Банов приел емоционално раздялата със своя театър, когато става зам. министър в служебния кабинет през 2014 г.

Като директор в Хасково замествал осветител и играл главна роля, за да спаси спектакли

Той е страстен почитател на футбола и на “сините” легенди Гунди, Георги Соколов и Божидар Искренов-Гибона

"Репетирах за една от постановките си, когато режисьорът даде почивка, а в театъра влезе едно плахо момче с очила и бяла блузка. Дойде при мен и ме попита за имената на актьорите, които играят.

Впоследствие разбрах, че това е Боил Банов, който ще постави дипломната си пиеса на нашата сцена. Така се стекоха обстоятелствата, че той стана може би най-младият ръководител на театъра в Хасково. И най-обичаният. Много директори съм сменила, но като Боил Банов друг няма.”

Това разказва пред “168 часа” помощник-режисьорката Росица Тримязова, работила дълги години заедно с министъра на културата Боил Банов, който си навлече гнева на мнозина, след като изпрати поздравително писмо на Кристиан Талев-Криско за рождения му ден.

Относно казуса от министерството подчертаха, че поздравителните адреси, които се изпращат, нямат за цел и не дават оценка за творчеството и приноса към изкуството на определен артист.

Музикантът Мартин Кърнолски, който е създател на петиция срещу назначението на Банов, обаче заяви, че се чувства лично обиден от тази честитка. В същото време куп театрали и артисти защитиха честта на своя колега и настоящ министър, който според тях има многобройни достойнства и не е сгрешил по никакъв начин.

Повечето от тях дори са на мнение, че именно той е човекът, способен да направи много за културата у нас.

Артист, режисьор, син на известен актьор, страстен почитател на футбола и на “сините” легенди Гунди, Георги Соколов и Божидар Искренов-Гибона, както и вещ шахматист, Банов си спечелва най-голям респект

като директор

на Драматично-кукления театър “Иван Димов” в Хасково, който управлява 15 години.

Боил Банов навлиза в политиката с назначението си за заместник-министър на Мартин Иванов в служебния кабинет на Георги Близнашки през 2014 г., като запазва поста си и в следващите две правителства с културни министри Вежди Рашидов и Рашко Младенов.

С включването си във властта режисьорът оставя своя скъп театър в пълен разцвет. Макар че му се налага да го оглави твърде млад при обединяването на драматичната и куклената сцена през 2000 г., той се превръща в най-уважавания и успешен ръководител на културната институция.

Неговият пост е поет от Елин Рахнев, а след това - от настоящия директор на хасковския храм на Мелпомена Стилиян Николов.

“Боил изведе един провинциален театър до абсолютен апогей и го направи сравним със софийската сцена”, обяснява пред “168 часа” Николов.

“Занимаваше се с всичко и нищо не му беше чуждо или под нивото, а напротив. Винаги е твърдял, че колкото повече може да свърши, толкова по-добре. Когато стъпих в театъра през есента на 2010 г. по заместване в качеството си на млад артист, четвърти курс, се запознах за първи път с него.

Той бе директор вече от 10 години, но се случи така, че осветителят, който работеше по премиерата ми, се разболя и Боил се зае да го замести.

Така и направи. Все още не знаех що за човек е, имах респект, но ми направиха още по-голямо впечатление

уважението и отношението,

което имаше към артистите.

Не е човек, който можеше да каже: “Не, това е чужда работа.” Помагаше на всички с всичко възможно. Може би това е тайната на професионализма - постоянно усъвършенстване без някакво тясно профилиране”, сигурен е театралният директор.

Двамата с Банов много пъти са гледали заедно не само постановки, но и футболни мачове, макар че като запалянковци се разминават в горещата поддръжка на своите лични фаворити.

“Той е левскар, а аз съм цесекар.

