Третият райх краде от нас трудовата повинност
Унгария, Австрия, Канада, Полша, Естония и дори САЩ и Япония също ползват нашия опит
Българският модел с трудоваците е в основата на небивалия възход на нацистката икономика преди Втората световна война. Това признават в наши дни не само германски, а и американски историци.
След като е победена през Първата световна война, Германия е в безпрецедентна криза. В страната властват рекордна инфлация и безработица. Но в средата на 30-те години на ХХ век за кратко време икономиката й претърпява коренна промяна. Причината е,
че е възприет българският модел на трудова повинност
Под ръководството на нацистите Третият Райх се съвзема изключително бързо и това в най-голяма степен помага на Хитлер да установи своята диктатура, като се представя за благодетел на нацията, който единствено е способен да я измъкне от блатото. До голяма степен в основата на германското икономическо чудо е Националсоциалистическата доброволна трудова служба, която
прераства в Имперската служба по труда Reichsarbeitsdienst (RAD). За кратко време благодарение на хилядите заети в нея промишлеността и селското стопанство се съвземат от разрухата. Именно тя започва и строителството на прочутите аутобани.
Но истината е, че Имперската служба по труда не е германско изобретение, тъй като идеята е взаимствана изцяло от България.
Страната ни след Първата световна война е в същото, а дори и по-тежко положение от това на Германия. С подписания на 27 ноември 1919 г. Ньойски мирен договор България е поставена на колене. Тя е загубила войната, отнети са й територии и е принудена да плаща чудовищни репарации,
равняващи се на около 8 пъти цялото й национално богатство.
А освен че плаща жестока цена по фронтовете на войната, без да може да осъществи своето национално обединение, страната е лишена и от правото да поддържа нормална армия.
За да се справи по някакъв начин със създалата се безпрецедентна ситуация, няколко месеца по-късно като премиер на земеделското правителство Александър Стамболийски внася в Народното събрание законопроект за създаване на трудова повинност. С него той се опитва да противодейства на убийствените клаузи.
"Помирявайки се със съдбата си, ние трябва бързо да се приспособим към новите условия
- пише през февруари 1920 г. Стамболийски в мотивите към Закона за трудовата повинност.
Решени да скъсаме един път завинаги с миналото, решени да напуснем пътя на безумните и катастрофални военни лудории, ний трябва бързо и без колебание да тръгнем в противоположна посока по пътя на мирното и културно стопанско развитие.
Защото само по тоя път ние ще можем не само да излезем от ужасното тежко положение, в което ни постави Парижката конференция, но ще можем да спечелим онова, което изгубихме през войната...
Законът за трудовата повинност носи една съвършено нова организация на човешкия труд.
Идеята обаче, която е изложена в него, достатъчно бе популяризирана, за да не учудва днес никого...
Аз мисля, че тази идея, усвоена от всички, оживотворена чрез един закон и приложена с такт, умение и смелост, в скоро време ще се превърне в един от най-добрите инструменти за морално възпитание, икономически и социален подем на България."
След продължителни дебати Законът за трудовата повинност е приет от Народното събрание на 28 май 1920 г. Основната клауза в него гласи, че всички български граждани от двата пола - мъжете, навършили 20, а девойките - 16 години,
подлежат на задължителен обществен труд
Така правителството постига една от основните свои цели - младите хора да отдават силите си за въздигането на родината.
Земеделският водач отдавна е имал желание под някаква форма трудът да стане задължителен, сочат исторически извори. Още през 1911 г. Стамболийски организира своите съселяни от родната Славовица да залесят гол хълм с борови дървета над селото.
Пред съподвижници земеделският водач ще каже: "И този задружен труд даде много добри резултати. Сега там расте борова гора. Ако сте чели или гледали пиесата "Вуйчо Ваньо" от Чехов, един от неговите герои казва: "Когато чувам как шуми моята млада гора, посадена от собствените ми ръце, аз съзнавам, че ако след хиляда години човек бъде щастлив, за това съм допринесъл малко и аз." А аз още сега се гордея с моите земляци. Гората, която посадихме, израсна, краси селото..."
