Георги и Иван са родени в една и съща година. Живеят в един и същ панелен блок, играят в една и съща градинка. Двамата са неразделни приятели.

Но още в детската градина между двете момчета се заражда конкуренция. Георги ходи с по-скъпи дрешки и има по-хубави играчки. Иван пък има по-дълга пишка. Постоянно си ги мерят и на Иван винаги му е с няколко милиметра повече.

Веднъж в пясъчника се скарват за някаква играчка и Георги изкрещява на Иван: “Ти си копеле. Нямаш баща”. Иван му хвърля пясък в очите. И двамата се разревават, после се сдобряват.

Когато стават на 7 години, двамата тръгват в едно и също училище, в един и същ клас и седят на един чин.

Георги е пълен отличник и е любимец на учителките. Иван е по-разсеян и по-мързелив, затова Георги винаги му подсказва и му дава да преписва домашните. Но пък Иван тича най-бързо от целия клас, а на футбол винаги вкарва най-много голове.

Веднъж някакви по-големи момчета спират пред училището Георги и искат да му вземат парите. Иван се сбива с тях и отнася няколко шамара, но успява да защити приятеля си. Георги е трогнат. Двамата се заклеват, че каквото и да се случи, винаги ще останат приятели.

В пети клас Иван пропушва. Георги знае за това, но го прикрива. Даже от време на време му дава пари за цигари.

В седми клас двамата едновременно се влюбват в едно и също момиче – зеленооката Мила. Тя харесва Георги, защото е възпитано момче, от добро семейство, но става гадже на Иван, защото е по-атлетичен и винаги успява да я разсмее. Иван и Мила ходят на училище хванати за ръце и в междучасията се целуват пред всички.

Сърцето на Георги е разбито. На един рожден ден той изпива половин шише водка и се нахвърля върху приятеля си: “Майка ти е курва, всички мъже от квартала са спали с нея”. Иван го сваля на пода и го рита в главата до кръв. Георги е откаран в болницата с мозъчно сътресение, а Иван е изключен от училището.

След седми клас Георги е приет в елитна гимназия. Иван е пратен да живее при баба си, защото майка му е избягала в Испания с някакъв тираджия. Иван учи във вечерна гимназия, започва да пие. Хващат го да краде ракия от супермаркета и го изпращат в затвора за малолетни в Бойчиновци. След една година се връща оттам, но вече е друг човек – усмивката му е изчезнала, погледът му е празен. Животът за него сякаш е свършил.

В елитната гимназия Георги отново е пълен отличник, печели олимпиади, става комсомолски секретар. Но момичетата го смятат за скучен и го отбягват. Съучениците му се подиграват, викат му “зубър”. Момчето отчаяно търси начин да бъде харесан от връстниците си. Затова става футболен фен. Ходи в агитката на ЦСКА и там излива агресията си, трупана през годините. След един мач с Левски, феновете на двата отбора се чакат край стадиона, за да се бият. И Георги е там, с маска на лицето и със стоманен бокс в джоба.

Боят е яростен и кървав. Сред агитката на Левски Георги мярва погледа на Иван. Няма как да сбърка тези тъмни, дълбоки очи. В мелето някой спъва Иван и той се просва по очи на асфалта. “Убийте мръсното говедо!” изкрещява Георги и се нахвърля с бокса върху поваленото момче. Десетина човека го бият и ритат, докато се задави в собствената си кръв. Секунди преди да припадне, Иван разпознава приятеля си и изхърква “Жоро, ти ли си?”

След няколко месеца идва демокрацията. Георги и Иван се виждат на митинг пред “Александър Невски”. Прегръщат се. Георги публично запалва комсомолската си книжка. Тълпата го аплодира.

След митинга двамата отиват на кръчма и се напиват. Припомнят си как навремето са се били за глупости и се смеят. Карат бармана да им пусне любимата им песен от детството – “Приятели” на Тоника СВ. “Винаги двама, винаги…”

По някое време става ясно, че Иван няма къде да спи. Георги го прибира в апартамента на родителите си. На сутринта Георги се събужда с тежък махмурлук. Иван го няма. Няма ги и златните бижута на майката на Георги.

Година по-късно Георги вече е студент в Оксфорд. Иван краде коли в Германия и ги продава на българските мутри. Няколко пъти го стрелят, но оцелява. Жени се за проститутката Валя – бивша “Мис България”, която му ражда син. Иван го кръщава Георги. На най-добрия си приятел.

Георги завършва образованието си, връща се в България и става депутат от управляващата партия. Партията краде безнаказано и Георги бързо забогатява. Купува си къща в “Бояна”. Кара Бентли. В парламента среща зеленооката Мила от началното училище, която сега работи като репортерка. Георги я кани на вечеря, след седмица я води на почивка в Бали, а след месец вдигат сватба. След година им се ражда дъщеря. Георги я кръщава Ивана. На най-добрия си приятел.

Междувременно Иван се е издигнал много в йерархията на бандитския свят. Престанал е да краде коли и вече управлява група от двеста престъпници. Бизнесът му е наркотрафик, проституция и поръчкови убийства. Купува си къща в “Драгалевци”. Кара “Майбах”. Вестниците пишат романтични очерци за богатата му душевност и изключителната му състрадателност към слабите.