Водили сме много спорове

на тази тема, но без махленски свади, разбира се. Боил във всяка ситуация подхожда интелигентно и с чувство за хумор. Още в началото на познанството ни, когато бях много бос в професионално отношение, гледах да не се изказвам по по-сериозни теми, но когато придобивах смелост да го правя, той винаги ме изслушваше.

Любопитното е, че мислехме в една посока, а това бе важно за мен и ме окриляваше, защото той имаше голям опит. Затова, когато някак бързо и неочаквано станах директор, доста пъти се опитвах да върна лентата назад и да се сетя как Боил реагираше при определени ситуации и казуси.

За мен той е олицетворение на успешния директор. Хора като него трябва да управляват културните институции”, смята Николов.

Според него ходът, с който Банов е влязъл в политиката, определено е бил добре премислен от него, защото освен всичко министърът е отличен шахматист.

“Със сигурност е преценил много добре, разсъждавал е доста време и ясно е направил оценка и е взел правилното решение.

Шахматист като него знае кои ходове да направи

и кои - не.

Що се отнася до разигралата се ситуация с поздравителното писмо до Криско, смятам, че проблемът е единствено в нас.

Въпросният музикален изпълнител е много слушан, а ето, сега го определят за някаква субкултура. Много сме закостенели, много сме се затворили и не искаме да признаем, че не може изкуството да остава в миналото. То се развива. Криско прави музика, някакъв вид изкуство, подкрепя много благотворителни каузи - защо да не заслужава един лист хартия.

Министърът не е отишъл да му целува краката. Просто е направил един елементарен жест. Все пак Боил може да носи на критика, не махва с ръка небрежно и не казва: “Ще правя каквото искам.” Напротив. Гилдията малко прекали с коментарите си, но неговите правилни ходове тепърва предстоят.

Настроен съм оптимистично за бъдещето на културата

в България”,

категоричен е Николов.

Министърът още като студент по режисура за драматичен театър в НАТФИЗ при проф. Красимир Спасов става сценичен работник в “Сълза и смях”, където тогава играе баща му Васил Банов. Нахъсаният бъдещ директор се дипломира със спектакъла “Свекърва” на Антон Страшимиров, който поставя на сцената, която ще управлява дълги години. Следвал е и културология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

“В началото, когато оглави театъра, бе малко плах, но бързо влезе в час и само след една-две години прозря, че трябва да работи, а не да чака нещо да се случва отвън и някой да му дава.

Той беше и е човек, който може да прогнозира много отрано какво ще се случи. Просто създаде една работеща машина и дори направи така, че се превърнахме в един от първите провинциални театри в България, който гостува на софийска сцена с пет поредни постановки. Направи много и за реформата, която бе прокарана, но още преди това

даваше всичко от себе си, за да пребъде изкуството”,

разказва Росица Тримязова, приемана като “майката” на Хасковския театър.

Банов залагал много на млади и талантливи режисьори. Той пръв кани проф. Пламен Марков и Мариус Куркински да впечатлят хасковската публика. Следи отблизо децата, които завършват театралната школа в Пловдив, и взема почти цял клас оттам, с който прави паметни постановки.

По думите на помощник-режисьорката бившият директор е много чувствителна натура и макар да не му личи, изживява вътрешно всичко.

“Твърде лично се прощаваше с всеки колега, който трябва да напусне или да бъде освободен от театъра. Няма да забравя колко развълнуван бе, когато му предложиха да стане зам.-министър на културата още в служебния кабинет през 2014 г., и колко емоционално го прие.

Бяхме се събрали да гледаме боксовия мач на Кубрат Пулев и Владимир Кличко. Той се разплака и аз чак тогава разбрах, че е,

защото трябва да напусне театъра, който така обичаше,

както и хората, с които работи.

След него стана директор Елин Рахнев и Боил все му повтаряше: “Това е моят театър, това са моите хора и те няма да те предадат.”