Ползата от трудовата повинност у нас е толкова безспорна, че дори и с резките политически смени на режимите никой дори не мисли да я отменя. За броени години успехите на тази инициатива добиват и световна популярност.
Българският опит предизвиква най-голям интерес сред консервативните политици и икономисти в Германия, които за възприемането му.
Запазени са отзиви оттогава по този въпрос от представители на германския елит. Според тях по този начин България е спечелила огромни предимства: справяне с безработицата при най-ниски разходи,
под мотото
"Работи за България!"
от младежите се създават лоялни и образовани граждани, които могат да четат и да пишат, научени са на лична хигиена и др. При това с възхищение за нас говорят и представители на германските леви и центристки партии и подчертават с уважение значението на трудовата повинност за образованието на гражданите.
"Трябва да се отбележи, че създадената по български образец Имперска служба по труда е сравнително отдалечена от политиката - пише дълго време след края на нацисткия режим американски историк. - Тя никога не е била част от нацистката партия, макар че, разбира се, членовете й са били лоялни към нацистката идеология. Това е видимо и разбираемо, особено след като цялата кампания по въвеждането й е
започнала преди Хитлер спонтанно и в тежка криза."
И наистина, тя е одобрена на 5 юни 1931 г. от канцлера Хайнрих Брюнинг под името "доброволна трудова служба", като средство за справяне с високата безработица. Чак години по-късно нацисткият режим си приписва заслугите за положителния ефект от внедряването й.
Точно заради нея е отбелязан и рекордният спад на безработицата в Германия, тъй като членовете на организацията вече не са включвани в статистиката. А с идването на власт на нацистите през 1934 г. тя става изключително многобройна и в нея се записват над 220 000 мъже и около 7300 жени.
Но предвоенна Германия съвсем не е единствената страна, която копира нашия уникален опит- по примера на България трудова повинност е въведена в редица страни на Европа, Азия и Америка.
Задължителна трудова повинност е създадена в Унгария, Австрия, Канада (1932 г.), в Америка (1933 г.), в Япония и Естония (1934 г.), в Германия и Полша (1937 г.) и други.
В трудовата повинност на Америка през 1933 г. по заповед на новоизбрания президент Рузвелт са свикани 274 375 трудоваци.
Формирования, подобни на строителните войски, изграждат в Куба, Виетнам, Монголия и Танзания и др. Българската идея достига дори и до далечен Лаос. През зимата на 2000 г. близо
70-хилядна армия участва във възстановяването
на страната от катастрофалните наводнения, войската строи пътища, жилища, болници и училища.
Най-четени
-
Как се обтегнаха отношенията на Лили Иванова и Йорданка Христова
В Чили вземат Лили Иванова за рускиня и я освиркват, но след това я награждават Първият й успех в зала "Универсиада" дава възможност на Лили Иванова за изяви в страната със свой оркестър
-
Секретно 3-те фатални грешки на Георги Димитров
Критикува зверствата на Червената армия у нас, но бързо подвива опашка Сталин има сериозни мотиви да елиминира Георги Димитров - смята историкът Лъчезар Стоянов
-
Галерия Ким Филби надигра Хитлер, не допусна Сталин да превземе Европа
В цял свят този януари се честват 110 години от рождението на Шпионина - енигма Той се отвращава от Фюрера и Висарионович, но работи с тях, за да ги скара Този януари в цял свят се честват 110
-
Тодор Живков показва на Фидел Кастро най-старото тайно скривалище у нас
Подозират, че Първия си е имал и частен бункер заради банята с паркет Бункер, намиращ се под двореца в Кричим, е най-старото скривалище у нас. Под емблематичната постройки е изградено убежище за
-
Галерия Защо и трите сериала за HBO са на БНТ
Националната телевизия е най-добрият партньор в България за кинопроизводство, като осигурява най-високите бюджети и творческа свобода Невинаги достатъчното пари могат да гарантират добър резултат