършил там гимназия. Така че всичките ми разсъждения стъпват върху американските представи за демокрацията. И затова често изпадам в недоумение.

Защо у нас с американски пари се спонсорират антиамерикански идеи? Къде гледа посолството, питам аз, къде гледа Джордж Сорос, чиито фондации поощряват тукашните грантоеди? Нямам предвид само тяхната свирепа омраза към единствено демократичния мажоритарен вот. Щом така страдат за съдебната ни система, защо не предложат пряк избор на съдиите от народа, както е в повечето американски щати? А тази люта ненавист към референдумите? Или да вземем прогресивния данък…

Тези дни попаднах на нашумелия черен списък на грантоедния проект “Антидемократичната пропаганда в България” и какво да видя?

Първа в списъка е една моя статия със заглавие “Има безплатен обяд”. В нея става дума за вредата от плоския данък в България и за нуждата от прогресивно облагане. Това ли е антидемократична пропаганда? Тогава сложете в черния списък и самия Джордж Сорос!

В момента горната данъчна ставка върху доходите в САЩ е 39,6 процента, а за най-ниските доходи е нула. Но Джордж Сорос, заедно с други прогресивни американски милиардери, предлагат прогресията да стане още по-стръмна, да се вземе още от богатите, за да се даде повече на бедните.

Обаче неговият душманин Доналд Тръмп сега се кани да свали горната ставка до 35 процента и приятелите на Сорос са изровили томахавките. Какво се впрягат заради някакви си 4,6 на сто? Тук имаме плосък данък от 10 на сто и никакъв необлагаем минимум. Я си предложил същото, което предложи Тръмп, я са те изкарали севернокореец.

Когато критикувам нашата действителност, аз имам предвид американския идеал. И именно затова грантоедите са ме сложили в черен списък. Но в такъв случай в техния списък трябва да влязат всички американски президенти от началото на миналия век и още век по-назад.

Втората ми статия в черния списък се казва “Хотел Калифорния”, по аналогия с известния американски хит. В нея критикувам политиката на “остеритет” в ЕС и пиша за вредата от еврото.

И тук моите възгледи 100 процента съвпадат с възгледите на Сорос, както ги е изложил в книгата си “Трагедията на Европейския съюз”. Тя бе издадена през 2014 година, в разгара на гръцката криза. Защо и нея не виждам в списъка?

Разсмях се, като видях в списъка и видни дейци на “Отворено общество” като Евгений Дайнов, Ивайло Дичев, Васил Гарнизов. Не съм чел набедените им публикации, но съм сигурен, че не предлагат кремълски преврат.

Обаче народът казва храни куче, да те лае. В черния списък виждам и доста преводни статии от американския, английския, френския и германския печат. Сред “антидемократичните” автори са Джоузеф Стиглиц, Ноам Чомски, Пол Кругман и дори Дейвид Игнейшъс, актуалният коментатор на “Вашингтон пост”. Те, горките, едва ли подозират каква клада им е приготвена тук.

Защо обаче все споменавам Сорос? Защото този черен списък, дело на фондацията HSSF (Human and Social Studies Foundation - Sofia), е финансиран от фондацията “Америка за България”, създадена по силата на решение на Американския конгрес. Неотдавна разбрах от публикациите в американския печат, че парите, които Държавният департамент на САЩ отделя за развитие на невръстните демокрации като нашата, досега са били управлявани от Джордж Сорос. Така аз си правя някаква връзка, която може и да не е вярна.

Но ако някой знае чии са парите, да му каже, че ги е хвърлил на вятъра.

Дай на посредствени хора да оценяват кой автор какъв е и веднага ще излязат с някакъв черен списък. Но техните услуги винаги им го връщат двойно. Сега прогресивната общественост отдава този черен списък на съвестта на “Америка за България”, на Сорос и другите спонсори на демокрацията. Излиза, че са дали парите си за славей, а са получили гарга

Да, в българския печат се среща критика и на ЕС, и на изкризилата европейска демокрация. Но тази критика с нищо не се различава от онова, което можем да прочетем всеки ден в американските, английските, френските вестници. Сигурно и в немските, но не ги чета. Впрочем не случайно доста статии от западни авторитети също са попаднали в тукашния черен списък.