При него не се влизаше като при директор, а направо отиваш и казваш: “Шефе, това, шефе, онова.” Уникален мениджър, който ни караше да работим за всяко билетче, и ние почувствахме реформата още преди тя да се случи.

Когато поставяхме “В полите на Витоша”, веднъж главният актьор отсъстваше и той влезе в неговата роля. Тогава всички излязохме от гримьорната, за да го оставим да събере мислите си, понеже го знаехме колко е емоционален и стеснителен.

Обаче го направи, за да спаси представлението. Пак ще кажа, че много директори съм сменила, но като Боил Банов друг няма. Всички много го обичаме в театъра и дори сега, когато го видим по телевизията, много се вълнуваме. Боил си остана Боил. Това е човекът, който преди всичко е човек. Аз съм пред пенсия

и ми е мъчно за всички хубави времена

в театъра,

които са били и заради него”,

споделя Тримязова.

Пред “168 часа” актьорът Стефан Щерев-Чечо, участвал в над 75 представления в театъра, определя Банов като един от най-добрите режисьори, с които е работил.

“Не само като човек на изкуството, но и като администратор Боил успя да запази целостта на Хасковския театър. Преди това бъдещето му беше неясно, но той направи дори неща, които

допринесоха за

общото благо на

цялата гилдия

Мисля, че по някакъв начин радикалните творчески и технически решения, които през годините е вземал, показват, че това е човек, който ще свърши много като министър на културата, стига да му бъде позволено”, коментира актьорът, който се изявява и в “Шоуто на Канала”.

Според него артгилдията е много разединена и именно заради това се ръководи трудно. Точно по тази причина винаги има 50% недоволни, каквото и да се свърши.

“Каквото и решение да вземе той

като министър, аз твърдо бих застанал зад него.

Боил е доста категоричен, но и много разбран и приветлив човек, готов на всякакви разговори по различни въпроси и проекти.

Винаги ще те изслуша, ще размисли и ще вземе правилното решение. Не казвам, че всеки път се съгласява с всичко, което му се предлага, но дали има такъв човек?

Докато ръководеше театъра, никога не се държеше като шеф освен в моментите,

в които имаше

някакво незачитане

на правилата.

Беше прекалено либерален”, обяснява Щерев.

Той пази само хубави спомени с министъра на културата, а двамата се чули за последно малко след скорошното му назначение в третото правителство, оглавявано от Бойко Борисов.

“Обади се и ми каза: “Защо прекаляваш?”, а аз се зачудих какво съм направил. И шеговито той ми обяснява: “Защо не ми се обаждаш да ми честитиш?”, а аз му отвърнах: “Чакам ти да ми се обадиш с предложение да стана зам. -министър.” Ей така си приказваме ние - в шеги и закачки. Иначе се виждаме веднъж в годината и избягваме да говорим за работа.

Иначе относно писмото до Криско смятам, че шумотевицата около него е пълна простотия. Човекът има рожден ден и не му е връчен орден “Стара планина” и някаква вечна слава. Да не коментирам какви хора взеха всякакви почетни отличия.

Плюс това рапът е масова култура в цял свят. Какво от това, че е пратил писмо на рапър?! Пак се превръща един незначителен факт в скандал, вместо да се обръща внимание и да се обсъждат важните неща”, сигурен е Щерев.

Минути след като Боил Банов бе обявен за новия министър на културата, неговият баща, който избягва да му дава съвети, само му пожела да остане верен на себе си.

“Да не се поддава на изкушенията,

защото телефонът му ще звъни на всеки 3 минути с поредната молба, ще искат от него велики работи. А тази къща - Министерството на културата, трябва да се доизгради, да се измаже... Запитай се, преди да искаш, какво си дал на тази държава - така съм възпитал и Боил.

Дали, преди да си метнеш боклука през прозореца, да си изпразниш пепелника от колата на улицата, си се замислил защо и как го правиш и кое е правилното? Дали ти пука!”, казва Васил Банов.