Идват избори и Георги решава да покани Иван в къщата си в “Бояна”. Ядат гъши дроб и трюфели. Пият “Дом Периньон”. Припомнят си как навремето са се били за глупости и се смеят. Пускат си любимата си песен от детството – “Приятели” на Тоника СВ. “Винаги двама, винаги…” Зеленооката Мила е леко смутена. Да, Георги е много мил, грижи се за нея, осигурил й е страхотен стандарт на живот, но нещо в усмивката на Иван кара слабините й да потрепват.

Вечерята приключва. Георги и Иван сядат да пушат дебели пури пред камината.

– Имам едно бизнеспредложение към теб – казва тихо Георги.

– Кого трябва да трепем? – ухилва се Иван.

– Никого не трябва да трепем – обяснява Георги. – Тия времена свършиха. Сега сме цивилизовани политици. Национално отговорни. Работим в рамките на закона. Обаче идват избори.

– Нямаш проблем – казва Иван. – Държа триста хиляди цигански гласа. Но вече имам оферта от ДПС. Ако си над нея – твои са.

– Не ми се играе на дребно – казва Георги. – Триста хиляди гласа не ми вършат работа. Трябват ми два милиона избиратели.

– Нямам толкова.

– Може и да имаш. Искам да направиш партия. Партия, която да играе срещу нашата.

– Ебаваш ли се?

– Не се ебавам. Чета социологически проучвания. Хората са против нас. На изборите ще вземем в най-добрия случай 20 процента. На власт ше дойдат некви прошляци и ше ме питат как съм купил тая къща и за кво карам такава кола.

– Кофти.

– Кофти, ама може и да го избегнем.

– Как?

– Предлагам ти сделка. Правиш партия, изцяло финансирана от нас. Плюеш ни яко, обещаваш, че ще ни вкараш в затвора. Идваш на власт и не ни закачаш.

– Жоро, това е пълен ташак. Кой ше гласува за мен?

– Всички. Българите са бунаци, ше ти повярват и ше те изберат.

– Ама аз съм престъпник.

– Още по-добре. Българите се кефят на престъпниците. За тях те са романтични герои. Ше ти направим хубава кампания. Ше ти изберем кандидат-депутати, които хората харесват. Бивш космонавт, бивша олимпийска шампионка, бивш журналист, некой интелектуалец за цвят….

– Жоро, заеби. Не ставам за тая работа. Как ше управлявам държава?

– Няма да я управляваш. Само ше даваш интервюта. Ние ше управляваме. Чрез теб.

– Заеби! Не става.

– Офертата ми е 15 милиона.

Иван усеща, че му се завива свят. Не знае дали е от изпития алкохол, или от предложената сума. Като типичен българин почва да се пазари. Иска 20 милиона, накрая склонява на 18. Стискат си ръцете, сделката е сключена. Пускат си отново любимата си песен от детството – “Приятели” на Тоника СВ. Винаги двама, винаги…

На изборите партията на Иван печели малко над два милиона гласа. Точно колкото е прогнозирал Георги.

Иван става министър-председател. Обещава, че ще прати Георги и обкръжението му в затвора. Георги и обкръжението му се хилят вкъщи пред телевизорите. Нали те са платили за цялата постановка.

Иван усеща какъв кеф е да си на власт. Говори каквото си иска, прави каквото си иска. Единственото, което му липсва от предишния живот, са убийствата. Навремето, като го дразнеше някой, Иван го утрепваше. Сега вече не може, неудобно е някакси.

Но пък открива много як заместител на убийствата – жълтата преса. Ако някой го дразни, плаща някой лев, за да напишат, че е убил баба си, изнасилил дядо си и продал сестра си. Кеф!

Четири години по-късно пак идват избори и Иван отново е на гости на Георги в “Бояна”. Ядат, пият, слушат “Приятели” на Тоника СВ. Винаги двама, винаги… Георги отправя нова оферта за изборите, но Иван я отхвърля. “Къф си ти, бе?”, вика му, “аз съм министър-председател, мога да те навра на майка ти у путката”.

– Пич, самозабравил си се – казва му Георги. – Спомни си кой те вкара в политиката и кой ти даде кинтите.

– Кво си ми дал бе, боклук? – крещи Иван. – Да не си ми шеф? Аз съм шефа сега. Шеф съм на цялата държава!

Георги се опитва да го успокои, но Иван е озверял. Вика охраната си и им нарежда да пребият Георги. Докато охранителите бият Георги, Иван изнасилва зеленооката Мила и дъщеря й – Ивана. Ивана става глухоняма от преживения шок.

Няколко дни по-късно внезапно умира синът на Иван – малкият Георги. Аутопсията установява, че е отровен с неизвестно вещество.

***

Трийсет години по-късно Иван и Георги попадат в един и същ старчески дом. Иван е на инвалидна количка, не може да движи ръцете и краката си. Георги може да ходи, но не може да говори. Само мучи, от устата му текат лиги. И двамата са с памперси и миришат на лайна.

Понякога зеленооката Мила им идва на свиждане.

Но те не могат да я познаят. Мислят я за неква санитарка. Зеленооката Мила бута между увисналите им челюсти парченца баница, а те я гледат с празни очи и лигавят пръстите й.

После Мила си тръгва, а Георги и Иван остават втренчени в мръсния прозорец на старческия дом.

Винаги двама, винаги.

(От ivosiromahov.com)