Очевидно повелята е да се разобличат агентите на Путин. Затова в доклада на грантоедите има важен раздел - “Русия като цивилизационна алтернатива на Запада”. Демек търсете евразиеца под кревата. Но пък аз не се сещам някой от набедените автори в черния списък да е препоръчвал да напускаме ЕС и НАТО.

Едни са леко русофили, други са повече, но никой не си дава своето НАТО. Националната ни съдба е да разложим и тази империя. Всеки народ си има своите неизлечими пороци. Българинът изпитва някаква паталогична симпатия към руснаците само защото са пролели кръв, за да ни освободят от турското присъствие, което погрешно наричаме робство. Това е елдорадо за грантоеда. Камък да хвърлиш, путинист ще удариш. Я иди да търсиш путинисти в Полша, направо ще умреш от глад.

България е единна в русофилството, но е доста разделена и скарана за съветския комунизъм, което си е нормално. Французите още не са се помирили съвсем за Френската революция и в някои села, участвали във Вандейското въстание, нарочно свирят Марсилезата два пъти по-бавно. С това протестират. В САЩ между Юга и Севера и до днес има хладни обноски. По указания от Вашингтон преди 2 години от пилона на централния площад в Колумбия, столицата на щата Южна Каролина, махнаха знамето на Конфедерацията, победения преди век и половина Юг. По частните дворове обаче то още се вее напук на янките от Севера.

Аз знам, че дразня някои хора с думата “грантоед”. Но тя ми е слабост, защото ми напомня на американската дума “карпетбегър” (carpetbagger), която се появява след американската гражданска война (1861-1865 г.). Тогава победеното население е лустрирано, отнети са му и политическите права, и земите, а от север нахлуват карпетбегърите със своите пътни чанти от килим, субсидирани от фондации, църкви и победилата партия. Те заемат всички ръководни длъжности, стават я конгресмени и сенатори, я плантатори и започват да превъзпитават южняците демократически.

Но получават мощен магарешки ритник, защото белите туземци се организират за съпротива. Така се появява световноизвестната Ку-клукс-клан, която започва да беси карпетбегърите, а чернокожите карпетбегъри беси с предимство. По-късно южняците си връщат политическите права, но бесенето продължава. Така вместо да изчезне, расизмът се увековечава. На последните избори например Тръмп получи подкрепа от бившия лидер на клана Дейвид Дюк и това много му помогна в южните щати.

Сега грантоедите предизвикват сред населението у нас същата симпатия, каквато едно време карпетбегърите в Юга. Покрай тях отнася го и любовта към САЩ. И жалко, защото вероятно зад тях стоят прекрасни намерения. Не искам да отрека чудесните помисли на фондации като “Отворено общество”, те наистина предлагат модерни обществени практики - с изключение на всичко, което би далопоне малко власт на народа над политиците. Като например мажоритарния вот - грантоедът е готов да легне на релсите като Раймонда Диен, само и само да не мине мажоритарният влак.

Но я се опитайте в САЩ да наложите пропорционален вот - ще ви овалят в катран и пера и ще ви натирят отвъд океана. Демокрацията започва с правото на различно мнение. Черният списък на статиите, които не съвпадат с опорните точки на грантоедната общност, е класически атрибут на диктатурата. Такива списъци е имало още в древния Рим при диктатора Сула, имало ги е и при всички форми на тоталитаризма.

И за да им се отдадат дължимите почести, накрая ще изброя гордите съставители на списъка: Димитър Вацов, Ваня Акгюн, Петя Чалъкова, Мария Мартинова, Веселина Витанова, Албена Хранова, Боряна Димитрова, Боян Знеполски, Деян Кюранов, Константин Павлов, Мартин Канушев, Милена Якимова, Том Джунс и Цветозар Томов.

Поздравете ги, ако ги познавате.